Йемен след "Националния диалог"

На фона на тревожните доклади за влошаване на ситуацията в страните от Арабската пролет- продължаващото насилие в Либия, както и репресивните мерки, които прилага ползващото се с военни протекции правителство на Египет, Република Йемен изглеждаше като вдъхновяваща и обнадеждаваща кауза след приключването на Конференцията за Национален Диалог (КНД).

 

В продължение на десет месеца оспорвани дебати, официалният край на "Националния диалог" в Йемен (26 януари 2014 г.) беше забележително постижение - не толкова заради същността на финалното споразумение, колкото заради факта, че диалогът предотврати избухването на кървава гражданска война и събра на една маса яростно противоборстващи политически партии, обединени вече от обща цел - бъдещия курс, по който ще поеме страната.

Въпреки продължаващите проблеми със сигурността, които разяждат страната отвътре, трябва да бъде отчетен фактът, че Република Йемен успя да осъществи истински глобален процес на диалог с участието на 565 делегати, представляващи определени политически партии, новосформирани политически движения, младежки активисти, жени-лидери и организации на гражданското общество.

Кулминационната точка на диалога беше окончателният доклад, съдържащ около 1400 препоръки, които лидерите на Йемен трябваше да приведат в целенасочени действия, най-важното от които безспорно беше обединяването на консенсусните принципи в нова конституция.

 

Мандатът за "Национален диалог" се явява част от споразумението, одобрено от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) от 11 ноември 2011 г., което слага край на продължилите с месеци демонстративни действия и неумолимо упражняване на военно насилие в страната и се свързва с доброволното оттегляне от поста на тогавашния президент Али Абдула Салех, в замяна на което той получи пълен имунитет.

В подкрепеното от международната общност споразумение на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) са заложени: президентската кандидатура на Абдрабух Мансур Хади, разпределящо властта правителство на прехода, шест месечен "Национален диалог", нова конституция, определена чрез референдум, и провеждане на национални избори.

Краят на двугодишната рамка за изпълнението на тези цели отдавна изтече (през февруари 2014 година), заварвайки Йемен в печално изоставащо от плана състояние, но все пак успя да задържи мирния ход на прогреса от приключването на диалога с готовност за започване фазата на преговори по въпроса за нова конституция.

Споразумението със Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) парира продължаването на кръвопролитията, но то не даде конкретен отговор на нито един от основните политически въпроси, които разпокъсват държавата.

 

Разразяването на вътрешния конфликт започна с младежките бунтове от началото на 2011 година подобно на тези в Тунис и Египет. Участниците в тях отправяха призиви за социална и икономическа справедливост, които бързо бяха преодолени чрез разпределение на въоръжените сили между подкрепящите и оборващите режима фракции.

 

Когато споразумението със Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) беше окончателно подписано, мнозинството от йеменските граждани изразиха недоволство, че то представлява ”договорка”, осъществена от малка група хора, която не разширява достъпа за взимане на решения и не отговаря на първоначалните искания на масите, а именно, да се сложи край на корупционните практики като се осигурят по-широки икономически възможности и се води по-прозрачно и ефективно управление.

 

В известен смисъл "Националният диалог" бе проведен, за да се очертаят ясно всички неотложни държавни въпроси, както и да се определи механизъм за справяне с тях. Националният Диалог бе организиран в девет работни групи за разрешаването на проблеми като исканията на южните сепаратисти, конфликтът в северната част на Саада, преходното правосъдие, децентрализацията, федерализмът и икономическото развитие.

 

Докато тези въпроси можеха да се превърнат в плодотворни дискусии, диалогът сякаш не разви техния пълен потенциал, а самото му провеждането концентрира внимание на политическото пространство върху себе си, като нищо съществено не бе направено за облекчаване на бедстващите хора вследствие на тежките хуманитарни и икономически условия.

 

Президентът Хади се радва на широко уважение, за разлика от министър-председателя както и министрите от кабинета, описвани като слаби фигури, значително по-загрижени за техните политически съдби отколкото за това да подобрят живота на повечето йеменци. А време за губене няма, защото Република Йемен е най-бедната държава в Близкия изток с повече от 40% безработица сред младите хора, 10 милиона гладуващи деца и нарастваща несигурност за изхранването на гражданите.

 

Сред положителните резултати от провеждането на КНД са съгласие да се създаде децентрализирана, федерална система, париране на системната маргинализацията на гражданите на южен Йемен, които пострадаха от обединението на страната през 1994 г., забрана на детските бракове; създаване на един наистина независим орган за борба с корупцията; разширяване правата на жените чрез повишаване процента на заемане на обществени длъжности с 30%.

 

Националният диалог премахна критически социални бариери - делегатите подчертаха постигнатия важен културен прогрес с  консервативните ислямистки лидери в работните групи, ръководени от жени,  както и дискусиите на равни начала между по-възрастните племенни ръководители и младежките лидери по въпроса за традиционните норми.

 

В същото време много обезпокоително е това, че възможността за споразумение по най-важната тема – Южния въпрос, беше изпратена в забвение. Концепцията за федерална система бе подписана от основните партии, но така и не беше решено как страната трябва да бъде разделена и колко региони следва да бъдат създадени.

Въпросът не е единствено технически, тъй като именно той стига до същността на това дали е налице евентуален път към Южна независимост. Още по-тревожен е фактът, че много граждани на юга отхвърлят самата основа на споразумението със Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC ) както и самата КНД.

В голямата си част това е така, защото президентът Хади и правителството не успяха да спечелят доверието на южняците (които вече не еднократно са били разочаровани от правителството на Сана) поради това,че  изключително бавно и несигурно осъществяваха договорените мерки.

Ако не се предприемат сериозни усилия за изпълнението на тези ангажименти, по-голямата част от южняците биха стигнали до бойкотиране или отхвърляне на конституционния референдум, или дори по-лошо -  страната би могла да стане свидетел на нова вълна от насилие и безредици в Юга. Ако последното бъде осъществено, Йемен ще се сблъска с нова порция нестабилност в бъдеще.

 

Република Йемен премина важен праг с приключването на "Националния диалог". Резултатите от това постиженията трябва да получат по-широка гласност сред страните от Арабската пролет като средство за мирно договаряне и предаване на властта. И все пак следващата фаза, създаване на надеждни държавни институции и прилагане на постигнатите договорки със съгласието на Юга, ще бъде още по-голямо предизвикателство, което изисква разпределението на ангажимента между Йемен и нейните международни партньори, за постигане на по-стабилно, проспериращо, и демократично развитие на страната.

 

 

Публикувано на 1 Октомври 2014 в 08:30 часа от
Дариана Войкова


Ключови думи:Йемен, Национален диалог, южен Йемен

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас