„Кюрдският фактор” в политиката на Иран и Сирия срещу Турция

Прекъсвайки отношенията със Сирия и присъединявайки се солидарно към Вашингтон за налагане на едностранни икономически санкции срещу сирийския режим и подпомагайки всестранно сирийските опозиционни групировки, Анкара очевидно не предполагаше, че кризата в тази страна ще продължи толкова време. В резултат, политиката на Турция по отношение на Сирия стана катализатор за редица проблеми в региона, един от които е процесът на консолидиране на кюрдите в подкрепа на живеещите в Сирийски Кюрдистан и противопоставянето им на турските власти.

До този момент настроенията сред кюрдската общност умело се използваха от Иран и Сирия срещу Турция. Освен политически измерения тези нововъзникнали отношения имат етнически и религиозен характер.

Отслабването на режима на Башар Асад принуди управляващите да потърсят резерви за противодействие на войнствената политиката на турското правителство. Допълнително влияние оказа и желанието на властите в Дамаск да не допуснат формирането на зона по северните граници на страната, контролирана от сирийската опозиция. За постигането на тази цел сирийското правителство сполучливо разигра кюрдската карта. Режимът в Дамаск успя за сметка на безпрецедентни отстъпки, по въпроса за автономията и компенсации за семействата на убитите по време на многобройните турски рейдове срещу мирни кюрди да получи тяхната подкрепа. В своите усилия той беше подкрепен и от властите в Техеран.

Отчитайки обстановката в Сирия и обстоятелството, че положението на Башар Асад постепенно се влошаваше, Техеран предприе мерки за укрепване на вътрешната стабилност в Ирански Кюрдистан. Бяха преустановени военните действия между въоръжените отряди на „Parti Bo Jiyani Azadi a Kurdistan” (PJAK) и иранските ВС, а партията на иранските кюрди съвместно с ПКК (Кюрдската работническа партия) насочи своите действия срещу турските власти. Подновяването на иранската подкрепа за въоръжените формирования на тази групировка беше обсъдено по време на посещението на бившия шеф на ЦРУ Дейвид Петреас на 02 - 03.09 2012 г. в Истанбул с директора на МИТ Хакан Фидан. Тази среща беше посветена на обстановката в Сирия. На нея турската страна постави въпроса за ирано-сирийското сътрудничество и използване на кюрдите като средство за противодействие на турско-американската политика и запазване на съществуващото статукво в Сирия.

Първоначално PJAK се считаше за единствената сериозна кюрдска организация, бореща се реално срещу Иран. Противниците на Иран не без успех използваха PJAK в опитите си за дестабилизиране на Ирански Кюрдистан. След падането на режима на Садам Хюсеин, САЩ са активизираха сътрудничеството си с PJAK, използвайки за това територията на Северен Ирак за изпращане в Ирански Кюрдистан на въоръжени отряди. Иранските власти дълги години не успяваха ефективно да се противопоставят на нападенията на PJAK и напълно да разгромят нелегалната мрежа на тази организация. През 2013 година те обаче успяха не само да прекратят въоръжените сблъсъци, но и да насочат нейната дейност срещу Турция с цел отслабване на натиска срещу режима в Дамаск.

През м. септември 2011 г. PJAK се предаде на Корпуса на стражите на революцията (КСР), след като иранските въоръжени сили успяха да установят контрол над възвишенията Джасосан в северозападния район на границата, където беше разположен щаба на организацията. Тогава бяха убити 180 бойци от PJAK и ранени около 300. Според официална декларация на зам.-командващият сухопътните войски на КСР бр. ген. Абдула Араки по време на тази и други операции групировката е претърпяла поражение и се е оттеглила на територията на Ирак. След това поражение, ръководството на PJAK, по препоръка на ПКК взе решение да се въздържа от военни действия срещу Иран и да не попълва своите структури с ирански кюрди. Това примирие продължи около половин година, когато на 25.04.2012 г. загинаха осем военнослужещи от КСР, след нападение от страна на отряд на PJAK в района на Павех, провинция Керманшах (западната част на Иран).

Впоследствие се появиха данни за постигнати договорености и за промяна в посоката на действия на PJAK. Иранските специални служби са успели да постигнат това, използвайки контактите на сирийските си колеги в ПКК, успявайки да убедят кюрдите да съсредоточат усилията си срещу един противник - Турция. В замяна е бил поет ангажимент за преустановяване на преследванията срещу структурите на PJAK на иранска територия.

Според информации от представители на американските и турските специални служби през последните месеци действията на ПКК и нейните съюзници, сред кюрдските организации, са довели до нарушаване на баланса в движението на кюрдите и засилване на консолидацията между тях. Противопоставянето на иранските кюрди, водени от PJAK на турското правителство създава крайно тежка обстановка в югоизточните райони на страната. Активността на кюрдските въоръжени отряди не само не намалява, но и бележи тенденция към засилване.

Важна роля за този обрат изигра един от лидерите на ПКК - сирийският кюрд Фахман Хюсейн (Бахоз Ердал). Неговите въоръжени отряди нанасяха удари не само по малки турски подразделения, но и срещу нефтопроводите, свързващи иракския район на Кюрдистан с Турция. (извършвани са и нападения от по-голям мащаб като това през м. юли 2012 г. в Семдинли).

Ситуацията за Анкара се усложни и от това, че в бойните действия срещу турските войски все повече участваха жители на самата Турция от многочислените групи на местните алауити. А това е още един показател за успешната работа на иранските и сирийските специални служби.

Сирийските специални служби успяха да възстановят старите „кюрдски връзки”, създадени от времето на пребиваването на Йоджалан в Сирия, за засилване на взаимодействието с турските революционери, тясно свързани с ПКК. Става дума за групировката „Mugavim-I Suriyah” (Сирийска съпротива), която се ръководи от Урал Михрак, алауит от провинция Хатай, използван от Дамаск за ръководство на операциите на Турския народен фронт за освобождение („ТНКР-С” - революционна марксистка група, действаща в Турция от 70 - те години, представляваща фракция на Революционната федерация на младежите). Урал Михрак е тясно свързан със сирийските специални служби. Връзките му с тях се задълбочават след бягството му от Турция и обявяването му от турските власти за опасен терорист. Турското МВнР е предоставило на Интерпол документи с искане за неговото задържане.

В Сирия Михрак се заселва в Латакия и става близък с Джамил Асад, най-малкия брат на бившия сирийски президент Хафез Асад. Там той координира своите действия с Йоджалан. Сирийските специални служби са използвали неговата организация, имаща филиали в Западна Европа за ликвидиране на сирийски привърженици на „Мюсюлмански братя” в Париж през 1980 г. Михрак е участвал на място в провеждането на операцията. През този период той периодично посещава Франция и продължително време живее там.

Извън контактите с ПКК, сирийските власти бяха въвели облекчен режим за приемане на турски граждани в Сирия – кюрди и турци, имащи проблеми с турското законодателство, които се използваха от сирийските власти за борба с противниците на Асад в т. ч. и в редиците на „шабиха”.

Дамаск използваше активно Кюрдската работническа партия за извършване на диверсии на територията на Турция и за борба срещу опозицията в северна и североизточна Сирия.

Действията на Сирия и Иран за развитие на сътрудничеството с кюрдите бяха неочаквани за турското ръководство, разчитащо до скоро изключително на силовите методи на борба срещу кюрдите. Независимо от отделните успехи на редовната турска армия, тя не е в състояние да приключи с кюрдското предизвикателство, поради което потенциалната възможност за пряка намеса на Турция в Сирия е значително ограничена. В резултат на усилията на Вашингтон, позицията на Анкара започна видимо да се променя в полза на мирния диалог с ПКК. На практика това обаче нанася още по-голям ущърб не само на турския, но и на американския имидж в очите на кюрдите. От колебанията на турския управляващ елит относно избора на средства за борба, в сегашната обстановка с кюрдския сепаратизъм се възползва политическото крило на ПКК – „Партията за мир и демокрация (ПМД). Партията успя да получи компенсации от Турция и САЩ за участието им в бомбардировки на кюрдски населени места и масово убийство на 34 кюрди през декември 2011 г. Необходимостта от диалог с легалната ПМД принуди турското ръководство да ограничи кампанията срещу кюрдите и ПКК.

Във всеки случай противниците на Иран и Сирия видимо губят битката за „умовете и сърцата” на кюрдите, което създава силна интрига в контекста на обстановката в Сирия. Опитите на Турция да предизвика разкол и да пренасочи в своя полза кюрдските настроения, използвайки влиянието на ръководството на кюрдската автономия в Ирак начело с Барзани, също не успяват. Усилената информационна обработка на кюрдското население, настройвайки го срещу Дамаск и Техеран осъществявана паралелно с нарастване на материалната помощ за противниците на режима на Асад дадоха определени резултати, но се оказаха незадоволителни за окончателното разрешаване на кюрдския въпрос.

Действията на Анкара по отношение на кюрдското население определено закъсняха и в това отношение сирийският президент Б. Асад успя да изпревари турския премиер Ердоган, който общо взето нямаше много средства, за да постигне реална промяна в настроенията на кюрдите. Турското ръководство обаче не е готово да предостави автономия на своите кюрди, а реалните възможности на американските съюзници да повлияят на обстановката чрез ръководството на Кюрдската автономна област в Ирак очевидно се провалиха.

Публикувано на 2 Февруари 2016 в 13:27 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Кюрдски фактор, кюрди, Турция, Иран, Сирия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас