Време е да спрем с икономията от отбрана

 

Управлението на НАТО беше предадено от скандинавеца Дан Андерс Фог Расмусен  в ръцете на норвежеца Йенс Столтенберг на първи октомври. Бивш министър председател на Норвегия и активист, участвал в протестите, пред американското посолство в Осло срещу виетнамската война, днес Столтенберг управлява най-мощния военен съюз в света.

- Каква е вашата стратегическа визия за развитие на организацията през следващите пет години?

- Да задържим НАТО силна и същевременно да поддържаме нашата среда за сигурност стабилна заедно с партньорите ни и да бъдем способни да правим необходимото за подържане на връзката между Европа и Северна Америка здрава. В началото на септември проведохме среща на високо ниво и взехме много решения, които са пряко свързани с това как НАТО да продължава да бъде силен съюз. Като пример мога да каже, че ние решихме как да изпълняваме Плана за готовност и действие, който има за цел да повиши готовността на нашите въоръжени сили и да повиши военните ни способности.

- Един от големите проблеми, свързан с тази организация, разбира се са разходите за отбрана, особено сред европейските членове. Какво бихте казали на европейските граждани, които са обезпокоени, че във време на строги ограничения трябва да спестяват от социални разходи и образование, а да харчат повече за отбрана.

- Ще започна с това, че осъзнавам, че това е трудно решение и избор, но същевременно мисля, че трябва да следваме това което постигнахме преди няколко седмици, когато всички държавни и правителствени ръководители решиха, че сега е времето да спрем с намаляването на разходите за отбрана и постепенно да започнем да ги увеличаваме през следващото десетилетие. Наблюдаваме, че ние в НАТО намаляваме разходите си за отбрана, докато страните около нас като Русия ги увеличават многократно. Следователно времето трябва да обърне тази тенденция.

- Нека поговорим за отношенията с Русия. Когато бяхте министър-председател на Норвегия, вие казвахте, че имате много добри отношения с Владимир Путин. Той заяви в интервю миналата пролет, че дори имате лични отношения. Как бихте описали вашите отношения с руския президент?

- Норвегия и Русия, ние работим заедно от много, много години по много различни проблеми. Аз развих работни взаимоотношения с руския лидер.

- Кога за последен път говорихте с господин Путин?

- Не мога да си спомня точно, но проведохме телефонен разговор, когато бях министър-председател. И се срещахме по няколко случая докато бях министър-председател. Не съм министър-председател повече от една година, така че не сме се чували повече от година. Но цялата идея е, че отношенията, които има Норвегия с Русия са основани на нашата военна сила и членството ни в НАТО. Няма противоречие между това да бъдем в услуга на военната сила с твърда предсказуема политика и същевременно да бъдем полезни за по-конструктивни отношения с Русия.

- Какво е необходимо да се случи па нататък за да бъдат възстановени отношенията? Какви са условията?

- Русия трябва да смени своите действия. Те трябва да действат в съответствие с международното право. Трябва да действат съгласно международните си задължения. Това е нещото, от което се нуждаем за да създадем съвместни отношения в бъдеще.

- Нека да продължим разговора със заплахата, която носи ИДИЛ. Те са много близо до турската граница. Какво повече може НАТО да направи за да противодейства на тази заплаха? Защото изглежда, че алиансът заема задна позиция в момента.

- Главната отговорност, същинската отговорност за НАТО е да защитава всички съюзници. Ние разположихме ракети „Пейтриът” в Турция, за да могат да защитават Турция...да им помагат да се защитават от каквото и да е разпространение на насилие, битката, която видяхме в Сирия и сега също наблюдаваме в Ирак. И ние разбира се заставаме зад това. В допълнение, се съгласихме на срещата в Уелс, че оставаме готови да съдействаме и помогнем на Ирак с развитие, засилване на техните въоръжени сили, да ги направим по-способни да защитават страната. Също така си сътрудничим по отношение на връщането на чуждестранните бойци в страните си и обмена на информация, така че да можем да ограничим разпространението на заплахата, която носят те, свързана с риск от терористични атаки в нашите държави.

- Заинтригува ме, че споменахте проблема с чуждестранните бойци. Вие, разбира се, пленихте сърцата и умовете на целия свят с вашия справедлив отговор срещу терористичните атентати на Брейвик. Точно преди три години, вие казахте в Осло, че правилният отговор е „повече откритост, повече демокрация”. Това по-различно ли е от противодействието на чуждестранните бойци? Може ли да използваме същата стратегия?

- Това е принципът, с който защитаваме нашите идеали, защото атаките са срещу отвореното и демократично общество. Това, което трябва да правим всеки път, когато сме заплашени от терористи е да защитаваме основните ценности на нашите общества, отворените демократични общества. Но разбира се в допълнение се нуждаем от полицейско сътрудничество, разузнавателно сътрудничество. Нуждаем се да се защитим. И това е нещо, за което НАТО работи. Но разбира се когато се противопоставяме на терористичните действия, това не е само военен проблем, то е също така до голяма степен полицейска работа и разузнаване, поради това има много различни служби в нашите страни, които работят заедно за да бъдат способни да се борят срещу терористите и също така рисковете, които са свързани със завръщането на чуждестранните бойци.

- Според мен западният антитерористичен отговор да сега беше всичко друго, но не и демократичен. Разширява се наблюдението над личността. В някои страни дори има арести без съдебен процес. Това ли е стратегията, която ние наистина трябва да следваме като западни съюзници?

- Ние трябва да следваме и да зачитаме основните човешки права и международното право. Но същевременно мисля, че всеки разбира, че имаме нужда от полиция, разузнаване и служби за сигурност, които да ни защитават от терористите. Аз не виждам противоречие между използването на тези средства за защита на нашето отворено общество и същевременно да бъдат в полза на това общество, защото това в действителност е начина, по който можем да защитим нашата демокрация и отворени общества.

- Защо мислите, че Европейците отиват да се бият за ИДИЛ? Защо е толкова привлекателно за тези хора?

- Аз мисля, че е много, много трудно да се разбере, защо някой желае да отиде и се бие за организация, която е толкова варварска, която е отговорна за много кланета и това просто подчертава колко сериозно трябва да приемем заплахата от ИДИЛ. Освен това аз също приветствам военната операция, която САЩ и други членки на НАТО, съвместно с регионалните партньори предприеха за да противодействат на ИДИЛ.

- С потенциално много цивилни жертви, може ли това да играе роля като средство за набиране на доброволци за ИДИЛ?

- Ние трябва да унищожим ИДИЛ. И това е нещото, което правят САЩ, съюзниците и регионалните партньори. И аз приветствам това.

 

Публикувано на 25 Ноември 2014 в 16:32 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:НАТО, генерален секретар, Йенс Столтенберг, интервю

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас