Възход на популизма и криза на демокрацията в Европа

След политическите събития през изминалата година наблюдаваме възход на популистки движения, които застрашават демокрацията в Европа. Популистите предлагат бързи и лесни решения на сложни проблеми, но всъщност не могат да ги приложат на практика. Нека обърнем поглед върху  БРЕКЗИТ и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Националистите, които водиха твърда кампания за излизане на Великобритания от ЕС, обещаваха по-лесна търговия със света, повече пари за здравеопазване и по-ниски цени на храните, от което биха спечелели гражданите. Само няколко дни след провеждането на референдума, тези обещания загубиха стойност. Много независими икономически проучвания показаха, че с отделянето на Великобритания от ЕС тези цели стават по-трудно постижими.
Що се отнася до президентските избори в САЩ през ноември, победата на Тръмп над Клинтън беше извоювана на базата на популистки обещания за промяна, много от които са неприложими на практика или биха имали отрицателен ефект. Намерението на Тръмп да оттегли страната от Транстихоокеанското партньорство например ще доведе единствено до увеличаване на влиянието на Китай в Азия. Характерна черта във външната политика на САЩ е участието на страната в съюзи, инициирани и изградени от самата нея, в които тя играе главната роля и определя рамките и правилата. Това е много ефективен инструмент, чрез който САЩ упражняват влияние и запазват водещата си роля на международната сцена. Подобни действия от страна на новоизбрания президент не само ще намалят влиянието на страната в югоизточна Азия, но ще позволят на Китай - страна, която до няколко години ще надмине по БВП и според много експерти ще измести САЩ като глобален лидер, да заеме водеща позиция в ключов геополитически регион.
Тези две събития дадоха силен тласък на популистки движения в много европейски страни. Евроскептицизмът е силно изразен в Австрия, Унгария  и Италия, във Франция пък крайнодясната партия на Мари Льо Пен „Национален фронт” се радва на висока популярност, а последните събития в Полша са заплаха за демокрацията в страната. За да се справи с популизма, Европа трябва да предложи алтернативна визия.
Според председателя на европарламентарната група Алианс на либералите и демократите за Европа и бивш министър-председател на Белгия Ги Верхофстад политиците трябва да се вслушат в опасенията на гражданите относно глобализацията. Отговорът обаче не трябва да бъде протекционизъм, по-скоро глобализацията трябва да се оформи така, че да работи за нас, а Европейският съюз има силата да го направи. Една от най-големите заблуди, разпространявана от популистите и от лявото, и от дясното крило, е това, че обръщането на държавите към себе си ще ги направи по-силни. Истината е, че във взаимосвързания свят, в който живеем, никоя европейска страна поотделно не е способна да влияе върху изграждането на правила за световната търговия. И ако Европа няма волята да гради средата около себе си, със сигурност другите големи актьори на международната сцена ще го направят. Затова според Верхофстад интернационализмът е толкова важен. Освен това след победата на Тръмп Европа не може да разчита изцяло на закрилата на САЩ, затова съюзът трябва да положи усилия за изграждането на обща външна политика и интегрирането на военните си сили, за да гарантира сигурността на гражданите си. Заедно с това ЕС трябва да защитава своите ценности. Много популистки партии в Европа изоставят своите морални принципи, за да се доберат до властта. И когато техните прости и преувеличени обещания не могат да се материализират, те винаги прехвърлят вината. В страни като Унгария и Полша наблюдаваме политически действия в разрез с конституцията и застрашаващи демокрацията. Затова е необходимо демократичните институции да бъдат защитавани на всяка цена.  
Няколко събития през последните месеци са свидетелство за криза на демокрацията в Европа. Последното от тях е политическото  противоборство в Полша, породено от управляващата партия. Решението на „Право и справедливост” да ограничи достъпа на журналисти до пленарните заседания на парламента предизвика масови протести в столицата Варшава, които блокираха сградата на законодателния орган. От завръщането на страната към демокрация преди 27 години медиите имат почти неограничен достъп до субектите на властта, като хващат политиците неподготвени, задавайки неудобни въпроси. За мнозинството поляци това е олицетворение на силната демокрация в страната, а действията на управляващите ограничават правото на гражданите да знаят какво прави властта. Но според правителството, което винаги е било в трудни взаимоотношения с медиите, те злоупотребяват със своята привилегия. За да разрешат проблема, управляващите предложиха намаляване броя на журналистите, акредитирани към парламента, и създаване на медиен център, където политиците да отговарят пред пресата. Това провокира обвинения, че правителството се опитва да заглуши медиите. Срещу подобни замисли твърда позиция заеха и опозиционните сили, с което ескалира политическата криза. Те блокираха пленарната зала, а управляващата партия предприе друг спорен ход, противоречащ на конституцията, премествайки депутатите в по-малко помещение, където да гласуват бюджета за следващата година - без опозицията. Откакто „Право и справедливост” упражняват властта, срещу партията са отправени обвинения и от ЕС, че се меси в работата на съдебната система и ограничава свободата на словото.
Други две ключови събития бяха президентските избори в Австрия и референдумът за конституционни реформи в Италия през декември. С голям интерес се чакаше провеждането им, тъй като много специалисти считаха, че изходът от тях ще бъде барометър за нивото на популизма и евроскептицизма в ЕС.
Лидерът на крайнодясната и евроскептична „Партия на свободата”  Норберт Хофер загуби президентските избори в Австрия, спечелени от независимия либерален кандидат Александър ван дер Белен. Независимо от това, че президентът няма големи правомощия, чрез които да влияе осезаемо върху политическия живот в страната, последните избори имаха голямо значение не толкова за самата Австрия, а за целия Европейски съюз. Кампанията на Ван дер Белен бе фокусирана върху обещанията му, че ще бъде президент на центъра и средната класа. Той спечели с проевропейска платформа, защитавайки правата на имигрантите. Разграничи се от евроскептика Хофер, като наблегна на необходимостта от силен, единен ЕС, особено имайки предвид неяснотата, която цари около бъдещата американска администрация на Доналд Тръмп. Според него "Европа може би ще трябва да стегне редиците си и да дефинира ценностите си". Ван дер Белен гласува във Виена като заяви, че тези избори ще определят "курса, по който ще тръгне Австрия". Въпреки че спечели с малка преднина, победата над крайнодесния кандидат се възприема като победа над нарастващите популизъм и скептицизъм сред европейските държави.
На другия полюс са настроенията в Италия, където инициираният от министър-председателя Матео Ренци референдум претърпя провал. Целта му беше промяна в конституцията, която да увеличи правомощията на изпълнителната власт и да намали властта на сената - горната камара на парламента. Неговите съперници, част от които членове на партията на Ренци, поддържат мнението, че реформите ще дадат на премиера прекалено много власт, а резултатите показват, че електоратът е съгласен с тази теза. От негативния изход печелят популистки движения като „Пет звезди”, отявлени противници на реформите, които в ситуацията на икономическа стагнация, финансова криза и големи имигрантски потоци печелят все по-голяма популярност сред населението. След като министър-председателят подаде оставка Италия беше застрашена от политическа нестабилност и банкова криза. Имаше очаквания президентът Матарела да не приеме оставката, за да се избегне организирането на предсрочни избори, но все пак се стигна до съставянето на кабинет начело с външния министър Паоло Джентилони, умерен лидер с репутацията на хладнокръвен и трезвомислещ човек.
След негативния вот влиянието на популистите нарасна, но много евроскептици погрешно тълкуват резултатите като отричане от Европейския съюз. Представеният като възможност за институционална реформа референдум се превърна чисто и просто във вот на доверие към изпълнителна власт и в частност самия Матео Ренци. Загубата му обаче като че ли беше предначертана - респективно правителство, обвързващо съдбата си с изхода от единствен референдум, в повечето случаи губи властта. Историческите примери за това са много, но по-важното е да се извадят правилните поуки от последните събития в Европа и света. Необходимо е реформирането на европейските институции, за да заработят по-ефективно и да консолидират политиките на отделните държави членки в международните отношения. Въпреки че след БРЕКЗИТ се наблюдава тенденция на нарастващо одобрение за ЕС сред гражданите му, големият изпит предстои. Само няколко вътрешнодържавни избори могат да се окажат пагубни за неговото съществуване, а през 2017 г. такива ще се проведат във Франция, Германия, Холандия и Италия- все страни, които отчитат сериозен възход на популистките движения.

 

Публикувано на 5 Януари 2017 в 08:14 часа от
Александър Нуцов


Ключови думи:Европа, ЕС, полулизъм, националистически движения, политически партии, демокрация, БРЕКЗИТ

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас