Украинската криза като кръстопът



Украинската криза като кръстопът

        

Протеклите през последните няколко години процеси обезцениха и подкопаха ролята на международното право като основополагаща величина в международните отношения. То се използва като инструмент за налагане или оправдаване на користни цели, инструмент, който придобива особено значение с развитието на новите технологии и ролята на медиите. При това развитие опциите са две: първата - възприемане и употреба на извънправни норми и взаимно зачитане на интересите чрез постигане на относителен modus vivendi (начин на живеене в смисъл: спогодба, споразумение между две враждуващи или неприятелски настроени страни за взаимно търпение) от големите играчи с цел гарантиране стабилност на международната система; втората изключва първата и се изразява в излизане от употреба както на правните, така и на посочените извънправни норми и навлизане във фаза взаимоотношения, които са трудни за регулиране. Първата никога не е постигана, втората остава за предишен исторически период. При настъпилите условия след края на Студената война налице е дисбаланс в системата и едностранно овладяване и злоупотреба с правото. И ако прецедентът Косово има две противостоящи си последици, от една страна постигане стабилност на Балканите чрез решение на един дългогодишен етнополитически проблем, а от друга игнориране на процедурите в ООН за решение на подобни въпроси, то при войната в Ирак през 2003 г. преобладават негативите. При нея налице e незачитане на международното право, игнориране интересите на другите големи и дългосрочна нестабилност в региона.
         В този ред на мисли Украинската криза е кулминация на неразбирателството между САЩ и Русия и липсата на взаимно зачитане на интересите. Събитията в Украйна имат проекции във всяка една част на света – от Черноморския регион, Балканите и Европа, Близкия изток, до Куба и Далечния изток. Налице е пълномащабно геополитическо противопоставяне. Чрез мобилизация на медиите и интернет пространството се натрапват картини в черно и бяло, дълбаят се пропасти, които ще имат дълбоки и трайни последици за международната система. В краткосрочен план това означава временно запазване на водещата роля на Съединените щати, но в дългосрочен потвърждава и дори ускорява тенденцията на оспорване на познатия ред. Събитията вече тласнаха Русия към Китай и Иран. Възникналия разкол доведе до окончателно отхвърляне на перспективите за сътрудничество по стратегически въпроси между Русия, Европейския съюз и САЩ и елиминира идеите за преосмисляне и преструктуриране на архитектурата на европейската сигурност, които идваха от Москва. В бъдеще това означава нулева чуваемост по въпроси от взаимен интерес, невъзможност за разрешаване на проблеми от глобален характер като борбата срещу Ислямска държава, иранската ядрена програма и климатичните промени и отхвърляне на легитимните канали за вземане на решения в днешни дни, а именно структурите на ООН.
         В тази ситуация специфична роля играе Европейският съюз. Събитията в Украйна са доказателство за това, че екзистенциалните заплахи за Съюза на този етап вече не идват от вътрешни противоречия и финансови въпроси, а по-скоро от конюнктурно въздействие и външни намеси. Новите тенденции изведоха на преден план различията в подхода към сигурността и интересите на САЩ от една страна и Европейския съюз, от друга, които абсолютно погрешно се поставят в общата категория „Запада“.

Евентуалното превъоръжаване на Украйна би означавало преминаване към неконтролируема фаза на конфликта. Още повече, това ще означава прекрачване на още една морална преграда, което би имало непредвидими последици в бъдеще. В тази връзка инициативата на канцлера Меркел и президента Оланд беше категорично послание към света за мнението на Европейския съюз по отношение на един конфликт, който се развива не някъде другаде, а на територията на континента Европа. Оттук концепцията за бъдещи политики трябва да включва перспективи за възстановяване на диалога, но без компромиси по отношение на повторно възпламеняване на конфликта от двете страни.

Водещите фактори в Европейския съюз са в процес на преосмисляне на международните реалности. Индикатор е възраждането на идеята за европейска армия, която неслучайно дойде няколко дни след среща между Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер в Брюксел. По отношение на Балканите непосредствено важен е въпросът за европейската интеграция. Грешките от програмата „Източно партньорство“ доведоха да преосмисляне на цялостната политика на разширяване. Показателно е преформулирането названието на новата Европейска комисия от „разширяване“ към „съседство и преговори за разширяване“ и декларациите, че съюзът няма да се разширява в следващите пет години. Въпросът е какви промени ще генерира и дали това няма да отвори вакуум в Западните Балкани.
         В анализа на ситуацията в Западните Балкани неминуемо трябва да се включи ролята на два други основни фактора в региона, а именно Турция и Русия. На базата на вътрешнополитическа стабилност и икономическа мощ, Турция проектира своето влияние в Западните Балкани и най-вече сред мюсюлманските общности. Страната се изявява като покровител на мюсюлманите и медиатор в някои случаи. Изгражда се топла емоционална връзка с общностите. Пример за това са тържествата в Сараево по случай победата на Ердоган на президентските избори. От промяната на „Южен поток“ в „Турски поток“ Турция може да получи големи предимства, които са в унисон със стратегията за капитализиране на географското положение чрез превръщане на страната в транспортен и енергиен център. Балканите официално са декларирани като външнополитически приоритет на Русия. Нейната роля в региона изкристализира най-ясно именно в контекста на събитията в Украйна и постави под въпрос европейската интеграция на някои от страните. Тя се опира на икономически, политически и дори исторически аргументи. В стратегията на Москва за влияние в Западните Балкани е включено овладяване на стратегически важни предприятия от енергийната сфера, мащабни инвестиции на свързани с държавата субекти и отпускане на заеми за важни инфраструктурни проекти. Изключително важен е въпросът за енергийните ресурси, в който Русия има първостепенна роля предвид липсата на такива в региона. Подходът на Русия градира от заявяване на съвместимост между руските интереси и евроинтеграцията към враждебни сигнали. Признак за това е позицията на Русия в Съвета за сигурност по отношение на едно гласуване за удължаване на мисията на ЕС в Босна и Херцеговина. Официалната обосновка е, че в документа е записана перспективата за евентуално членство на страната в ЕС, което не е в интерес на Русия.
         Приоритетно място в политиката на Русия в региона заема Сърбия. В отношенията между двете страни може да се говори за съвпадение на интереси в много аспекти. В тази връзка трябва да се отбележи, че стабилността на Западните Балкани и на Балканите като цяло минава през съществуването на днешна Сърбия. За възстановяване ролята на страната важно значение има плавното и безкризисно трансформиране след ерата на Милошевич до днешни дни, което има израз в поведението на политическия елит, осигурявайки вътрешен стабилитет. ТВъпреки че обявяването независимостта на Косово в първите години обремени политическия живот. Новите тенденции са към изтъкване на европейската интеграция на страната и постепенно изместване на националистическите настроения. Изразител на привързаността към Косово е сегашният президент Томислав Николич, а „лицето на прогреса“ е премиерът Александър Вучич. Тласък на промените бе даден с априлското споразумение от 2013 г. за нормализиране на отношенията с Косово при посредничеството на Катрин Аштън и към момента един от изискванията е за безусловно изпълнение на предвиденото в него преди започване на преговорния процес със Сърбия. И обратно, в основата си руската политика е базирана на непризнаване на Косово и демонстрация на съпричастност със сръбската кауза, с което се цели разширяване на позициите. Оттук отпускане на заеми по приоритетни инфраструктурни проекти като железопътната линия от Белград до Бар на Адриатическо море и овладяване на енергийния сектор. По посоченият вече енергиен въпрос беше ясно декларирано, че Русия ще отчита интересите на Сърбия при разработването на проектите, които ще бъдат изградени вместо „Южен поток“.
         Тези тенденции, в комбинация със застоя в преговорите с държави като Македония и Босна и Херцеговина могат да създадат несигурност в бъдеще. Стабилността в региона занапред ще е отражение на отношенията Европейски съюз – Русия. При тяхното нормализиране е възможно подобряване на климата в Западните Балкани, в обратния вариант е възможно за отделни държави да се постави въпроса „Или, или?“.
         Проблематиката директно засяга мястото на България в съвременните международни отношения. Ние открай време заявяваме ангажимент към страните от Западните Балкани, както и преданост към членството в НАТО и Европейския съюз. На практика България географски се намира между две кризи – тази в Украйна и тази в Близкия изток, факт, който представлява сериозно предизвикателство пред националната сигурност. В контекста на сблъсъка на големите играчи приоритетите на България в проекта „Южен поток“ бяха неосъществими, от което страната търпи непосредствени негативи. През последните години позицията ни по някои приоритетни въпроси често бе променяна. Това се подхранва и от вътрешнополитическата нестабилност и има за следствие впечатлението, че България не е стабилен партньор, а по-скоро „пластелин” в ръцете на големите. Неразрешен остава въпросът за енергийната сигурност. Идеята за възраждане на проекта „Набуко“ също може да се причисли към тези, които са извън нашия капацитет.

Пред българския елит днес стоят много сложни въпроси, които не са съвършено нови, а по-скоро отложени стари. За тяхното разрешаване обаче се изискват нови методи предвид радикалните промени в международната обстановка.


Докладът беше отличен в ежегодната кръгла маса на тема "Балканите през XX век: българският поглед", която се състоя на 18.03 в УНСС.

Публикувано на 3 Април 2015 в 21:21 часа от
Христо Славов


Ключови думи:Западни Балкани, Европейски съюз, Русия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас