Вътрешното разселение в Либия

След втората гражданска война през 2014 г. обстановката в Либия се характеризира с беззаконие и нефункционираща политическа система, поради неуспешни опити властта в страната да се поеме от обединено правителство. В следствие на това се появяват най-различни въоръжени групировки, включително и от мрежата на Ислямска държава (Даеш), които застрашават сигурността на цялата държава и принуждават гражданите да мигрират вътре в страната и извън нея в опит да се установят някъде, където ще се чувстват по-сигурни и защитени. Хиляди хора напускат домовете си с надеждата, че ще отидат на място, където семействата и близките им ще бъдат в безопасност. В много от случаите обаче на гражданите им се налага да се местят няколкократно докато открият такова място. Според доклад на „Международната организация за миграция“ (МОМ) през февруари 2016 се отчита относително подобряване на сигурността в страната с изключение на Сирт и Бенгази, където се наблюдава най-засилено присъствие на Даеш. Това обаче не е достатъчно за да се твърди, че в страната е започнал процес на стабилизиране. Напротив, ситуацията все още е изключително несигурна и безопасността на хиляди хора е застрашена. В доклада се изтъква, че отслабналата икономическа конюнктура допринася за вътрешната миграция в държавата – либийският динар се обезценява, а цената на стоките се увеличава. Като резултат от това се наблюдава увеличаване на престъпността, кражбите и отвличанията, което от своя страна също застрашава сигурността на гражданите.

Докладът на МОМ предоставя актуални данни, свързани с миграцията, места на произход и завръщане, основните посоки, в които се движат вътрешноразселените граждани, потоците на миграция вътре в страната, както и причините за тях. Вътрешното разселение се предизвиква вследствие на необходимостта за отдалечаване от мястото на въоръжен конфликт или сиутации, свързани с насилие и нарушаване на човешките права. Голяма част от вътрешноразселените граждани се завръщат в предишното си местоживеене след повишаване нивото на сигурност в района или намаляване на риска. Методологията на изследването на МОМ се основава на две локални равнища  –  област и район. И в двата случая целта е да се изяснят миграционните вълни, както и съпътстващите ги особености като точни местоположения на миграцията, време на заминаване или пристигане, брой на преместилите се хора, причини за преместването и обитавани подслони. В настоящия доклад липсва достатъчно информация за  шест области поради наличието на твърде интензивни въоръжени конфликти и засилено присъствие на Даеш. Това са Харава, Сирт, Бенгази, Ал Джахбуб и Мисрата.

От 2011 г. до днес се наблюдават три миграционни потока. Първият е в резултат на революцията, в следствие на което приблизително 33 600 души напускат домовете си. Повечето от тях се местят от Таверга, град на 30 - 40 км от Мисрата, който е под влиянието на Кадафи.

Вторият поток е регистриран в периода февруари- март 2012 г, когато около 20 000 граждани напускат домовете си в търсене на по-безопасно място. Причините са продължаващите и разпростиращите се въоръжени конфликти.

Третият и най-голям миграционен поток се наблюдава след развоя на събитията от гражданската война през 2014 г., която продължава и до днес. В резултат на това икономиката се срива, въоръжените сблъсъци нарастват и сигурността на населението е силно застрашена. Наблюдава се миграция на приблизително 260 000 души. Произходът на около 28% от гражданите, които мигрират са от Бенгази,  11%, - от Таверга , 9,7%- от Триполи  и  Сирт – 8,8 %. Във всичките изброени области се отчита засилено присъствие на ИДИЛ и на различните ислямистки въоръжени групировки, което е основна причина населението да напуска тези райони. Картата изобразява основните миграционните потоци от 2011 насам. Обръща се внимание на основните области и райони, които гражданите напускат и тези, към които се насочват.

Една от основните дестинации, към която се насочват миграционните потоци е Аджабия, където се установяват приблизително 32 000 вътрешно разселени хора. В Ал Айалат, нов дом са намерили около 25 000 души,  Ал Байда – 22 500 души, Абу Салим – 22 250 души, Ал Зинтан – 19 500 души , Тобрук -  17 200 души, Бани Уалид – 15 000 души, Джанзур – 10 100 души, Сабрата – 7 700 души и Токра – 7 500 души. Към тези 10 дестинации се насочват повече от половината вътрешно разселени граждани. Като причина за това може да се посочи засиленото присъствие в тях на Либийската национална армия, която макар и не особено ефективна, се счита за основен пазител на сигурността в страната.

На много от гражданите им се налага да се местят повече от един път, докато се установят на безопасно място. На картата са показани  областите и районите, в които гражданите се установяват приоритетно към момента.

Важен въпрос е отчитането на типа на жилищата, в които се настаняват вътрешно разселените либийски граждани. По-голямата част от идентифицираните случай (74%) осигуряват подслоните си лично, като 58% от тях наемат къщи под наем и 16% отиват при приемни или приятелски семейства. Трудностите, които могат да изпитат са финансови – плащане на наем или помощ за издържане на приемното семейство. По-големият проблем е с около 40 000 души ( 12.3% от вътрешно разселеното население). Те се установяват колективно и в неподходяща обстановка – недовършени или изоставени сгради, училища, палатки, каравани или ръчно направени подслони. Това се счита критично за тяхното пребиваване, тъй като в много от случаите им липсват нормални условия за живот, като липсва вода, електричество, влошена е личната хигиена и няма необходимите жизнени потребности. За 14% от това население липсва информация за начина на настаняване в новото местообитаване.

    В хода на развитието на гражданската война в Либия и все по- насърчителните опити за създаване на обединено правителство повече области и райони минават под опеката на Либийската национална армия. Това обнадеждава известна част от населението и някои от тях се завръщат в родните си места. В последните две години са отчетени около 150 000 души, които са се завърнали. Много често обаче, когато хората пристигат в домовете си, установяват, че повече не са годни за живеене. Много къщи са разрушени или повредени, а гражданите нямат необходимите средства за да ги възстановят. Също така много често институциите в района (здравни и образователни ) не функционират. Това е и причината много от тях да отиват да търсят своето по-добро бъдеще в Европа или в други страни около региона.

    В последно време международната общност и политическите лидери в страната полагат все повече усилия правителството в Либия да се обедини. Надеждите са, че това ще се случи скоро за да може хилядите хора, изложени на риск за живота си всеки ден, живеещи в постоянен стрес и липса на сигурност и основни човешки потребности да продължат живота си нормално и безопасно.

 

Публикувано на 4 Май 2016 в 15:15 часа от
Кирил Мавродиев


Ключови думи:Либия, вътрешно разселение, сигурност, вътрешна политика

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас