Външната политика на Унгария

Външнополитическите линии в Унгария след 1990 г. са доминирани от стремежа към интегрирането в западните икономически организации и структури за сигурност и колективна отбрана. В отговор на изпълнение на заложените цели, Унгария се присъединява към НАТО през 1999 г., а през 2004 г. официално добива статут на държава членка на ЕС. Понастоящем, поради все по-разединеното състояние на ЕС и отслабващата роля на НАТО, управляващите консерватори предприемат по-централизирана вътрешна политика и все по-независима външна политика. Премиерът Виктор Орбан отявлено критикува технократските мерки, вземани в Брюксел и подкрепяни от Берлин, които целят допълнително отдаване на суверенитет от националните държави към наднационалните институции на Съюза.
Връзките между Унгария и институциите на ЕС са обтегнати и влошени в светлината на нестихващите мигрантски вълни и крайното консервативно отношение на управляващата партия ФИДЕС. Водената от Орбан политика на „затворените граници“, в контраст с водената от германския канцлер Ангела Меркел политика на отворените врати, е в несъответствие с ценностната система на Европейския съюз, която Унгария следва да споделя като държава членка. Изграждането на физическа граница-стена на унгарско-сръбската граница и издигането на още прегради, които да затруднят преминаването на бежанците са доказателства за твърдо националистическата капсулованост на премиера, който се отрича от принципите на солидарност и споделена отговорност в предизвикателствата на съвременния динамичен свят. В свое скорошно изявление европейския комисар по миграцията Димитрис Аврамополус разкритикува взетите крайни мерки и отбеляза, че „няма стена, която да не може да бъде изкачена, нито пък море, което не може да бъде прекосено, ако бягаш от терора на насилието“.
На 2 октомври 2016 година беше проведен национален референдум с въпрос: „Искате ли Европейския съюз да има правото да нарежда задължително настаняване на неунгарски граждани в Унгария без съгласието на националния парламент?”. Рекорден брой избиратели (95% от гласувалите) отхвърлиха квотите на ЕС за разпределение на мигранти, но ниската избирателна активност (под 50%) провали допитването. Отрицателният резултат обаче няма да промени нито взетото от 25 държави членки решение от септември 2015 г. за квотно разпределение на бежанците, нито пък ще има каквито и да е преки правни последици за самата Унгария. Въпреки формалния неуспех, този референдум донася на своя инициатор редица ползи: едновременно отвлича вниманието от вътрешните проблеми, позволявайки му да затвърди ролята си на своеобразен анти-Меркел герой на европейската сцена: морален лидер, който защитава европейската „национална християнска култура” от цивилизационните заплахи под формата на „ислямско нашествие”.
Водената от унгарския премиер външна политика намира своите съмишленици в лицето на дългогодишните си партньори от Вишеградската четворка. Заедно те застават срещу предложеното от ЕС квотно разпределение на бежанците на територията на всички държави членки. Отношенията помежду им бележат своят разцвет поради тясното им сътрудничество в борбата с нелегалния трафик на мигранти, засиления граничен контрол между четирите държави и споделения евроскептицизъм, който все повече набира сила в Централна Европа.
Дипломатическите отношения между Унгария и САЩ датират от 1921 г. с учредяването на американско посолство в Будапеща след Първата световна война. По време на Втората световна война Унгария, като част от Тристранния пакт, обявява война на САЩ през 1941 г., което слага край на дипломатическите връзки между двете страни. След края на войната външните отношения са подновени и заздравени. Следват години на затруднено сътрудничество поради съветското влияние на територията на Унгария. САЩ напълно подкрепя желанието на сателитната страна за отделяне от социалистическия блок и подпомага ревизирането на конституцията на Унгария, установяване на демократична политическа система и въвеждането на план за развитие на свободна пазарна икономика. След успешния демократичен преход и скъсване със съветското минало, стремежите на Унгария за пълноправно участие в общностния политикоикономически европейски живот и членство в най-голямата организация за отбрана се увенчават с успех и трансатлантическото партьорство се разраства и разширява. САЩ се превръща в един от най-големите инвеститори в Унгария, с което подпомага развитието на националната икономика и превръща страната в конкурентоспособна на международния пазар.
Унгарският премиер Виктор Орбан беше първият европейски лидер, който открито подкрепи кандидатурата на Доналд Тръмп. В свое изявление Орбан споделя, че внимателно е изслушал предизборните речи на Тръмп и откровено се присъединява към идеите на кандидат-президента за борба с тероризма. Орбан оценява високо готовността му за справяне с нарастващия радикализъм и вижда в лицето на Тръмп съмишленик: и двамата изповядват краен национализъм и чрез умела популистична реторика успяват да спечелят доверието на обезверените си сънародници. През месец юли 2016 г., по време на обща пресконференция, заедно с австрийския канцлер Кристиан Керн, унгарският премиер потвърди подкрепата си за Тръмп: „Насоките за разгръщане на външната политика на САЩ, предлагани от Републиканската партия, са благоприятни за Европа и Унгария, за разлика от предложенията на Демократичната партия, които обричат страната ни на гибел чрез насърчването на миграция.“
Унгарското правителство проявява открито своята проруска ориентация, което е видно както от политическия дискурс в страната, така и от срещите между водещи политически фигури. По време на посещението си в Будапеща през 2015 г., руският президент Владимир Путин даде своята подкрепа за управлението на ФИДЕС, с което допринесе за затопляне на отношенията между Унгария и Русия, въпреки налаганите санкции на ниво ЕС. Една от основните линии на сътрудничество между двете страни е енергийната сигурност поради сериозната енергийна зависимост на Унгария от руските доставки на газ в района. Въпреки че по думите на Орбан връзките с Русия са просто „бизнес сделки“, остава впечатлението за подкрепа към суровия управленски режим като израз на несъгласие с общностните политики и режима на санкции. Все повече държавници от Стария континент споделят подобни топли чувства към Русия: Чехия, Словакия, Гърция, които застават зад идеята за облекчаване на наказанията и обратното връщане на Русия като търговски партньор на Съюза.
За Виктор Орбан ключови играчи както на континенталната, така и на международната сцена са Русия и Турция, които възприема като водещи модели, към които се стреми. В духа на подражание, той обявява гласно своите намерения за създаване на нов тип управление в родината си – „нелиберална демокрация“. В основата на неговите разбирания стои идеята за споделената европейска идентичност, базирана на християнството, в контекста на общностното развитие. По думите му „Европа трябва да признае пред себе си и пред света, че без нациите си няма сърце, а без християнството – няма и душа!“.
Неуспешният опит за преврат в Турция остави усещането за несигурност у европейските лидери дали да подкрепят демократично избрания президент Реджеп Тайип Ердоган или да подкрепят въстаналите срещу недемократично управляващия държавен глава. За разлика от своите европейски партньори, унгарското правителство недвусмислено бързо обяви своята официална позиция във връзка с проваления пуч като изрази пълната си подкрепа за Ердоган и заклейми извършителите на преврата като терористи, а самия акт като терористичен. Министърът на външните работи и търговията Петер Джиарто заяви на следващата сутрин, че сега е моментът за заздравяване на връзките между Унгария и Турция – две „демократични страни, които споделят общи принципи и са гарант за стабилност в региона“.
Погледът на правителството стратегически все повече се отмества от традиционните партньори в лицето на останалите държави членки на ЕС към въвличането на нови играчи в многоаспектната външна политика на Унгария. Установяването на трайни и задълбочени връзки с Китай и Русия са сред приоритетите на преизбраното през 2014 г. правителство, които се базират на оживена търговия и техническо сътрудничество. Провъзгласената от унгарското външно министерство „отворена политика към Юга“ има за цел привличане на нови търговски партьори в нетрадиционни за страната региони като Латинска Америка, Карибския залив и Африка. Отварянето на своеобразна „нова глава“ в търговско-дипломатическите отношения на Унгария поставя началото на трайни взаимоотношения, напр. откриването на нови посолства на територията на Ангола, Еквадор, Етиопия и Гана, както и разкриването на търговски центрове в Чили, Кения, Перу и др..
Крайното дясноцентристко правителство на Виктор Орбан провежда последователна политика във връзка с подобряване качеството на живот на унгарските малцинствени групи извън родината им. По време на предизборните си кампании, настоящият преизбран министър-председател се обявява за по-добро отношение към унгарците зад граница, по-специално за етническите групи в Словакия и Румъния, които често стават жертва на националистически конфликти.  По време на своето управление, ФИДЕС предлага законодателни промени, които гарантират специални привилегии за унгарските етнически групи зад границата при евентуалното им завръщане в родината т. нар. Закон за статуса или Закон за привилегиите. Предложенията са посрещнати с одобрение както от обществото, така и от опозиционните партии и социалните организации на и отвъд територията на Унгария. В първата половина на 2011 г. Унгария за първи път поема ротационното председателство на Съвета на ЕС. Заложените приоритети са свързани с „заздравяването на Европа“: насърчаване на производителността и увеличаване на заетостта, акцентиране върху интеграцията на ромските малцинства, както и разширяване на ЕС в лицето на бъдещото присъединяване на Хърватия.
Пред Унгария стои въпросът дали ще продължава да бъде пълноправен член на ЕС и да се ползва от всички права и привилегии на Общността, или ще неглижира задълженията си в името на собствените си национални интереси, преекспонирани от премиера Виктор Орбан. Изграждането на защитни огради, провеждането на популистки референдуми и отстъпването от европейския път на страната поставят на карта бъдещето на унгарците, които затварят своите граници не само за „неверните мигранти“. Взетите политически решения обезсилват малката държава в сърцето на Европа – макар и обградена от съмишленици в лицето на Вишеградската четворка, влиянието на Унгария е недостатъчно силно. Отдръпването от въшнополитическия курс на ЕС е рискована стратегия, която може да доведе до суспендиране на членството, а това би било равносилно на политически и икономически изолационизъм.

 

Публикувано на 22 Януари 2017 в 21:52 часа от
Кристина Лазарова


Ключови думи:Унгария, външна политика, Виктор Орбан, ЕС, мигрантска криза, граници

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас