Йемен – арена на всестранни интереси

Кървавият конфликт в Р Йемен продължава и до днес, като перспективите за разрешаването му са далечни, а бъдещето на страната изглежда все по-неясно и сложно. Военната кампания на страните от Арабската коалиция в подкрепа на легитимността в  Р Йемен и срещу бунтовниците „Хути“ продължава вече четири години, а съществени резултати не са постигнати.

Отсъствието на напредък и конкретни успехи в бойните действия допринася за формирането на различни виждания между коалиционните партньори по отношение на тяхното бъдещо участие в кампанията и относно предстоящата им роля в следвоенния период на възстановяване на Р Йемен. В страната, а и на международно ниво, все повече се дискутира очертаващата се перспектива за възможно разделение на Северен и Южен Йемен на две отделни суверенни държави. Обсъжда се дори и сценарий на разпад на страната на три и повече единици.

По този повод в статията са разгледани позициите на водещите страни в Арабската коалиция в йеменския конфликт, интересите им в страната и възможните външнополитически различния в борбата срещу „Хути“, степента на намеса във вътрешнополитическия, икономически и социален живот на страната.

Кралство Саудитска Арабия (КСА) е водеща страна в Арабската коалиция срещу бунтовниците „Хути“ и претендент за регионален политически, икономически и военен лидер. Кралството разглежда Ислямска република Иран (ИРИ) като основна заплаха за сигурността в Близкия Изток, а „Хути“ като приемници на нарастващото влияние на Техеран региона. За постигането на тези цели Рияд се нуждае от стабилност южната си съседка. КСА споделя широка обща граница с Р Йемен, която е една от най-бедните страни в Близкия изток, има бърз прираст на населението (2,3% на годишна база), а безработицата е в граници от 47% до 75%. Продължаващият конфликт и разрастването на хуманитарната и икономическа криза в Р Йемен способстват формирането на огромна бежанска вълна към КСА, където вече са се установили около два милиона йеменски икономически мигранти. В последните две години Рияд предприе редица законови мерки целящи ограничаване на работещите йеменци в страната, сред които са налагане на по-високи данъци и такси на чуждестранните работници. Това принуждава хиляди йеменски работници да се приберат обратно в разкъсаната от конфликта родина и/или да търсят по-добър живот в други страни от Залива.

Друг съществен интерес на КСА в Р Йемен е подсигуряването на пристанище в Арабско море, от където да се изнася нефта, добиван юго-источната част на Кралството. Разширяване на контрола на Рияд над транзита на горива в протока Баб ел-Мандеб, през който минават средно по 5 млн. барела на денонощие, е от стратегическо значение. Поради това, ролята на КСА в подпомагането на правителствените сили на Хади в района на пристанищния град Ходейда е значителна.

Обединените арабски емирства (ОАЕ) заемат второ лидерско място в Арабската коалиция и  същевременно преследват свои интереси, особено в  южните провинции на Р Йемен. Абу Даби отделя значителен финансов и военен ресурс за спечелване на подкрепата и лоялността на племенните общности в провинциите Аден, Лахег, Дала и Абиан срещу обещания за авторитарно управление, различни социални привилегии и евентуални икономически изгоди от контрол над протока Баб ел-Мандеб. ОАЕ подпомага финансово и логистично сепаратистки политически движения в лицето на т. нар. Южен преходен съвет (ЮПС) в южните провинции и техните военни крила – въоръжени милиции.

Известни е също, че ОАЕ поддържа военна база на стратегическия остров Маюн (Mayyun / Perim island) между Р Йемен и Р Джибути. ОАЕ е обвинена от правителството на Р Йемен, че подкрепят разделението на страната и възстановяването на южната държава (по модела от 1928 г. до 1990 г.) според интересите си. По този въпрос интересите на Абу Даби и Рияд се разминават значително, тъй като КСА е против разделянето на Р Йемен и подобен сценарий се разглежда като политически и военен провал.

Судан е част от Арабката коалиция и понастоящем провежда политика спрямо Йемен, която е в унисон с тази на КСА, а именно срещу възможното разделение на страната. Судан разполага със сили в Йемен като част от съвместните сили в подкрепа на легитимното правителство на Хади.

Кувейт, като член на коалицията е за запазване легитимността на йеменското правителство, разположила е войски на саудитско-йеменската граница и споделя загрижеността на КСА за неутрализиране на заплахата от нарастващото влияние на ИРИ в Близкия Изток.

Арабска Република Египет, която също е част от Арабската коалиция, подкрепя йеменското легитимно правителство. Позицията на Кайро е сложна, като от една страна е налице известно несъгласие с позицията на КСА относно ролята на партия „Ал-Ислах“ (проект на „Мюсюлмански братя“) в управлението на Р Йемен, а от друга не желае да обтяга отношенията си с Рияд. Египет не желае да обтяга отношенията си с КСА, защото разчита на значителните финансови инвестиции на Рияд в икономиката си. Кайро по-скоро възприема политиката на ОАЕ по ограничаване на влиянието на ислямистките партии в Р Йемен, но приоритетно залага на задълбочаване на партньорството си с КСА.

Други африкански страни, които за пряко засегнати от нестабилността в Р Йемен, са Джибути и Сомалия. Те споделят позициите на КСА относно ограничаване на влиянието на Техеран в региона и не поддържат външноикономически отношения с ИРИ. В началото на коалиционната операция срещу „Хути“ от територията на Джибути се нанасят военно-въздушни удари по позиции на бунтовниците.

Интерес представлява и позицията на Еритрея, на чиято територия (в крайбрежния район Асаб) днес има голяма военна база на силите на ОАЕ. Известно е, че там е разположен и лагер за обучение на йеменските сили, лоялни на ЮПС, които по-късно биват изпращани да поддържат сигурността за в провинциите Аден, Дала, Абиан и Лахег.

Войната в Р Йемен е не само регионален, но и глобален проблем, който в различна степен привлича вниманието на световните политически и военни лидери. Към момента урегулирането на конфликта е извън външнополитическите приоритети на САЩ, но същевременно ангажира американската дипломация по линия на борбата с тероризма и екстремизма. Наличието на участници в конфликта в лицето на Ал-Кайда на Арабския полуостров (АКАП) и т. нар. Ислямска държава (ИД) мотивира САЩ да оказват финансова и логистична подкрепа на КСА и ОАЕ. Като цяло позицията на Вашингтон по отношение на Йемен се формира не толкова по отношение на ролята на „Хути“, а преди всичко от заплахата от тероризма и изнасянето му извън пределите на Р Йемен. Във военен аспект САЩ използват предимно безпилотни самолети срещу позиции на „Ал Кайда“ и ИД.

Политика на Руската федерация (РФ) по отношение на Р Йемен е противоречива. Приоритетен въпрос на Кремъл е кой контролира стратегически морски проток Баб ел-Мандеб, тъй като това оказва пряко влияние върху цената на петрола на световните бори. Важно е да се отбележи, че руското посолство е едно от последните останали в столицата Сана и оказва помощ при евакуацията на чуждестранните граждани по време на разгара на войната. В този период самолети на руски авиокомпании превозват безплатно чуждестранни граждани извън пределите на Р Йемен. Руската външна дипломация се стреми да не взема активна страна в конфликта и е предразположена към диалог с всички участници. Свидетелство за това са срещи между руският посланик с представители на „Хути“. В същото време РФ признава легитимността на йеменския президент и неговото правителство.

Ислямска република Иран (ИРИ) е ключов играч в йеменския конфликт. Позицията на Техеран по отношение на зародиша на конфликта е противоположна с тази на КСА, а именно, че въставането на „Хути“ е нормално следствие на репресивната роля на йеменското правителство и неговите външнополитически обвързаности. Техеран не признава легитимността на държавното управление на Р Йемен и подпомага финансово и логистично бунтовниците „Хути“. Предполага се, че визията на ИРИ по отношение на ролята на „Хути“ в бъдещото управление на Р Йемен е сходна с модела в Ливан и ролята на „Хизбула“. Поддържането на йеменския конфликт в активна фаза носи дивиденти за Техеран поради това, че въвежда, с използването на минимален ресурс, основния си регионален опонент КСА във война на изтощение. ИРИ продължава да въоръжава „Хути“. Бунтовниците вече разполагат и активно използват богат арсенал от балистични ракети с малък и среден обсег, които оказват сериозен възпиращ ефект срещу силите на Рияд. Счита се, че ИРИ свързва „Хути“ с по-широката ос на съпротива (включително в Сирия, Ирак и Ливан), която част от т. нар. Шиитската освободителна армия и е неразривно свързана с лидерите Иранската революционна гвардия (Ал-Кудс), по-специално  с генерал-майор Кассем Солеймани.

Китайската народна република (КНР) споделя позицията на КСА, като признава легитимността на президента Хади и правителството. Политиката на Пекин за ненамеса във вътрешните работи се спазва и по отношение на конфликта в Р Йемен. За разлика от руските и иранските посолства, КНР затвори своето представителство още в началото на конфликта и евакуира всички свои граждани по суша до пристанището на Ходейда, а след това по море до Джибути. Възприема се, че приоритетите на КНР в Р Йемен са чисто икономически, като са налице амбиции на Пекин за по-сериозно участие в следвоенни период на възстановяване.

В заключение, решаването на йеменския конфликт е изключително трудоемка задача, поради сложния характер на отношенията, интересите и целите на всички участници.

Публикувано на 10 Юли 2019 в 10:35 часа от
Айля Ал-Шамиси


Ключови думи:Йемен, Кралство Саудитска Арабия, Ислямска Република Иран

0 Коментара

Свържете се с нас