Военната доктрина на Иран

Военната доктрина на Иран е разработена въз основа на политическите приоритети на ръководството на страната, оценката за външните рискове и заплахи и желанието да се съхранят принципите на ислямската революция. Запазването на нормите на ислямската революция играе ключова роля в иранската военна концепция.

Основните положения свързани с военната политика на страната са изложени в „Доктрината за национална сигурност”. Нейната политическа част се базира на идеологията на „хомейнизма” (Руколах Хомейни), чиито основен принцип е изнасянето (разпространението извън граница) на ислямска революция. Според нея учението на Хомейни или „неошиизма” трябва да се реализира в живота по три начина:

-  мирен (пропагандистки);

-  полувоенен (подривен, диверсионно-терористичен);

-  военен.

По обективни и субективни причини на този етап приоритет се отдава на „мирния” метод, като другите два не са отхвърлени. За това говори и иранското участие в сирийската гражданска война и оказването военна помощ на ливанската партия „Хизбула”.

Могат да бъдат очертани три нива дългосрочни цели на военната политика на Иран, към които са насочени основните усилия на държавното ръководство.

Целите на първо ниво са свързани с превръщането на Иран в общомюсюлмански силов център. Тяхното постигане се разглежда като твърде далечна перспектива.

Целите на второ ниво предполагат превръщането на Ислямска Република Иран (ИРИ) в регионален силов център чрез достигане на военнополитическо и военно-икономическо лидерство в региона.

Целите на трето ниво са насочени към решаване на вътрешноирански задачи, като осигуряване на военнополитическа стабилност на държавата, създаване на независима икономика и изграждане на мощни въоръжени сили.

Военната доктрина на ИРИ поставя като основен - принципа на тясна взаимовръзка между политиката и войната. В преамбюла към Конституцията на Иран е посочено, че армията и Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) охраняват не само границите, но и изпълняват религиозна мисия, а именно – водене на „свещена война” (джихад) в името на Аллах и борба за разширяване господството на божиите закони в целия свят. Чрез тази част на конституцията се налага теорията на Хомейни за съществуването на два вида войни в исляма – „джихад” и отбранителна война, целяща запазване на независимостта на страната и защитата й от агресори. Политическото и военно ръководство на ИРИ винаги са подчертавали, че военната доктрина на страната има отбранителен характер и се основава на принципа на сдържането: „Иран никога няма да стане инициатор на война, но ако някой реши да предприеме срещу нас действия, то той ще срещне решителен, мощен и разрушителен отпор.”

ИРИ чрез водената отбранителната политика разполага с необходимия отбранителен потенциал за неутрализиране на военни заплахи и осигуряване на надеждна защита на населението, обектите, териториалната цялост и суверенитет в условията на военностратегическата среда. Това е необходимото условие за постигане на националните цели и отстояване на жизненоважните интереси на страната.

Иран счита Израел за основен противник. Сериозно внимание се отделя и на военната заплаха от страна на САЩ, въпреки постигнатото ядрено споразумение. Военният потенциал се поддържа главно с отчитане възможността за възникване на военен конфликт с тези страни. Той включва усъвършенстване на ракетните технологии за нанасяне на удари по Израел, развитие на ВМС и асиметричните способи за водене на въоръжената борба за контрол над Ормузкия проток, противодействие на ВМС на САЩ и възможни контрадействия срещу арабските съюзници на Америка. Като основни противници се посочват и „неправедните ислямски режими”, като на първо място е поставена Саудитска Арабия.

Стратегическите стремежи на Иран традиционно са насочени към доминиране в зоната на Персийския залив. Иран води активна политика в Арабския свят и в Каспийския басейн. Според ирански оценки военна опасност може да се очаква от съседите - Турция, Пакистан и Афганистан, както и от действията на кюрдските племена в северозападната част на страната. Заплаха за сигурността на страната произтича и от военнополитическата нестабилност в Ирак, Сирия и Бахрейн. Като съществена опасност за сигурността на страната се въпзприемат и действията на така наречената „Даеш”.

Анализът на войните с Ирак (1980 - 1988 г.), военните кампании на САЩ и техните съюзници срещу Ирак (1991 г. и 2003 г.) и в Афганистан ( 2001 г.) принуди ръководството на Иран да отчете, че нивото на военния, икономическия и научно-техническия потенциал на страната не съответства на амбициозните планове за експорт на ислямска революция и постигане на реално лидерство в региона. Това наложи преразглеждане на редица положения от военната доктрина и направления за военно строителство. През 2004 г. беше заявено, че отбранителната стратегия на ИРИ се основава на „многообразието”, което допълва съществуващи празноти в „класическата” военна мощ на страната.

Основа на тази концепция стана разбирането за принципната невъзможност за противопоставяне на значително по-мощен и високотехнологичен вероятен противник, дори и в рамките на традиционните методи за водене на войната. В Иран редовно се провеждат големи учения с войски. Отработват се способи за водене на маневрена война, десантни операции, водене на асиметрични военни действия и съвместни операции на СВ, ВВС и ВМС. С ускорени темпове се изпълняват ракетните програми, в т. ч. по създаването на балистични ракети с далечен обсег на действие, развива се военната промишленост, създават се нови образци оръжия за всички видове въоръжени сили.

Иранското ръководство счита, че основната цел на военното изграждане е създаване на оптимални по численост, състав и структура, професионални, добре снабдени технически ВС, способни надеждно да защитават националните интереси и гарантират мира, стабилността и безопасността на ИРИ.

В рамките на програмата за реформиране на националните ВС за периода 2012 - 2015 г., основното внимание на висшето политическо и военно ръководство на страната беше съсредоточено върху решаването на следните основни задачи:

- усъвършенстване на системата за военно управление;

- повишаване на бойната готовност на войските;

- насищане на ВС с нови съвременни образци въоръжение и бойна техника;

- повишаване нивото на подготовка на военните кадри и комплектоването на ВС с личен състав;

- усъвършенстване на системата за финансово осигуряване на армията и КСИР;

- решаване на социалните проблеми на военнослужещите;

- развитие на военнопромишления комплекс;

- усъвършенстване на оперативното оборудване на територията на страната.

В процес на формиране са мобилни съединения и части за действие на най-важните стратегически направления, както и сили, способни да провеждат операции в сравнително отдалечени райони. Повишено внимание се отделя на разузнаването

Според иранската концепция за „Асиметрична война”, основно внимание при реализацията й ще бъде отделено на широкото използване на силите за специални операции. Иранското военно ръководство счита категорично, че воденето на асиметрична война е основна стратегия, в случай че противникът разполага с превъзхождащи сили. Иранското командване разчита и на масираното използване на различни видове ракетно оръжие при този вид военни действия.

Във военната доктрина на Иран се предвижда използване основно на собствени сили и научно-технически потенциал, но неофициално Техеран е готов да се възползва от водещите технологии и въоръжение от страните, считани за лидери в тази сфера. Наложените международни санкции обаче сериозно затрудняват закупуването на най-нови образци чуждо въоръжение. На този етап е малко вероятно Иран да създаде самостоятелно или започне със серийно производство на сложни високотехнологични съвременни средства за въоръжена борба. А използването на единични дори и високоефективни видове оръжие няма да допринесе за постигането на решаващ успех. Очаква се с отварянето на страната след премахването на санкциите, армията да започне да се  въоръжава със съвремени чуждестранни образци въоръжение и бойна техника.

Въпреки подписаното ядрено споразумение иранската ядрена програма заема важно място във военната доктрина на страната. Държавното ръководство на ИРИ твърди, че тя е предназначена само за мирни цели, а ядреното оръжие няма място във военната доктрина на страната. Въпреки това международните експерти считат, че усвояването на ядрената технология от Иран неминуемо ще доведе и до производство на ядрено оръжие. С него страната ще може да си осигури „ядрено сдържане” от вероятни противници, планиращи нападение срещу страната. Иран може да създаде ядрено оръжие не като средство за нанасяне на изпреварващ удар, а като елемент на отбранителните способности и средство за политически натиск. Ръководството на Иран счита, че САЩ и Израел, както Индия и Пакистан могат да използват ядрени средства срещу страната.

Провежданите мероприятия в отбранителната област показват сериозните намерения на иранското ръководство за подготовка на страната и армията, свързана с отразяване на вероятни външни военни заплахи.

Главната задача в близка перспектива е да бъде достигнато ниво на боеготовност на въоръжените сили, позволяващо в случай на възникване на военен конфликт успешно водене на бойните действия, не само срещу армиите на страните от региона, но и до оказване на сериозна и продължителна съпротива срещу противник, разполагащ с високотехнологични оръжия.

Същевременно сложното икономическо положение на страната и финансовите трудности могат сериозно да затруднят реализацията на плановете за военно строителство.

Малко вероятно е при възникване на голям конфликт в региона, иранското ръководство да се ограничи с воденето на асиметрични военни действия само в зоната на Персийския залив. Може да се очакват подобни действия и в стратегическа дълбочина на противника.

Публикувано на 27 Април 2016 в 19:36 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Иран, въоръжени сили, военна доктрина

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас