Влияние на племенния фактор в Либия

Племенните елити все по-активно влияят върху добива и износа на петрол от Либия. Недоволни от положението на странични наблюдатели, те направиха всичко възможно за да получат своя дял от т. нар. „природна рента” в Либия. За страната това се изразява в увеличаване разходите за охраната на петролните находища, нефтопроводите и цялата инфраструктура свързана с нефтодобива, преработката и износа на суровина.

Неефективността на държавните структури позволи на племената да поемат (2013 г.) контрола и блокират успешно нормалната работа на нефтените находища и терминалите в Либия. Този процес е най-силно изразен в южната и източните части на страната. Вождът на племето магхарба (Al-Magharba) шейх Ибрахим Ал-Джардан (Ibrahim Al-Jadhran) контролира находищата в Ес-Сидр (Sidra) и Рас-Лануф (Ras Lanuf). Той е роден в Адждабия (Ajdabiya) през 1981 г. Арестуван е (2005 г.) за връзки с либийската опозиция зад граница. Едно от обвиненията към него е за „близки родствени връзки със съплеменниците си в Чад”. Изтърпявал е наказанието си в затвора „Абу Салим” и два дни преди началото на въстанието срещу Кадафи е бил пуснат на свобода, след което се присъединява към противниците на режима. След свалянето на лидера на Джамахирията се присъединява към привържениците на федералното устройство на държавата. Неговата въоръжена милиция е с численост повече от 3000 души. Понастоящем ал-Джардан все по-често и открито се обявява за предоставяне статут на автономия на Киренайка. Неговите милиции блокираха (2012 г.) петролните терминали в Харуджа (Al-Harruj) и Сидра, настоявайки тогава за равностоен брой депутатски места за трите региона в новия парламент. В резултат беше постигнат компромис между него и управляващите в Триполи. Ал-Джардан получи официално под свой контрол и охрана централните райони на страната заедно с нефтените находища в тях. За тази цел от неговото племе беше формирано опълчение т. н. „Petroleum Facilities Guard”. Впоследствие конфликтът с официалните власти отново беше възобновен. Правителството в Триполи не реагира адекватно на исканията за изплащане на по-големи суми, въпреки че племето „магхарба” контролира значителна част от територията и бреговата ивица в източната част на страната и представлява сериозна военна сила. Това е и една от причините шейхът да бъде един от поддръжниците на идеята за пълна автономия на Киренайка. Според Джардан, министерството на нефтодобива не е изплатило полагащото се възнаграждение за охраната на петролните кладенци. Преговорите с властите, които бяха водени от неговите по-големи братя Салем и Халид, не дадоха резултати. Опитите на централната власт да уреди, чрез посредници проблемите с племената „магхарба” и „тубу” не дадоха очакваните резултати. Военните възможности на Триполи се оказаха недостатъчни. Командващият специалните сили на Киренайка предпочете да не изпълни разпореждането на министър- председателят да деблокира петролните терминали.

През първата половина на 2014 г. с посредничеството на тогавашния председател на енергийната комисия към Генералния народен конгрес и член на „Мюсюлмански братя” Наджи Мухтар са предадени 4 млн. динара за снемане на блокадата на терминалите. Сумата е предоставена в замяна мълчанието на ал-Джардан по отношение участие в незаконна търговия с петрол на голяма част от високопоставените членове на „Мюсюлмански братя”. След парламентарните избори (юни 2014 г.), ръководството на „Мюсюлмански братя” предпочете вместо да плаща, да овладее чрез своите въоръжени отряди, контролираните от „магхарба” и „тубу”, петролни находища и терминали с мотив възстановяване държавния контрол върху тях.

Между вождовете на племената „магхараба” и „тубу” (южната част на Либия) съществува тясно сътрудничество. Вождът на „тубу” изпраща 225 свои бойци в Адждабия (контролирана от племето Ал-Фарджан със силно влияние в Адждабия, Сирт и централна Либия. От това племе произхожда и ген. Халиф Хафтар) в помощ на отрядите на ал-Джардан. Независимо от малкия брой бойци в племенното опълчение на „тубу”, то успява да вземе под контрол нефтените находища Елефант (El Feel Field) в Мурзугския басейн (Murzuq) и Шарара (El Sharara). Обстановката допълнително се изостря и от обстоятелството, че племето „тубу” е във въоръжен конфликт с племето „зуай” (Zuwaya), известно с поддръжката си към Кадафи. Последното пък е в съюз с племената „каддафа” (Qadhadhfa) , „варфалла” (Warfalla) и „барази” (Bara’sa). Проблемът между племената не е само заради отношението им към Кадафи, а за контрола върху водоизточниците в южната част на Либия, обл. Фезан, и преразпределението на контролираните територии, в които те по свои закони налагат данъци, такси и т. нар. „митнически сборове за преминаване на хора, коли, стоки, горива и оръжие”. Сериозни приходи имат и от контрабандата на наркотици, оръжие и др. Обединява ги негативното отношение на официалните власти в Либия към тях. Племената „магхарба” и „тубу” участват активно в борбата за сваляне на Кадафи, но не получават „подобаващи” финансови компенсации и представителство в управлението на държавата, което ги нарежда в групата на противниците на новата либийска власт. Другите по – големи племена „каддафа”, ”варфалла”, „барази”, „зуай” и „туареги” (Tuareg) пък са подложени на репресии от официалните власти заради подкрепата си за Кадафи.

Междуплеменното противопоставяне постепенно придоби силно изразен характер на борба за управлението на страната. Оформиха се два лагера - на племена поддръжници на официалната власт и племена противници. В тази борба сериозна роля играят радикалните ислямски групировки, свързани с „Мюсюлмански братя” и „Ислямска държава”(Ислямска държава е създала свой тренировъчен лагер в източната част на Либия). През декември 2014 г. и началото на януари 2015 г. боевете между правителствените сили и племената свързани с ислямистите се разгоряха с особена сила в районите на Триполи и Бенгази. Беше спрян добивът на нефт от редица находища, както и работата на терминалите в Рас-Лануф и Сидра. Ожесточени боеве се водиха в района на Дернаа, където позициите на радикалните ислямисти са най-силни.

В Женева чрез посредничеството на мисията на ООН в Триполи се проведе (14 и 15 януари 2015 г.) първата част от втория кръг преговори между представители на враждуващите либийски групировки. Беше постигната договореност между страните за започване на мирен диалог, чиито дневен ред да включва постигане на политическо споразумение за формиране на правителство на националното единство на основата на консенсус и приемане на мерки в сферата на сигурността, прекратяване на огъня и постепенно извеждане на въоръжените формирования на всяка от страните от градовете, което ще позволи на държавата да възобнови контрола си над жизнено важните обекти в Либия. Участниците в срещата призоваха всички страни в конфликта да прекратят въоръжените сблъсъци.

В Женева не бяха поканени представители на двете водещи въоръжени групировки – проислямистката организация „Либийска зора” и нейния основен противник в лицето на привържениците на генерал Халиф Хафтар. Вторият кръг на преговорите се проведе на 20 и 21 януари. За участие в него бяха поканени представители на „Либийска зора” и на ген. Хафтар. Участие в срещата взеха и представители на Командването на редовната армия, градските власти, племената, обществеността и видни политически дейци. Съветът за сигурност на ООН в своя декларация изрази своята удовлетвореност от резултатите, постигнати по време на първия кръг от преговорите в Женева и призова всички страни заинтересувани от решаването на либийската криза да вземат участие в срещата на 20 и 21 януари.

Алиансът „Либийска зора” обяви на 16.01.2015 г. прекратяване на бойните действия в страната. Същевременно ислямистите подчертаха, че ще се придържат към ангажимента за прекратяване на огъня, ако това направи и другата страна. Либийската правителствена армия заяви на 18.1.2015 г., че също прекратява огъня, но посочи, че си запазва правото да преследва тези, които са свързани с терористите. От Генералния щаб на либийската армия заявиха, че операциите срещу екстремистите в Бенгази и Дернаа няма да бъдат прекратени. Към 20.01.2015 г. боевете на проправителствените сили срещу племенните формирования и отрядите на ислямистите от алианса „Либийска зора” в районите на Куфра, Себха и Дернаа продължаваха да се водят.

Представители на Европейския съюз заявиха на 19.01.2015 г., че може да наложат ембарго върху износа на петрол по отношение на Либия, ако не бъде отбелязан напредък в урегулиране на кризата.

Ръководството на Националната нефтодобивна корпорация обаче се разграничи и потвърди, че ще продължи да провежда независима политика, оставайки настрана от вътрешнополитическия конфликт и ще работи както досега с международните нефтени компании като представител на нефтогазовия сектор на страната

Конфликтът между племената за представителство във властта и преразпределение на доходите от националните богатства (главно добива на петрол) се превърна във водещата причина за разрастването на въоръжените сблъсъци в Либия. Междуплеменните противоречия бяха успешно използвани от либийския клон на „Мюсюлмански братя”, подкрепян от „Ислямска държава”. Те успяха да намерят съмишленици сред някои от племената и постигнаха своите политическите и икономически цели.

 

Публикувано на 13 Февруари 2017 в 10:25 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Либия, племена, „каддафа”, ”варфалла”, „барази”, „зуай” и „туареги”, племенен фактор, лидери

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас