Въоръжените сили на Либия

Сложната и нестабилна вътрешнополитическа обстановка в Либия, борбата между политическите партии, клановете, неразоръжените милиции и различните бандитски формирования за надмощие и влияние върху въоръжените сили на страната, влияят съществено на изграждането на новата либийска армия.

Днес, Либия не разполага с боеспособна армия, която да гарантира националната сигурност на страната. След свалянето на режима на Кадафи, на територията на Либия се появиха и започнаха активно да действат различни въоръжени формирования (държавни, полудържавни, ислямистки, местни, племенни, етнически, бандитски и др.) с обща численост над 200 хил. души. По-голямата част от тях е разположена в северните части на страната, в районите на градовете Триполи, Бенгази, Зинтан, Мисрата, Дерна, както и в районите на петролните терминали, югозападно от Бенгази. Местната власт е разпределена между различни бунтовнически организации, сформирани на териториално-племенен принцип. Въоръжените групировки контролират изцяло своите територии, събират данък недвижими имоти, пътни такси, рекетират и изнудват търговците. Продължават въоръжените стълкновения между различните бригади, както и между бивши бунтовници и бойци с правителствената армия и силите на МВР.

Решенията на висшите органи на властта в Либия за разпускане в т. ч. и насилствено на въоръжените милиции не се изпълняват. Полевите командири на паравоенните формирования, се чувстват силни сред собствените въоръжени отряди и не бързат да се разделят с тях, тъй като все още не е ясна новата система за разпределение на материалните блага на страната.

Повече от четири години след свалянето на Кадафи, в страната продължават да действат въоръжени милиции, част от които могат да бъдат определени като терористични. В повечето от случаите противоборството между различните въоръжени формирования е свързано с конфликти между враждуващи племена и кланове. Държавните силови структури (армията и различните структури на МВР) са слаби и не са в състояние ефективно да се противопоставят на различните формирования, които в повечето случаи ги превъзхождат не само по численост, но и по организация и въоръжение.

ВС на Либия са в състав 35 хил. души. Те се състоят основно от Сухопътни войски и малки по състав и въоръжение ВВС и ВМС. Формално с правителствената армия си сътрудничат някои полуофициални въоръжени формирования като „Щит на Либия”, „Висш комитет за сигурност”, ”Национални мобилни сили”, „Ас-Сайка” и др. Тясно взаимодействие с Министерството на отбраната поддържат „Силите за охрана на петролните обекти”, които са подчинени на Министерството на нефтодобивната промишленост.

Армията официално е подчинена на временния парламент на Либия – „Генералния народен конгрес”. Висшите органи за военно управление – Министерството на отбраната и Генералния щаб са попълнени предимно с офицери, служили в армията на Кадафи.

Основна организационна единица в сухопътните войски е бригадата. Те нямат единна щатна структура и се различават по своя числен състав и налично въоръжение в зависимост от предназначението и изпълняваните задачи.

Сухопътните войски са въоръжени предимно с оръжие и техника, доставени от предишния режим - танкове Т-55, Т-62, Т-72, самоходни 155-мм гаубици, РСЗО БМ-21 и „Тип – 63”, БМП-1 и БМП-2, БТР-80. През 2013 г. от Йордания бяха доставени 49 бронирани машини „Нимр-2”, а от Русия 10 бр. БМП-3 и 14 самоходни установки ПТУР „Хризантема-2”, поръчани по времето на Кадафи. От САЩ бяха получени 200 многоцелеви автомобила „Хъмви” (HMMWV), а от Италия 20 бронирани машини „Пума”. Подписан е договор и са поръчани от Чешката република 300 бр. БРДМ-2 и ВVР-1(БМП-1). С Турция е подписан договор за доставка на 20 хил. пушки G-3. От Сърбия се очаква да бъдат доставени до 300 бр. БРДМ-2 и да бъдат модернизирани още 300 машини от този тип, намиращи се на въоръжение в либийските сухопътни войски. Министерството на отбраната на Либия официално заяви (февруари 2013 г.), че е открило 80% от оръжието, изчезнало от армейските складове по време на войната през 2011 г.

Военновъздушните сили разполагат с 28 бойни самолета, от които 12 стари френски изтребители „Мираж Ф-1” и 16 бр. „МиГ” - различни модификации, 9 транспортно-десанти и бойни вертолети (Ми-8, Ми -17 и Ми-24). Очаква се да бъдат доставени от ОАЕ изтребители „Мираж – 2000” и 2 военно-транспортни самолета С-130 от САЩ. Първоначалните планове на либийското държавно ръководство са предвиждали да бъдат закупени от Франция изтребители „Рафал”, а от Англия изтребители от типа „Евротайфун”, но поради отказа на Париж и Лондон, тази идея отпадна. Предвидено е и закупуване на зенитно-ракетни комплекси от Франция, но на този етап няма данни за окончателно решение на френската страна.

През 2013 г. бяха доставени, съгласно сключени договори от предишните либийски власти, за ВМС среден клас бойни кораби и катери, в т. ч. и ракетни катери от Франция „Комбатант-ІІ”. През 2013 г. либийската страна поръча от Франция, Холандия и Южна Корея 75 малки патрулни катера, част, от които вече постъпиха на въоръжение във флота и бреговата охрана.

Либийските ВМС участваха (юни 2013 г.) в съвместно военноморско учение на средиземноморските страни. Бойните им способности обаче продължават да бъдат ограничени (през март 2014 г. не успяха да прехванат танкер плаващ под флага на КНДР, опитващ се да извърши контрабанден износ на петрол).

Подразделения от правителствената армия вземат участие в операции срещу въоръжените формирование на племената в южната част на страната (туареги и тубу, както и срещу отряди от поддръжници на Кадафи), които периодично се опитват да водят партизански действия предимно в южната част на страната и в района на гр. Себха.

Либия поддържа ограничено военно и военнотехническо сътрудничество със САЩ, Франция, Англия, Италия, Турция и някои арабски страни. Наблюдава се активизиране на контактите във военнотехническата област с Русия.

Ограниченията в установяването на пълноценни военнотехнически връзки с други държави в значителна степен са повлияни от това, че до момента по отношение на Либия продължават да действат международни санкции, наложени още през 2011 г. Освен това държавите от НАТО се опасяват от това, че предоставеното съвременно въоръжение може да попадне в ръцете на екстремистки групировки и терористични организации.

Антизападните настроения в страната са основна пречка за разширяване на военното сътрудничество със западните страни. Сътрудничеството във военнотехническата област на този етап е ограничено до неголеми доставки на продукция с военно предназначение и заявления за готовност за обучение на либийски военнослужещи зад граница.

Негативно влияние върху снабдяването на въоръжените сили и подготовката на кадри оказва ширещата се корупция сред висшия команден състав.

В Либия започна и се води подготовка на военни кадри, необходими за попълване на армията. През 2013 г. завърши първия випуск преминал едногодишен курс на обучение в гр. Адждабия.

Военното строителство в Либия се характеризира със сложни междуличностни отношения в армейското командване и с ожесточената борба между политическите сили за влияние в армията. Извършват се чести смени в ръководството на МО и ГЩ. В ход е и сложен процес на инкорпориране в състава на ВС, на въоръжени милиции, командвани от ръководители, верни на организацията. Срещу армейските офицери (предимно старшите) се извършват покушения с цел освобождаване на места за назначаване на техни идейно близки кадри.

Процесът на изграждане на либийските въоръжени сили върви изключително бавно и среща сериозни трудности, свързани с противоборството на паравоенните формирования и борбите за надмощие между управляващите.

 

 

Публикувано на 1 Юли 2016 в 13:04 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Либия, ВС, въоръжени сили, състояние, проблеми, структура

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас