Зигмар Габриел:никой не взема на сериозно страхливците и подмазвачите


Министърът на икономиката на Германия Зигмар Габриел говори за спора с китайците, фалшивия страх от споразумението с Канада и бъдещето на световната търговия.
 - Господин Габриел, търговското споразумение с Канада вече е факт, белгийците се съгласиха и подписаха. Сега всичко вече наред ли е?
- Ратифицирането все още не е станало факт, но аз съм сигурен, че националните парламенти на държавите членки на ЕС, в края на краищата ще одобрят споразумението. Според мен СЕТА е едно чудесно споразумение. Смятам за нужно Европа да си извлече поуки от този процес. Надявам се Европейската комисия да не си направи погрешни изводи, като например никога повече да не пристъпва към такива мащабни договорености. В бъдеще мисля, че ще има нужда от още подобни споразумения.
- Защо мислите така?
- Защото глобалната търговия вече се нуждае от добри и работещи правила: Свободната търговия сама по себе си вече не е достатъчна, по скоро е необходима справедлива и лоялна търговия, с всички институции като участници, например структурите за защита на потребителите, институциите, опазващи правата на трудещите се, както и тези институции опазващи обществените интереси. Този тип структури не трябва да бъде застрашени от натиска на международната конкуренция, а трябва да бъдат защитени и разширени. В посока на всичко това бяха направени големи крачки с подписването на споразумението СЕТА. Всички, които сега критикуват СЕТА преди 10 години искаха точно такива правила. Точно поради тази причина за мен е трудно да разбера критиката към СЕТА.
- А със СЕТА  ще се подобри ли ситуацията?
- Да. Частните арбитражни съдилища, които се използваха от големи богати корпорации срещу екологични организации и организации за защита на потребителите, според СЕТА вече отпадат. Вместо това ще има нормално съдилище, което ще се произнася по казуси свързани със споразумението. Определено в него няма натиск за приватизиране на обществени институции, точно обратното, който е приватизирал в миналото например болници или дружества за доставка на вода, ще има правото да върне собствеността на обществото. Канада призна нормите на международните организации на трудещите се  и ги ратифицира, въпреки че до момента те не важаха на нейна територия. Колкото по-глобализиран е светът, толкова правилата трябва да са по-всеобхватни.
- Защо обаче гражданите виждат нещата по друг начин?
- Защото много хора са се разочаровали от политиката. От 30 години на гражданите им се обяснява, че само приватизацията и свободната търговия ще им донесат благоденствие. В крайна сметка хората преживяха точно обратното. Поради тази причина има много скептичност, дали политиката въобще е способна да изработи добри и стабилни правила. Нека да бъдем честни, като признаем, че новото социалдемократично-либерално правителство на Канада направи възможно сключването на споразумението. В Европейската комисия все още има много привърженици на неолибералната пазарна идеология.
- Не стигнахте ли твърде далеч в противопоставянето срещу критиците на СЕТА?
-  Не, ние имаме притеснения относно правилното разяснение на споразумението. Ако ние и други европейски страни не го бяха направили, вероятно споразумението щеше да пропадне. Идеята на Европейската комисия да заобиколи националните парламенти и да решава всичко в Брюксел нямаше да бъде приета от немския конституционен съд. Европейския комисар Гюнтер Йотингер вероятно е пропуснал някои основни моменти от конституцията, след като настоява любезно да се елиминират националните парламенти. Надявам се да намерим диалог с критиците на СЕТА. Аз искам да подканя Християн-демократите в Европа да инициират такава дискусия помежду си. Защо не, намирам за абсолютно нормално, първо да се разясни на членовете на собствената им партия, какво се има предвид с това споразумение, след което всички да отговорят дали ще го подкрепят. Някои партии в Германия приеха СЕТА още преди да получат документацията по споразумението, преведена на немски. Зелените и левите бяха против, още преди да получат и да се запознаят с каквато и да е документация по проекта. Аз съм горд, че моята партия проведе много професионално и интензивно диалог по темата и след като всички се убедиха в полезността на СЕТА, подкрепиха проекта.
- Но все пак не всички прочетоха 1600-те страници, нали?
- Не бързайте да се разочаровате, не са малко тези, които съвсем обстойно го прочетоха. Критиците също обстойно са ги прочели. Аз лично съм много благодарен на канадското правителство, че си поставиха въпросите и обсъдихме нещата, които ги притесняват. Те бяха съвсем отворени към нас, дори по-отворени от някой елементи на Европейската комисия. Канадците вече имат положителен опит в подобни отношения със САЩ, поради това бяха радостни, че в наше лице ще имат партньор, с който ще споделят множество блага.
- Но в края кандаците бяха доста изнервени.
- Да, търпението им беше поставено на трудно изпитание – главно с недоверието на някои европейци. Останалата част от света поклащаше глава и се чудеше, защо Европа не може да се разбере една толкова „европейска“ Канада и то точно по отношение на количествата. Вижте, Канада има 36 милиона жители, Европа има 500 милиона жители. Обемът на търговията между нас и Канада е 8 милиарда евро годишно, което е едва 2% от целия външнотърговски обмен на Европа. Поради тази причина канадците не могат да разберат, защо европейците се страхуват. Ако трябва да бъда честен, аз също не мога да разбера.
- СЕТА явява ли се като етап, предхождащ приемането на така нареченото „Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство“ (TTIP)?
- Да, би трябвало да е така, и аз се надявам на това. Но все още няма никаква яснота. Американците не са готови да са откажат от частните съдилища, както и не искат да подпишат международните спогодби за защита на трудещите се. Поради тази причина споразумението (TTIP) не може да бъде завършено през настоящата година. Де факто преговорите по него се провалиха. В края на краищата Европа не би трябвало безусловно да се подчинява на американските интереси. САЩ не са готови дори да отворят за нас (европейците) пазара на обществените си поръчки. Ние европейците да отворим за тях нашите пазари, а те за нас не, питам се как тогава ще функционира това?
- Вие много от рано заявихте, че няма да получим разбиране от американците. Как така толкова бързо разбрахте този факт?
- Ние не можахме да постигнем дори предварителни договорки с американците по всичките 27 точки от споразумението. Сега вече всички обявиха този факт. В началото на годината аз лично попитах Барак Обама за TTIP, по време на неговата визита в Германия. Тогава ми стана ясно, че САЩ не са склонни да отстъпят по никоя важна точка от споразумението. Но бъркотията при едно споразумение със САЩ, няма да е по-голяма от тази със СЕТА. Европа трябва да е спокойна и уверена в отношенията си с американските ни приятели.
- Ще има ли нов опит за подписване на TTIP с Хилари Клинтън?
- Сега американците първо трябва да гласуват, след това ще видим каква е готовността за нов опит в САЩ. По друг начин стоят вижданията на демократите за свободната търговия, за разлика от републиканците с Доналд Тръмп. С госпожа Клинтън има шанс за нов етап на сътрудничество между Европа и САЩ. Това би било добре и по отношение на търговските споразумения. По отношение на трансатлантическото търговско споразумение, което далеч не покрива нашите стандарти за качество, мога да кажа, че американската общественост е възмутена.
- Какво имате Вие против Китай? Малко преди вашата визита в Китай, вие не разрешихте китайци да придобият немската фирма за електроника „Aixtron“.
- Аз адмирирам китайските инвестиции в Германия. Аз просто настоявам, по същия начин да е възможно европейски фирми да могат да инвестират в Китай, но това не е причината конкретно в този случай. Сделката „Aixtron“ e по-специален случай. Ние получихме информация, която е свързана с националната сигурност. Поради тази причина трябва да направим проверка, няма предварителни намерения и решения, да разрешим или да забраним продажбата на въпросната компания.
- Трябва ли да се защитаваме от китайски инвеститори?
- Ние трябва да се защитаваме от нелоялни конкуренти. Няма значение каква националност имат те. Германия е отворено място за инвестиции, такива искаме и да останем. Но ние искаме да знаем, дали сделките касаят националната ни сигурност, дори ако някой купува нещо и с какъв индустриално-стратегически интерес се извършва покупката. Трябва да има реципрочност, което знач, еднакво отношение и еднакви условия за двете страни. В Китай ще става все по трудно за наши фирми да купуват техни предприятия или да строят нови на тяхна територия. Аз разбирам много добре, че Китай не е само огромна банка с работна сила, а те искат да създават собствени ценни продукти и високи технологии, но това трябва да се осъществява с честни и открити правила за всички.
- Въпреки това немските инвестиции в Китай са много повече отколкото китайските в Германия.
- Да, това е така. Принципно няма никакви пречки пред китайските инвеститори в Германия. Но немските компании са принудени, ако искат да навлязат на китайския пазар да създават Джойнт-Венчър (Joint-Venture – Съвместно предприятие) с китайски локален партньор. Ние в Германия не задължаваме никой инвеститор да постъпва по такъв начин. Китайските закони за инвестициите правят нещата все по-трудни за чуждите компании, да инвестират там и да получават същото отношение от властите, както местните фирми. Ако Китай иска да придобие статус на пазарна икономика, тогава трябва да се държи по такъв подобаващ начин.
- Защо тогава не спряхте сделката за придобиване на немския производител на роботи „Kuka“ ?
- Ние наблюдавахме сделката. Основните закони нямаше да позволят налагането на вето. Аз се интересувам от това, на европейско ниво да има лоялна конкуренция. Това касае и САЩ, където няма отворена икономика като при нас и инвестициите им идват в Европа, в ключови технологични сфера, чрез държавните им предприятия. Ние направихме вече предложение за проверка на подобни случаи. Например, да се проверява кой е инвеститорът, или дали някой държавен фонд не предлага извънредно висока цена. В случая по сделката с „Kuka“ поради тази причина нямаше интерес от европейски инвеститори, точно защото беше предложена необосновано висока цена. Много е важно да не подхождаме самонадеяно, а уверено във всеки подобен случай, което включва и Китай. Страхливците и подмазвачите никой не ги взима на сериозно.
- Имали въобще свободната световна търговия някакво бъдеще?
- Да, въпреки че някои казват, че глобализацията е достигнала лимита си и настъпва времето на децентрализацията. От друга страна индустриалните компании са свързани с търговията. Каква е идеята на индустрията? От един продукт да се направят толкова много бройки, така че всички хора да си го позволят. Всички хора по света намират това за добра идея и с право.

 

Публикувано на 4 Ноември 2016 в 16:38 часа от
Стойчо Н.


Ключови думи:Зигмар Габриел, интервю, Германия, Европейска икономическа политика, икономика, СЕТА, Китай, Канада

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас