Вътрешнополитическата ситуация в Унгария

Често при назоваването на Унгария мигновено правим връзка с Източна Европа и всички конотации, които носи след себе си това понятие за регионална идентичност: бивш комунистически режим, изостанала и ненапълно трансформирана икономика, репресиран народ и т.н.. Вероятно паралелите са обоснователни, но към днешна дата Унгария е република с демократично парламентарно управление, което съумява да задвижва страната в рамките на своите разбирания за напредък и стабилност. В лицето на управляващата консервативна партия ФИДЕС виждаме проекция на ширещия се евроскептицизъм, породен от несъгласието с провежданите политики на общностно ниво в ЕС и тяхната неефективност за справяне с наболели проблеми като безработица, миграция, застой в развитието както на макроикономическо, така и на микроикономическо ниво.

Създаденото от полуномадски маджарски племена Кралство Унгария през 10 век славно просъществува и разгръща своята мощ над територията на Централна Европа до 16 век, когато става част последователно от две империи – Османската и Хабсбургската. В средата на 19 век, след неуспешен опит за въстание срещу династията на Хабсбургите, Унгария става част от дуалната монархия, заедно с Австрия. Едва след Първата световна война на политическата карта на съвременна Европа се появява независимата държава Унгария, начело с авторитарния регент адмирал Миклош Хорти.

Втората световна война се оказва повратна точка в развитието на неотдавна обявила се за независима унгарска държава. Като съюзник на Тристранния пакт Унгария претърпява погром и попада в сферата на влияние на СССР. За унгарците това е „насилствено присъединяване“ към една своеобразна трета „империя“. Те се опълчват срещу съветския режим, но въстанието им от 1956 г. е смазано. Въпреки това опитите им за откъсване от диктатурата бележат относителен успех – Унгария се превръща в първата източноевропейска страна, която получава известна икономическа свобода. Унгария играе и важна роля в ускоряване процеса на разпад на комунизма в Източна Европа – в началото на 1989 г. границата с Австрия бива отворена, а само няколко месеца по-късно Берлинската стена вече е история.

Преходът от планова към пазарна икономика преминава значително безпроблемно. За период от 4 години след падането на комунистическия режим почти половината от държавните предприятия са приватизирани, а към 1998 г. Унгария привлича почти половината от всички преки чуждестранни инвестиции в района на Централна Европа. Почти 10 години по-късно, ситуацията не изглежда толкова процъфтяваща. Провежданите политики в лицето на лявоцентристкото правителство не успяват да се справят с предизвикателствата, пред които се изправя Унгария – икономическата криза, повсеместна корупция, проблеми с държавния дълг. Общественото недоволство дава отражение в парламентарните избори през 2010 и 2014 г.. Победата на ФИДЕС през 2010 г. с 2/3 парламентарно мнозинство позволи на правителството да отхвърли относително либералната посткомунистическа конституция на Унгария и да я замени с нова, обслужваща нуждите на властимащите, която концентрира твърде много правомощия в ръцете на управляващите и премахва демократичните инструменти за междуинституционален и обществен контрол. Новата консервативно-християнска Конституция превръща Орбан в недосегаема политическа фигура, която държи в ръцете си политическия лост, с който енергично може да размества позициите между парламент, държавни органи и съдилища, напълно запазвайки властта си. От своя страна, правителството му легитимира нуждата от промяна на „Върховния закон” с необходимостта от окончателно и трайно изкореняване на „комунистическото наследство“ из основи, именно чрез пълна трансформация на основния закон на държавата.  

По време на своя първи мандат Орбан успява да изкара страната си от икономическата криза, като Унгария достига растеж от 2,7% - най-високата стойност от години, безработицата намалява драстично и достига около 9%, бюджетният дефицит спада до нивото от 3%, изисквано от Брюксел. Не липсват и някои непопулярни мерки, като ДДС в размер на 27%, най-високото в ЕС. Форинтът спада със 16% спрямо еврото, национализирани са 14 млрд. евро частни пенсионни фондове, като стотици хиляди унгарци биват лишени от осигуровките си. Намалените с над 20% битови сметки и справянето със затрудненото, доближаващо се до фалит, състояние на унгарската икономика, засенчи неуспехите на Орбан., който успя да получи за втори път благодарността на гласоподавателите.

Политиката на Виктор Орбан може да бъде определена като националистическа и евроскептична, което е видно от редица проявления на крайните решения на унгарския премиер. Водената от министър-председателя антимиграционна политика е белязана от крайни мерки срещу мигрантските потоци, които „заливат“ Стария континент в последните години. Именно на границата между Унгария и Сърбия беше издигната първата ограда, която да спре „нахлуването“ на нежеланите бежанци на територията на страната. Действията му бяха сериозно порицани от страна на европейските институции, но не последваха санкции, които да променят антимигранската политика на кабинета. . Виктор Орбан свика национален референдум в началото на месец октомври 2016 г., отправяйки въпрос към нацията дали да бъде преустановено квотното разпределение на бежанците на територията на ЕС, без да бъде съгласувано с националния парламент на Унгария. Резултатът от проведеното допитване беше в полза на отхвърлянето на имигрантските квоти, но избирателната активност не беше достатъчна (около 40% при необходими поне 50%), за да бъде референдумът валиден.  Неуспехът беше описан от премиера като формален триумф за самия него и страната му, която недвусмислено се е противопоставила на централизираните решения на Брюксел и няма да толерира външно влияние във вътршената политика на страната. Сред аргументите на Орбан срещу квотната система беше религиозното различие и нежеланието на унгарците като християнски народ да бъдат подложени на религиозна асимилация от страна на „друговерците” в лицето на мюсюлманските имигранти. В отговор на очаквания ръст на търсещите убежище в Европа, Орбан изразява готовност за издигане на втора, по-масивна защитна система по южната граница, която да предотврати евентуално навлизане на големи мигрантски вълни в страната.

Крайно дясната му, ксенофобска политическа платформа е подложена на сериозни критики от страна на европейските лидери, които определят политическите му маневри като „опасна игра“ (по думите на председателя на Еропейския парламент Мартин Шулц), подлагаща на изпитание легитимността на европейските норми. Отклоняването от фундаменталните общностни ценности като свобода и солидарност е ясна предпоставка за заклеймяване на водените от Орбан консервативни политики, които поставят под риск пълноправното участие на Унгария в общностните интеграционни процеси (чл.7 от ДФЕС, който предвижда „суспендиране на членство“ поради постоянстващи нарушения на ценностите на ЕС) и ползите от еврочленството (в т.ч. еврофондовете).

Орбан, заедно с „колегите“ си от Вишеградската четворка, яростно настоява за незабавно сформиране на единна европейска армия, която да противостои на нарастващите потенциални терористични заплахи. На редица срещи на най-високо равнище той поставя акцент върху необходимостта от приоритизиране на сигурността на ЕС в дневния ред на Общността и по-тясно сътрудничество между държавите членки в сферата на отбраната.

По-широката рамка на амбициите на Орбан се простира до реформирането на институционалната структура на ЕС в контекста на оттеглянето на Великобритания от ЕС. В основата на желанията му е преструктурирането на центровете на власт и влияние в Европа. В поредица от свои изказвания, Виктор Орбан пледира за „пробуждане“ на Европа и подчертава, че „кризата няма да бъде решена от само себе си“. Той призовава ЕС да бъде подсилен на ниво национални държави и техните обединения от типа на Вишеградската четворка, а не на ниво наднационални институции, т.е. връщане към междуправителствения подход.

В поредица от свои изказвания, международнопризнатият геополитически стратегически анализатор Джордж Фрийдман определя управленческите линии в Унгария като „нелиберален режим“. Въпреки критиките и редицата подети, но неизпълнени наказателни процедури от страна на европейските институции, породени от държавната намеса в свободата на медиите и независимостта на съдебната власт, правителството на Виктор Орбан бива просто упреквано, но няма наложени санкции за Унгария. Самият министър-председател нарича своя начин на управление „нелиберална демокрация“, в контраст с призива на германския канцлер Ангела Меркел за придържане към модела на „либерална демокрация“ от страна на изпълнителните унгарски власти. В разбиранията на Орбан „нелибералната демокрация“ се изразява в две категории, които подробно описват състоянието на политическия живот в Унгария в периода след 2010 година. Демократичността в неговите разбирания представлява придобиване на властта по легален начин, посредством преки демократични избори, какъвто е случаят с ФИДЕС и през 2010 г., и през 2014г.. Нелибералният аспект на неговото управление се състои в отричането на присъщите на Европейския съюз либерални ценности като свобода на словото, толерантност, мултикултурализъм и своеобразната мантра „единство в многообразието“. Чрез свободната си воля обаче унгарският народ сам избира своите политически водачи, които застават от другата страна на ценностния спектър, използвайки националистическа реторика с цел капсулиране в границите на национално-религиозната общност. Именно идеологията на Орбан, че той е първо „унгарец и християнин“, че поставя на първо място националните интереси, а след това общностните интереси, се оказва толкова привлекателна за гласоподавателите, които му гласуват доверие с надеждата да задвижи унгарската икономика напред и да се погрижи за държавните дела от вътрешността на проблемите, а не бюрократите от „слоновата кула“ в Брюксел.

Публикувано на 2 Декември 2016 в 07:07 часа от
Кристина Лазарова


Ключови думи:Унгария, вътрешна политика, управляваща партия, Виктор Орбан, премиер, проблеми, мигрантска криза

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас