Уйгурите – тюркското малцинство в Китай

Историческият регион Туркестан обхваща азиатски територии, върху които днес се простират Сибир, Пакистан, Афганистан, пустинята Гоби и Каспийско море. С днешна дата той е населяван от известен брой тюркски народи, които съжителстват със съответното местно население. Един от тези народи е уйгурският, които заема историческата област Източен Туркестан, която днес наричаме Западен Китай. Там уйгурите са част от Синдзян-уйгурския автономен район, където съставляват над 45% от населението, за сметка на китайците, които са 40%.

Уйгурите са турскоезичен народ, който наброява 8.68 милиона души. Но тук, както и при кюрдското малцинство в Турция, се натъкваме на проблем с данните за броя на малцинствената група. Тя е 8-милионна според китайските власти, но източници на уйгурското общество свидетелстват, че броят на членовете му в Източен Туркестан надвишава 15 милиона.

Причината уйгурите да не се определят като китайци лежи в историята. Източен Туркестан всъщност не е бил част от Китай, а от Централна Азия. Затова хората, които живеят на тази територия в продължение на 4000 години, са по-скоро турци от Централна Азия, отколкото китайци.

Културата на уйгурите е изключително специфична. Тя се е развила благодарение на благоприятното разположение на уйгурските земи в миналото. Те са се намирали в част от легендарния Път на коприната и това определя важната им роля в културния обмен между Изтока и Запада. Някои учени дори твърдят, че уйгурите трябва да бъдат признати като отделна цивилизация заради неповторимата си история.

Уйгурите приемат исляма през 934 година след Христа, след което уйгурските земи се превръщат в един от най-големите центрова за изучаване на исляма. Под неговото влияние процъфтяват изкуствата, науките, литературата и музиката на уйгурите. По това време уйгурските земи са наречени Ислямско уйгурско царство на Източен Туркестан. То остава независимо до 1876 година, когато е завладяно от китайската империя.

Осем години по-късно китайците официално установяват уйгурските земи като част от Китай и им дават ново име – Синдзян, което означава „нова територия“. Следва ожесточена борба за отделяне в автономна област, като на 1 октомври 1955 година уйгурският сепаратизъм  най-накрая е увенчан с успех – създаден е Синдзян-уйгурски автономен район.

Въпреки това неведнъж и не една международна организация за опазване на човешките права изразява своите притеснения относно китайските репресии върху уйгурското малцинство на национално ниво. Докато в по-голямата част от света уйгурите са считани за потискана мацинствена група, сред китайското население са заложили на предразсъдъците, че уйгурите всъщност са войнствен и престъпен народ. Това убеждение е допълвано от факта, че през по-късната история на Синдзян възникват уйгурски въоръжени терористични групи, подозирани във връзки с „Ал Кайда“ и с талибаните в Афганистан и Пакистан.

Основното противоречие между мюсюлманите уйгури и ханските китайци и тук е основано на религията и произтичащата от нея култура. Но в Синдзян обвиняват не само местните китайци, но и китайското правителство като цяло, за репресиите срещу уйгурската култура, религия и начин на живот. След като през годините китайското правителство способства за преселването на хиляди китайци в Синдзян с цел потискане и заличаване на уйгурите, днес властите в Пекин са смятани за разпространители на съобщения за преувеличена опасност от страна на уйгурите, с което се насажда негативно мнение спрямо тях в китайското общество.

Немалък брой уйгурци през годините са търсили убежище в други страни, понеже Китай ги обвинява за терористи или за връзки с такива, без всъщност да има особени доказателства за това. След 2001 година китайското правителство непрестанно твърди, че уйгурската полиция всъщност представлява въоръжени терористични групировки, които са свързани с „Ал Кайда“. Солидни доказателства за повечето от случаите обаче няма. Изключение е „Ислямското движение за Източен Туркестан“, което е обявено за терористична организация не само от Китай, но и от САЩ и ООН. Можем ли обаче да поставим етикет „терористи“ на целия народ, базирайки се на същността на определена група хора, структурирани във войнствена организация?

През последните няколко години действително сме свидетели на безброй насилствени бунтове и инциденти в провинцията. През юли 2009 година например хиляда етнически уйгурци влизат в сблъсък със синдзянската полиция, а през 2014 година масова уйгурска атака във влакове води до убийството на 31 души, като оставя други 140 ранени. Уйгури дори са били забелязани на бойните полета в Сирия, редом до фронт „Ал-Нусра“ и „Ал Кайда“.

За присъединяването на уйгурски бойци към различни терористични организации помага фактът, че Синдзян-уйгурският автономен район граничи с мюсюлманските държави Афганистан и Пакистан. Китай определя трите съседни страни като „злите сили“ на екстремизма, тероризма и сепаратизма.

От друга страна обаче организациите за опазване на човешките права обвиняват китайското правителство в употреба на сила по време на спорадични бунтове, която не е оправдана. А уйгурски активисти изказват мнението си, че ксенофобията спрямо тях е наложена от китайското правителство и затова уйгурите не могат да бъдат интегрирани дори в останалите части на Китай, където често се местят в търсене на по-добри условия за живот и работа.

За полицейските своеволия разказва и 50-годишният уйгурски активист Илсхат Хасан, който е арестуван многократно. Пред сайта Region & Politics той споделя, че арестите му винаги са били незаконни. При един от тях е бил „заловен“ на железопътна гара, след което е бил бит и измъчван чрез пускане на ток. Хасан разказва и за друг случай в Пекин, в който единствено той и няколко други уйгури били накарани да изпразнят съдържанието на чантите, с които пътували на круиз. Тези мерки на важели за китайците на борда.

Оказва се, че подобно дискриминационно отношение от страна на китайските власти не е единичен случай. През 2014 година съвместно проучване на Университета в Макао и Оксфордския университет показва, че 50% от китайците смятат, че градът, в който живеят, в даден момент от бъдещето ще стане обект на уйгурска терористична атаката. А 2/3 от респондентите изобщо не биха пътували до Синдзян поради страх от насилие.

Показателен случай за репресиите срещу уйгурите е неотдавнашно действие на местната власт в южната китайска провинция Гуангкси. В началото на 2016 година тя разпространява съобщение до представители на местния бизнес, с което ги инструктира да отказват изпълнението на услуги, предоставяни на уйгури. Пояснението включва в тези услуги даване на жилище под наем и продажба на „опасни“ предмети като ножове и запалки. Целта на съобщението, според местната управа е „да бъде построена сигурна и хармонична среда на живот за всеки човек и неговото семейство“.

Ислямофобията играе ключова роля в отношнието на китайците спрямо уйгурите. Но редица експерти споделят своето мнение, че медиите и официалната власт играят основна роля в насаждането на предразсъдъци относно тях, като представителите на мюсюлманското малцинство са описвани като „продавачи на дрога“, „носещи ножове“ и „извършващи кражби“. Има и съмнения относно някои, обявени като „терористичен акт“, нападения.

Пример за това е случаят от 2013 година в Пекин, когато джип с уйгури се врязва в туристическа тълпа на площад Тинанмен. „Атаката“ е обявена от китайските власти за терористичен акт, но професор Финли, специалист по китайски науки в Нюкасълския университет във  Великобритания, се съмнява в историята за младия мъж, който заедно със своята съпруга и майка си, планира и изпълнява тази атака. Според Финли няма убедителни данни за терористичен акт, а по-вероятно е колата на уйгурите да е била следвана от полиция и заради това шофьорът да е изгубил контрол над управлението. Разследването по случая, според нея, е съвсем бедно.

И тук идва въпросът за позицията на Турция относно изнесените през годините данни за потискане на турското малцинство на територията на Китай. Как то влияе на турско-китайските взаимоотношения?

Турция и Китай официализират двустранните си взаимоотношения след Първата световна война. Корейската война обаче обтяга допълнително вече отслабналите връзки между двете държави, като ги противопоставя на бойното поле. Отношенията между Турция и Китай остават замразени до китайско-съветския разрив през 60-те години на 20 век, но до 70-те не се наблюдава никакъв напредък в заздравяване на отношенията между двете страни.

След разпдането на Съветския съюз съюзът между Китай и Турция придобива нов икономически смисъл. След 90-та година и особено от 2000 година нататък икономическите връзки между двете държави са последвани от подобрение в политически, военен и културен аспект. През 2010 година, по време на официалната визита на китайския премиер в Турция, Ердоган обявява старта на стратегическото турско-китайско партньорство. Турция е важна за Китай като един от членовете на НАТО. Освен това страната, свързваща „Изтока и Запада“, предлага много предимства на китайците, сред които достъп до Европейския съюз, Близкия изток, Северна Африка и дори до Кавказ и Балканите. Китай е третият по големина търговски партньор на Турция от десет години насам. А евентуалното членство на Турция в Шанхайската организация за сигурност и сътрудничество  несъмнено е добра алтернатива за страната, в случай че дългоочакваното присъединяване към ЕС се проточи още.

Изглежда че и Турция, и Китай, имат интерес от задълбочаване на отношенията помежду си и заздравяване на сърудничеството. Сред намеренията на Ердоган за подобряване на отношенията с Китай е премахването на визите за китайски граждани, които искат да посетят Турция. Едно от предизвикателствата пред основната задача се явяват уйгурските проблеми в Синдзян.

През първите юлски дни на 2015 година китайското общество става обект на неконтролируеми уйгурски атаки. Изгаряне на китайското знаме, нападения над китайски ресторанти, предполагаеми посегателства над туристи, които са сметнати за китайци, безбройни протести по улиците на големите китайски градове – това са само част от малцинствените опити на уйгурите да заявят своята позиция на обезправени граждани.

Всички тези прояви обаче не изникват от нищото, не са породени от скучния живот на турското малцинство. Те са провокирани от обстоятелството, че все повече изявления потвърждават опасението, че на уйгурите ще им бъде забранен изискваният от исляма пост по време на свещения месец Рамадан.

В отговор на това решение на китайските власти идва изявлението на турското външно министерство: „Новината, че на уйгурските турци е забранено постенето, както и други свещени ритуали по време на Рамадан, в Синдзян, натъжава дълбоко нашия народ“. Контраатаката на китайското правителство се състои в уверението, че мюсюлманските религиозни вярвания няма по никакъв начин да бъдат накърнени, а твърденията за обратното са силно преувеличени от западните медии.

Същевременно, наред с бунтовете в Китай, китайски ресторант в Истанбул също е нападнат от недоволни турски граждани, а китайски турист в Турция е нападнат от четирима мъже. Изследователите обаче все повече започват да се съмняват, че причината за тези вълнения е отнемането на религиозните права на уйгурите. По-скоро бунтовете избухват заради подклажданите от дълго време китайски репресии, а поредното посягане към исляма е само поводът за тези събития.

На фона на тези случки, турският учен Мехмет Сойлемез, който живее в Китай от 2006 година, заявява пред BBC, че миграцията от страна на уйгурските турци към Турция е нараснала неимоверно през периода 2013-2015 година. Турция си остава най-предпочитаната дестинация за уйгурите, като днес на територията ѝ живеят повече от 300 000 души. „Уйгурите не водят комфортен живот в Китай заради репресиите върху религиозните им ритуали и социалното неравенство. Онези, върху които е оказван натиск или са били арестувани, предпочитат да напуснат страната“, смята Сойлемез.

Сред китайските забрани в Синдзян-уйгурския автономен район е забраната на жените да покриват лицата си, забраната за закупуване на ножове в някои части на Синдзян, забраната за посещение на джамия от лица, ненавършили 18 години, както и забраната за пускането на брада от страна на млади мюсюлмански мъже. Освен това двойките, които искат да встъпят в брак, трябва да подадат специално заявление до властите, за да получат брачен сертификат. Тайната женитба пред имам е строго забранена. Как изобщо е възможно китайското правителство да налага забрани над автономен район?

BBC цитира уйгур, преместил се в Турция през 2014 година, който желае да остане анонимен заради страха от репресивни мерки срещу него от страна на китайското правителство: „Миналата година, в свещената нощ на Рамадан, близо 50 члена от семейството се бяхме събрали на вечеря. По едно време дъщеря ми дойде и ми каза, че сме обградени от войници. Задържаха ни, след което ни разпитваха до сутринта. Поискаха ни по 1000 долара на човек, за да бъдем освободени.“ Той признава, че е щастлив в Турция, защото е свободен. Може да се облича както иска, да практикува религиозни ритуали, а ако се върне в Китай веднага ще бъде арестуван.

В турските медии постоянно присъстват заглавия, които са насочени срещу китайското отношение спрямо уйгурите. А според Al Monitor китайският проблем в Източен Туркестан има две измерения. Първото се изразява в китайската политика на смачкване на движението за независимост на уйгурите, която е налагана още от 1949 година. Второто е свързано с терористичните действия на групировката „Ислямско движение на Източен Туркестан“ на китайските територии.

Не по-малък е турският проблем спрямо Източен Туркестан. След сблъсъците между уйгури и китайци през 2009 година турският президент открито обвини Китай в геноцид спрямо уйгурското малцинство. По-късно обаче той се отмята от изказването си, след като става ясно, че по-голямата част от 197-те жертви на сраженията са китайци. Следва подписване на осем мирни споразумения с Китай.

Но отношението на Турция в уйгурско-китайския конфликт не спира дотук. Напрежение между Турция и Китай се появява отново през 2014 година, след като в Индонезия са заловени извършителите на нападения, които убиват 35 китайци. Виновниците носят в себе си турски паспорти, което ядосва китайската страна, която, освен всичко останало, е една от държавите, които не смятат, че действията на Ердоган в Сирия са правилни.

Оказва се, че тероризмът е една от основните пречки за нормализиране на китайско-турските взаимоотношения. Но както Турция не може да си позволи да остави своите хора на произвол на съдбата, така и Китай не може да вдигне ръце пред заплахата от уйгурския тероризъм. Как ще се развият сложните отношения между Пекин и Анкара тепърва предстои да разберем. Едно е ясно обаче – Турция е все по-настъпателна спрямо желанието си за присъединяване към Азия вместо към Европа и е готова на немалко отстъпки, за да получи това право.

 

Публикувано на 21 Февруари 2017 в 15:23 часа от
Кристина Нешева


Ключови думи:Турция, Китай, уйгури, малцинства, уйгурски автономен район

1 Коментара
От Тенев публикуван на 15 Apr 2017 02:42 pm
Както поляците не са руснаци само затова , че не са славяни, така и УЙГУРИТЕ СА „ТУРЦИ” САМО ЗАЩОТО СА ТЮРКИ. АКО Е ТАКА И ПРАБЪЛГАРИТЕ СЪЩО БИ ТРЯБВАЛО ДА СА ТУРЦИ. В ТАЗИ СТАТИЯ ТУРСКОТО МИ5 СИ ПРАВИ ЧИ.....Я С ТЕЗИ КОИТО ПРИЕМАТ ТУРЦИТЕ И УЙГУРИТЕ ЗА 1 НАРОД. .. ТА ТЕ СА КУЛТУРИ С РАЗЛИЧНО ХИЛЯДОЛЕТНО МИНАЛО, КАКТО ПОЛЛЯЦИ И РУСАЦИ, БЪЛГАРИ И РУСНАЦИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ СА СЛАВЯНИ.
Нека китайците и уйгурите се разберат по между си., а турците да вземат терк от китайците и да дадат на кюрдите същата автономия каквато имат уйгурите !
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас