Уйгурският сепаратизъм в Китай

В границите на Китайската народна република живеят 56 етнически групи. На пето място по многобройност е уйгурската, която представлява 0.75% от китайските граждани (малко над 10 млн. души). Уйгурите населяват Северозападен Китай и най-вече Синдзян-Уйгурският автономен регион. Той обхваща 1/6 от територията на Китай и граничи с Русия, Монголия, Тибетският автономен регион и 5 мюсюлмански държави: Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Афганистан и Пакистан. Различията между ханските китайци и уйгурите са огромни. Уйгурите са мюсюлмани, които възприема себе си като тюркски народ. Районът, който населяват е богат на полезни изкопаеми и нефт, които са изключително необходими за развитието на китайската икономика.

Тук идва и разрезът в отношенията между китайските власти и уйгурската етническа група. Първите искат да имат контрол върху региона, който освен богат на суровини, е стратегически път към Централна Азия. Вторите се стремят към по-висока степен на независимост и чувстват заплаха за идентичността си. В резултат на това, през 90-те години на ХХ в. започват да се появяват сепаратистки движения, които организират най-често атаки срещу институции на властта и полицейски участъци в Синдзян. Най-известната и опасна група е „Ислямско движение за Източен Туркестан” (ETIM). Китай, САЩ и Съветът за сигурност към ООН са я обявили за терористична организация, а китайските власти твърдят, че поддържа връзки с Ал-Кайда.

През 2000 г. Пекин предприема политика на „отваряне към запада” в северозападния регион. В тази част на страната са инвестирани много средства за развитие и модернизиране, които целят да повишат жизнения стандарт на населението и да го интегрират към останалата част на КНР. Изграждат се пътища, инфраструктурни обекти, инвестира се в развитието на селското стопанство и промишлеността. Тази политика дава резултат, защото за кратък период от време жизненият стандарт се повишава значително. По-високото заплащане на труда привлича много мигранти от централните и южни части на Китай. Регионът постепенно става гъсто населен и демографското съотношение рязко се променя. Докато през 1949 г. ханските китайци са съставлявали 6.7% от  населението в Синдзян, то през 2008 г. те са 40%. Те биват по-добре платени и заемат по-високи работни и обществени постове от уйгурите, което създава напрежение между етническите групи.

Напрежението поражда противопоставяне, ескалиращо до конфликти. Връхна точка бе сблъсъкът между представители на двата етноса през юли 2009 г. в гр. Уручми (административният център на Синдзян-Уйгурския автономен регион). Тогава загиват близо 200 души. Поводът за кървавия сблъсък са протестите на уйгурите, които твърдят, че са им отнети основни религиозни права, като например носенето на забрадки от жените (бурка, хиджаб и никаб) и поддържането на бради сред мъжете. Освен това, те вече не се чувстват мнозинство в региона, който населяват и се страхуват за опазването на културната си идентичност. В същото време китайските власти са убедени, че помагат за интегрирането на тази група хора и строго осъждат всякакви протестни действия, които се възприемат за сепаратизъм, гражданско неподчинение и дори тероризъм.

Има съществена разлика между протестите за граждански права и по-радикалните действия на групировки като „Ислямско движение за Източен Туркестан”. Но за Китайската комунистическа партия и двете са заплаха за целостта на страната и биват третирани по еднакъв начин. В края на октомври 2013 г. трима души от уйгурски произход преминават с джип през тълпата на площад Тянанмън, запалвайки превозното средство. Резултатът е 5 жертви и 40 ранени души. Управляващите в Пекин веднага обвиниха „Ислямско движение за Източен Туркестан”. Самият акт е терористичен, заради жертвите които причинява, но е и символ на протест. Уйгурските бунтовници обикновено действат на територията на Синдзян. Разширяването на действията им до Пекин показва стремеж да бъдат забелязани.

Последният сериозен терористичен атентат в Китай бе на 01 март 2014 г., когато 10 въоръжени с ножове мъже, нападат невинни хора на гара Кунмин в Юнан. В резултат на това има 29 жертви и 130 ранени. Нападението на случайни граждани е нова тенденция сред уйгурските сепаратисти. Провинция Юнан се намира сравнително далеч от Синдзян, което е изненадващото в случая. Разширяването на обсега на атаките, както и техните мишени, показва радикализиране на действията им. Характерът на нападението и протичането на събитията показват, че подобен акт е неочакван. Гара Кунмин не притежава особено политическо или стратегическо значение, което увеличава ефектът от изненадата.

Китай инвестира много средства за поддържане на сигурността в Синдзян-Уйгурския автономен регион. Това е и една от причините да приветства и участва пълноценно в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). ШОС е учредена с цел опазване на мира и стабилността в Централноазиатския регион и борба с престъпността и наркотрафика. Страните членки се обвързват и икономически чрез изграждане на съвместни инфраструктурни, енергийни проекти и Банката за сътрудничество. Пекин е готов да предостави 10 милиарда долара кредити за осъществяването на икономически проекти в рамките на ШОС. По този начин Китай цели да гарантира сигурност  и просперитет за Централна Азия, която е важен стратегически регион.

Китай не би могъл да си позволи да се откаже от твърдата политика в северозападната си част. Ако позволи по-широка автономия или прояви на сепаратизъм без ответна реакция, това ще се отрази мигновено в Тибет и Тайван. Политиката на един-единствен Китай и целостта на страната са основен приоритет. От друга страна уйгурското население продължава да се съпротивява на интеграцията, за което има своите основателни причини. Хората изповядващи ислям лесно могат да се радикализират под натиска на външна заплаха, каквато идва от китайското правителство целящо интеграция на уйгурите, въпреки тяхното несъгласие. Така се формира етническа бомба със закъснител, която може да афектира цяла Азия.

 

Публикувано на 12 Май 2014 в 15:24 часа от
Деляна Велева, магистър "Политически науки", СУ


Ключови думи:Уйгури, сепаратизъм, Китай

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас