Външната политика на Йордания



Външната политика на Йордания

Сложната и нестабилна обстановка в Близкия изток, желанието за невъвличане на страната във въоръжен конфликт и осигуряването на благоприятни външни условия за решаване на вътрешнополитическите проблеми и икономически задачи на правителството, определят външнополитическите приоритети на йорданското държавно ръководство. Съществено влияние оказват неразрешеният палестино - израелски конфликт, войната в Сирия, както и вътрешнополитическата нестабилност в съседните страни (Ирак и Египет).

Все още ниската степен на икономическо развитие на Йордания, недостигът на собствени енергийни и водни ресурси, както и трудностите при осигуряване на хранителни продукти за населението правят страната зависима от други държави и оказват влияние върху подходите на Аман при решаване на важни външнополитически въпроси.

След получаването на независимост (1946 г.), външната политика на Йордания се основава на твърдата прозападна ориентация (първоначално към Великобритания, а впоследствие и към САЩ), „рационалния панарабизъм” и поддържането на редовни „закрити” контакти с Израел с последващо установяване на официални отношения.

Външната политика на страната традиционно се характеризира с активност, прагматизъм, гъвкавост, предпазливост и отстояване на националните интереси, което за малка страна като Йордания е изключително трудно.

Многократно властите в Аман са подчертавали абсолютния приоритет на националните интереси пред всякакви други мотиви във външнополитическата дейност.

Йордания винаги е била пряко въвлечена в най-важните политически и военни събития в Близкия изток, особено тези, отнасящи се до арабо-израелския конфликт. Страната е непосредствен и активен участник в него от момента на възникването му в края на 40-те години. Проблемът за близкоизточното урегулиране се разглежда в Аман като основен фактор, влияещ върху регионалната сигурност, а възможно най-бързото постигане на приемливи за всички участници условия е ключово за кралството. Йорданските власти водят активна посредническа политика в палестино–изралеския преговорен процес, като искат САЩ да имат по-ефективна и водеща роля за постигането на примирие между страните на основата на принципа „две държави за два народа” (правителството в Аман подкрепи възобновяването на диалога между Израел и палестинците през лятото на 2013 г.). Сериозно безпокойство обаче предизвиква липсата на напредък в преговорите, което води до засилване на радикалните фракции в палестинското движение.

Общата позиция на Йордания по въпроса за арабо-израелския конфликт напълно съответства на саудитската мирна инициатива, която на първо място предвижда изтегляне на Израел от всички територии, завладени по време на „шестдневната” война през 1967 г.

Във вътрешнопалестинския конфликт, между движението „Фатах” (движението за освобождаване на палестинската родина) и радикалното ислямистко движение „Хамас”, Йордания е на страната на „Фатах” като подкрепя неговата позиция и политически действия, но провежда гъвкава политика в отношенията си и с „Хамас”. В перспектива се очаква въпросът за разпределение на водните ресурси да породи конфликти с палестинската държава (палестинското ръководство вече заяви своите претенции за част от водите на р. Йордан).

Двустранните отношения между Йордания и Израел се основават на мирния договор от 1994 г., според който двете страни се задължават да се въздържат от взаимни заплахи за използване на сила и да решават всички спорни въпроси помежду си само с мирни средства. Документът е гаранция за осигуряването на „продължителна сигурност” за двете държави в „пределите на признатите граници”. Между страните се поддържат регулярни контакти на високо ниво. Води се активно сътрудничество в борбата с тероризма. Развиват се търговско-икономическите отношения. Често обаче властите в Аман подлагат на остра критика част от направленията на израелската политика особено по въпроса за изменение на облика на Йерусалим, разширяване на еврейските селища на Западния бряг на река Йордан и твърдата и неотстъпчива позиция на Израел в отношенията с палестинската власт. Поради липсата на напредък в палестино-израелския мирен процес, в страната нараства броят на противниците на развитието на отношенията с Израел. На първо място това са влиятелните в кралството ислямисти, част от интелигенцията, деловите кръгове и профсъюзите.

Друг важен аспект от външната политиката на Йордания са отношенията с арабските страни и най-вече съседите. Събитията и развитието на обстановката в Сирия, Ирак и Египет през последните години предизвикат безпокойството в страната.

Сериозна заплаха за сигурността на кралството представлява разрастването на въоръжения конфликт в Сирия, в т. ч. в районите в близост до границата с Йордания. Броят на сирийските бежанци в страната надхвърли 600 хил. души, а тежестта за осигуряването им се поема от изнемогващата национална икономика. Йордания официално се обяви против всякаква външна военна намеса в сирийския конфликт, декларирайки, че нейната територия при никакви обстоятелства няма да стане плацдарм за нападение срещу Сирия. Независимо от това по границата със Сирия са съсредоточени допълнителни сили от кралската армия, като превантивна мярка за гарантиране на сигурността.

На вътрешнополитическата нестабилност в Египет и нарастването на активността на екстремистките и терористични групировки, особено на Синайския полуостров (терористите редовно взривяват газопровода, по който постъпва природен газ за кралството от Египет) се гледа като заплаха за националната сигурност на страната.

Задълбочилата се в последно време военнополитическа нестабилност в Ирак и активността на терористите и незаконните въоръжени формирования могат да доведат до влошаване на икономическата обстановка в кралството. Правителството на страната настоява за преодоляване на религиозното противопоставяне и възможно най-бързо политическо уреждане на вътрешнополитическите проблеми в Ирак.

Между Йордания и монархиите от Персийския залив съществуват тесни политически и икономически отношения. Голямо значение за кралството има финансовата помощ, оказвана предимно от богатите на петрол държави.

Очаква се Йордания да продължи да следва умерен външнополитически курс, насочен към гарантиране на националните интереси.

От първостепенно значение за страната ще бъдат разрешаването на палестино–израелския конфликт и повишаването на икономическото развитие.

 

Публикувано на 27 Юни 2016 в 13:15 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Йордания, външна политика, палестино-изреалски коннфликт

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас