Военнополитическата ситуация в Мали

Вътрешнополитическата обстановка в страната остава нестабилна, а положението се изостри особено след терористична атака на 19.07 в централните части на страната, при която бяха убити 17 войници от малийската армия, а още 35 бяха ранени. Отговорност за нападението поеха „Ал-Кайда в Ислямски Магреб” и „Ансар Дин” (Ansar ad-Din). В северните райони на страната в момента действа и групировката „Движение за единство и джихад в Западна Африка”, която през 2011 г. се отдели от „Ал-Кайда”, за да оперира в региони извън нейния обсег.
Напрежението в страната достигна своя апогей на 21.07, след боеве в Кидал между про-правителствена военизирана група туареги (Groupe Autodefence Touareg Imghad et Allies/GATIA) и туарегите - сепаратисти, за независимост на Азауад (Azawad Movement Coordination/AMC), които от февруари съвместно управляват най-големия град в едноименната област в северната част на Мали. Загиналите са над 20, сред които и цивилни. Последните сблъсъци между тях в Кидал на 09.08 доведоха до 39 убити от състава на AMC и 34 ранени, както и 5 убити и 24 ранени от GATIA. И двете групи сключиха примирие с правителството в Бамако през миналата година, но то не допринесе за предотвратяване на периодичните терористични нападения над важни цели в столицата и северните части на страната.
Поради възобновилите се междуплеменни сблъсъци и вътрешнополитическата нестабилност малийското правителство обяви на 10.08, че отлага местните избори в страната за 20 ноември. Изборната кампания ще започне на 4 ноември. Основна заплаха за провеждането на изборите е движението за независимост на Азауад, което блокира на няколко пъти вота, който трябваше да се проведе през 2014 г., мотивирайки това с искането всички бежанци, напуснали северните райони на страната, да се върнат преди това.
Последните събития в страната доведоха до нова бежанска вълна, която се насочи към Мавритания. Над 500 души от номадското племе „Фулани” са напуснали централната част на Мали и са се насочили към мавританския бежански лагер Мбера (Mbera), в който са настанени около 42 000 малийци, основно туареги и араби потърсили закрила след началото на конфликта в страната през 2012 г.
Последните тежки атаки, довели до смъртта на 10 „сини каски” и няколко цивилни, бяха в края на май. Отговорност за тях отново пое „Ал-Кайда в Ислямски Магреб”. След терористична атака в Мопти на 11.08 телата на петима войници от малийската армия са открити в река Нигер. Войниците са конвоирали на 07.08 доставки за малийската армия между Тененкоу (Tenenkou) и Диафарабе (Diafarabe). Министърът на отбраната на страната Тиеман Хубърт Колибали (Tieman Hubert Coulibaly) е обявил, че една от колите е запалена по време на атаката, а други четири са откраднати. Все още никой не е поел отговорност за инцидента. Девет души са убити в сблъсъци на 18.08 между племената Фулани и Бамбара в централната част на Мали. Причина за сблъсъците са опитите на Бамбара да краде добитък от номадската общност на Фулани.
Събитията от последните три месеца са съпроводени и от множество протести на цивилното население срещу правителството. Младежи от северният малийски регион на Гао протестираха на12.07 срещу полицейските сили заради номинацията на бившите въоръжени бунтовници като временно управляващи в органите на местната власт. Като част от алжирското мирно споразумение от 2015 г. тези бивши бойци трябваше да бъдат заменени от избрани местни представители в Гао и другите северни региони на страната. Според протестиращите, бунтовниците не са представители на населението на Гао и не трябва да бъдат номинирани за временно управляващи. При протестите има трима убити и над 40 ранени, което предизвиква такива и в столицата Бамако, и в северния регион Тимбукту.
Двама души бяха убити в Бамако по време на демонстрация на 17.08, организирана в защита на арестуван радиоводещ, критикувал правителствената политика. Стотици младежи са обсадили съдебната зала с настоявания за освобождаване на радиоводещия и зачитане правата за свободно изразяване.
Въпреки призивите на правителството в Бамако за запазване на спокойствие, действията на армията и полицията имат за резултат разединение сред обществото и загуба на доверие във властовите структури, застрашаващи мира. От това се възползват терористичните ислямистки групировки, които се опитват да осъществят контрол над северните територии.
След сключеното споразумение от 2015 г. между двете противоборстващи организации на туарегите, пред редовната малийска армия се откри възможност да фокусира усилията си върху отблъскването на терористични джихадистки организации от нестабилния пустинен север. От стратегическа гледна точка, мирът дава надежди за прекратяване на бунтовническата дейност на борещите се от десетилетия за създаване на независима държава туареги, но последните събития до голяма степен нулират досегашните усилия. Евентуален пробив в сигурността на страната ще има отражение върху целия северен регион на континента. Превръщането на Мали в източник за разпространение на тероризъм на континента, е в състояние да дестабилизира и други уязвими страни в регионите на Сахел и Магреба. От своя страна, създаването на терористични клетки в Африка и появата на нови бежански потоци ще утежнят допълнително положението и в Европа.
За да предотврати подобен развой, ООН изпълнява мироналагаща мисия (MINUSMA), започнала през 2013 г. (за подпомагане на политическия процес, подкрепа на управляващите в стабилизирането на страната, гарантиране сигурността на цивилните граждани, защита на човешките права и др.). След терористичните атаки през последните месеци Съветът за сигурност на ООН, в отговор на резолюция 2295(29.06.2016), увеличава състава на силите си с 2500 служители и дава мандат на мисията до 30.07.2017 г. Така общият брой на мироопазващите сили достига 15 209 души (от които 13 289 военни и 1 920 - с полицейски функции) и прави мисията една от най-големите, с които световната организация се ангажира. По официални данни, мисията е една от най-опасните за силите на ООН - загиналите служители от основаването й са 103. С най-големи контингенти участват африканските държави Буркина Фасо, Чад, Нигер, Гвинея, Сенегал и Того, а сред европейските са Холандия, Германия и Швеция, със сили и средства участва и Бангладеш.
Ситуацията в Мали се усложнява след обявеното от Холандия в средата на миналия месец намерение да изтегли 7 хеликоптера от ключова важност за мисията. Повод за това е гибелта на двама холандски военнослужещи в инцидент при обучение. Решението идва в момент, когато се повишава активността на терористичните групировки в страната и ударите по контингенти на ООН, малийската армия и цивилното население зачестяват. Въпреки нападенията и трудностите, държавите членки на Съвета за сигурност демонстрират единомислие с изпращането на допълнителни сили и готовност да продължат борбата за намаляване на напрежението и стабилизиране на страната.
Усилията на ООН са подпомогнати и от ЕС, който от 2013 г. изпълнява тренировъчна мисия за обучение на малийската армия и постигане на способност за самостоятелно гарантиране на сигурността в страната. Вторият мандат на мисията приключи през май 2016 г., но с оглед на обстоятелствата бе удължен отново с две години и сега обхваща по-голяма територия (ще се разпростре и към по-несигурните северни територии на Мали). В нея участват 23 страни от ЕС (сред които и България с медицински екип), подпомогнати от четири държави извън съюза. През следващите две години ще действат екипи за тренировка, обучение и на съветници в малийските въоръжени сили с цел повишаване на способностите на армията. Акцентът ще е върху обучението на команден състав и сглобяване на щабовете в гарнизоните, разположени в рисковите региони. Най-голям принос досега има Германия, чиито инструктори са обучили близо 10 000 войници. Бундестагът гласува през април 2016 г. удължаване на мандата на немското участие с още една година и разширяване на обхвата на действие на север до Гао и Тимбукту. С този ангажимент Германия ще поеме част от товара на Франция, която изпълнява антитерористична мисия на територията на Мали и съседните й страни в региона на Сахел. Така Франция ще има възможност да се фокусира по-сериозно върху борбата с Ислямска държава в Сирия.
ЕС е основен донор за Мали. Съюзът е ангажиран пряко с развитието на страната и предоставянето на икономическа, военна и хуманитарна помощи. За европейските страни е жизнено важно постигането на стабилен мир в региона и намирането на дълготрайно решение на продължаващата вече четири години криза.
Безспорно държавата, изиграла най-голяма роля в конфликта досега, е Франция. След военната интервенция през 2013 г. (операция „Сервал”) Франция се ангажира и с антитерористичната Операция „Бархан” (август 2014 г.) в сътрудничество с още 5 страни от района на Сахел (Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер). Силите на Франция наброяват 3 000 души, оборудвани с необходимaтa военна техника. Главните щабове и бази на съюзниците са разположени в столиците на Чад, Буркина Фасо и Нигер, а в малийския град Гао е разположен гарнизон от 1000 войници, натоварен с изпълнението на антитерористични операции в северните части на страната.

 

Публикувано на 13 Септември 2016 в 10:00 часа от
Александър Нуцов


Ключови думи:Мали, криза, туареги, Франция, ООН, MINUSMA, обстановка, война, тероризъм, ситуация

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас