Външно влияние и интереси в Сирия



Външно влияние и интереси в Сирия

         В продължение на повече от три години различни международни политически актьори упражняват скрито влияние върху кризата в Сирия, осигурявайки всичко от разузнаване до оръжия и за двете основни страни в конфликта. Изключително важно е да бъдат откроени външните играчи, които са замесени в сирийската криза, както и делът им при поддържането на напрежението в страната. Тази война всъщност не е само война между сирийците. Чрез нея се изразява борбата за надмощие между Русия и САЩ, Иран и САЩ, Саудитска Арабия и Иран, както и много други, които се възползват от създалото се положение, за да преследват собствените си интереси.

 

Русия

         Русия е една от основните политически сили подкрепящи Сирия. Тя отдавна понася нападки и укори, че подкрепя правителството на Асад. Първоначално се опитваше да заеме неутрална позиция на посредник в диалога между сирийското правителство и опозицията, но при създалите се условия да продължава така, стана невъзможно. Русия не може да заеме позиции срещу правителството на Сирия в този конфликт по ред причини. Основната е, че сирийското пристанище Баняс е единствената база, на която могат да разчитат трайно руските бойни кораби в Средиземно море. Освен това Сирия е изключително перспективен пазар за военни доставки, от който Русия едва ли ще се откаже.

РФ направи много жестове към сирийското правителство. Руският външен министър Лавров посети Дамаск, а ветото в СС на ООН до голяма степен защитава Асад от външна намеса и продължава продажбите на руско оръжие в Сирия. Това обаче са само допълващи цели на руските управляващи към основната им идея. Същността на техните действия е стремеж към ограничаване на американската хегемония в Близкия изток.

 

 

САЩ

         Реално погледнато, САЩ нямат каквито и да било специални интереси към Сирия. Такива се появяват обаче, ако се потвърди със сигурност, че по морските брегове на Сирия и в териториите на средиземноморския шелф има солидни запаси от петрол и природен газ. Превръщането на Сирия в слаба и разпокъсана държава ще освободи САЩ от ангажимента да спонсорират военната и икономическа мощ на Израел. Причините САЩ да се въздържи от директна военна намеса бяха възраженията на Русия и нежеланието на американското общество за започване на поредна война в Близкия изток. Единственото, което можеше да провокира военна намеса вероятно беше употребата на химическо оръжие от страна на правителството на Асад, за която и до ден днешен няма ясни доказателства, но след като сирийският президент предаде запаса си от химическо оръжие, пред американската администрация останаха малко опции. Така фокусът на САЩ се пренесе върху бежанците, отиващи в съседните на Сирия държави, и множеството чуждестранни бойци в Сирия, намиращи се под опеката на джихадистки групи, подкрепящи Ал-Кайда и войната срещу САЩ.

 

Иран

         Сирия е главен регионален и стратегически съюзник на Иран. Страната е от жизнено важно значение за поддържането на иранската Хизбула в Ливан, която служи като основна спирачка срещу израелските военни действия. Фамилията Асад дълги години е поддържала тази тенденция и е малко вероятно тя да бъде запазена, ако правителството падне.

Своята преданост към управляващия сирийски режим Иран засвидетелства, доставяйки гориво, оръжие и кадри – военни експерти и съветници, които да обучават сирийски военни и да координират операции срещу бунтовниците. Иран насърчава Хизбула да участват открито в конфликта и да заемат съюзническа позиция спрямо алауитите, въпреки репутацията на организацията като защитник на шиитските интереси в региона.

 

 

 

Саудитска Арабия

         Действията на Саудитска Арабия са двупосочни. От една страна, цели ликвидирането на напрежението преди да достигне границите й, а от друга - да се увери, че Иран няма да се възползва от промяната на баланса на силите в региона. В този аспект, отприщването на напрежението в Сирия през пролетта на 2011 г. се превърна в златна възможност за Саудитска Арабия да нанесе удар върху ключовия съюзник на Иран. Това, че й липсваше военен капацитет не попречи на Саудитска Арабия да подпомага опозицията в стремежа си следващият държавен сирийски глава да бъде сунит.

 

Турция и Катар

         Катар и Турция са насочили усилията си към укрепването на влиянието на сирийското Мюсюлманско братство от външната действаща опозиция, която е хаотична, въпреки усилията на двете държави. В рамките на бойното поле Турция си затваря очите за сунитските джихадисти, а Катар подкрепя салафитските ислямски военни от Ислямския фронт. От дълго време насам Турция чакаше регионална възможност да представи себе си в светлината на образец и икономически, политически и морален лидер на ислямския свят. С възникналото напрежение я получи. Турция се съюзи със Саудитска Арабия и други държави от Арабската лига с цел да направи смяна на режима в Дамаск. Не трябва да забравяме, че голяма част от опозиционните сили започнаха дейността си именно от Истанбул, като благодарение на турското съдействие бяха въоръжени и обучавани много сунитски бунтовници.

 

Израел

         Израел винаги е поддържал сложни и не винаги ясни взаимоотношения със сирийското правителство. Двете държави споделят общи интереси в Ливан. На 30 януари 2013 г. военни самолети атакуваха дълбоко в територията на Сирия под егидата на Израел. САЩ оправда действията, обяснявайки, че целта е била да ударят конвой, пренасящ оръжие за Хизбула, но сирийските власти впоследствие отрекоха това. По-късно на 5 май същата година този сценарий се повтаря. Израелските действия в случая могат да бъдат определени като силно провокативни. Главните надежди на Израел, породени от евентуалното падане на режима на Асад, се изразяват в идването на власт на едно враждебно към Иран правителство.

         Сред замесените, по един или друг начин, държави в сирийската гражданска война ясно се откроява едно основно искане – сваляне на сегашния режим. Изключение правят Русия и Иран, които дълги години са поддържали добри отношения с фамилията Асад.

Интересното е, че Турция и Катар все още не са скъсали окончателно връзките си с Иран, което означава, че двете държави искат да се подсигурят, ако сегашният сирийския режим остане още дълго на власт. В същото време Саудитска Арабия води „студена война“ срещу Иран и отношението й към Сирия остава безкомпромисно.

Впечатление прави фактът, че наблюдаваме съревнование между различни държави от целия свят, а Сирия сякаш заема ролята на бойно поле. Поставяйки акцента върху преследването на собствените си интереси, международната общност може да нанесе повече щети върху сирийското общество, отколкото да помогне за възстановяването на страната от сегашната криза. Затова е изключително важно да не се допусне външна намеса във вътрешните работи на Сирия, за което апелира и сирийският външен министър Уалид Муалем по време на последната мирна конференция в Женева. Безспорно ситуацията се оказа благоприятна за някои от външните играчи в конфликта, като едновременно с това инфраструктурата, икономиката и хуманитарните условия в страната продължават да се влошават, а жертвите - да се увеличават. Окончателният им брой в момента не може да бъде определен (надхвърля 100 000), тъй като надеждността на източниците е спорна.

 

 

Публикувано на 28 Май 2014 в 15:38 часа от
Силвия Димитрова, магистър 1 курс, МПОС, СУ.


Ключови думи:Сирия, САЩ, Русия, отношения, Израел

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас