Турски „валс“ или „суинг-ал-Багдади“

На 10 октомври, Турция стана жертва на най-мащабния терористичен атентат в своята история. Двойните самоубийствени атаки в Анкара убиха 97 и раниха 250 души, като 60 от ранените бяха настанени в интензивните отделения на болниците в турската столица. Към 14 октомври, никой не бе поел отговорност за терористичната атака, въпреки че всички индикации сочеха към терористичната организация Ислямска държава (ИД) – същата джихадистка организация, която се радваше на логистична подкрепа от турската държава, която таеше надежди, че оказвайки подкрепа на Ал-Багдади, неговата групировка ще спомогне за свалянето и окончателно оттегляне на сирийския президент Башар ал-Асад. Надеждите на Анкара, подобно на надеждите на Болшевиките през 1917-1918 г., се крепяха на мечтата, че щом Асад „падне“ от власт, това ще е повратният момент, който ще провокира едностранно и необратимо промяната, но в този етюд – не на „световна революция”, а на простичкото установяване на ислямистки, „приятелски“ режим в Дамаск.

Всъщност, атентатът пред главната ж.п. гара в центъра на Анкара прилича на по-мащабна версия на атаката от 20 юли в Суруч, малък град на турската граница със Сирия. Турско-кюрдски атентатор, тясно свързан с ИД, взриви себе си, при което уби 33 души, събрали се на про-кюрдско събрание в градчето. От този момент, повече от 150 турски представители на полицията и военните загубиха живота си в сблъсъци.

ИД счита, че турското правителство и народ не са последвали призива им да „се дигнат и да се борят срещу тези атеисти, тези кръстоносци и тези предатели.“

Един от двамата извършители на атентата в Анкара е брат на терориста, убил 33-те души в гр. Суруч. Вторият заподозрян е с вероятни връзки с джихадистки организации.

На 10 октомври хиляди мирно настроено активисти от различни НПО-та, много от които про-кюрдски, светски, ляво настроение и опоненти на правителството на Ердоган, се бяха събрали пред централната ж.п. гара, за да изразят правото си на протест към насилието, предизвикано от самоубийствения атентат, организиран от ИД в град Суруч през юли.

Следва интересно съвпадение: обичайното претърсване за оръжия и бомби, което се извършва преди всеки митинг, сега не е извършено от полицията. Турският вътрешен министър, Селами Алтинок, призна този пропуск на полицията в Анкара, но не пожела да признае вина за професионална небрежност или да поеме отговорност за станалото.

Не е нужно да се казва, че загубата на живот на 100 души е шокиращо само по себе си. Въпреки това, остава впечатлението, че атаката в Анкара не беше абсолютно изненадваща. Резултатите от проведено изследване показват, че към август 2014 г. 11.3 % от турското население не вижда ИД като терористична организация. 11 процента далеч не е маргинална цифра или процент, тъй като ако „едва“ 11 % от турците виждат положително образа на ИД, то това би могло да се изрази и математически – почти 11 милиона самоопределящи се като турци симпатизират на джихадистката организация. От друга страна, това може и да намери и друго хипотетично изражение, което погледнато така, да е по-леко смилаемо. Ако допуснем, че изследването е било „стъкмено“ и 11 % не са в действително толкова, да се съгласим на половината, на 5 %. Това отново математически погледнато дава по-отрезвителен поглед - 5-те процента се превръщат в четири и половина милиона симпатизиращи на ИД турци. От тази гледна точка, може да се спекулира, че извършителите на атаките на ИД на турска територия са двама симпатизанти от армията такива, които ал-Багдади има в турската република.

Шокиращо? Едва ли. През август, турският министър на правосъдието разкри, че само 126 човека са осъдени и излежават присъди в турски затвори по присъди за терористична дейност, свързана с ИД. Именно затова може да се хипотезира за естеството на заплахата към турската страна. А то е такова на „спяща клетка“, която да се задейства в указания момент, час, ден, седмица, месец. Редица турски журналисти вече предупредиха за това. Нещо повече, ИД вече разпространи видео клип, в които маскирани лица, представящи се за членове на организацията, обещават, че ще завладеят Истанбул с армиите на халифа:

„Скоро, турският Изток ще бъде доминиран от атеистична Кюрдска комунистическа партия, и Западът ще бъде под контрола на кръстоносците. Те ще убиват деца, изнасилват жени и ще ви заробят. О, народе на Турция, преди да е станало късно, трябва да се въздигнете, да се борите срещу атеистите, кръстоносците и предателите. Трябва и да се покаете. Трябва да загърбите и осъдите демокрация, секуларизма, законите, изковани от човешка ръка и другите дяволски неща.”

 Явно, народа на Турция не отговори по охотен начин на призива на джихадистите от ИД. Затова, както ИД обеща, извърши терористично нападение. 4,5 милиона без двама – разликата едва ли ще се усети от организаторите на терористични нападения и причинители на човешко страдание. Но само двама са нужни да причинят непоправими и необратими щети върху правата на човек, неговия живот, както и живота на неговите близки.

И въпреки това, турските лидери изглеждат отвратени и изненадани, че страната им е станала мишена на доскорошните им религиозни партньори, приятели, братя. Те искаха да „потанцуват“ под звуците на музика, която не бе разбрана еднакво и от двамата танцьора. Иначе казано, Турция си мислеше, че танцува „валс“, а ИД разбра танца като „суинг“, които предполага смяна на партньорите. Затова и танцът се превърна в клане.

Лидерите на турската държава някога се надяваха и виждаха в недалечно бъдеще как посещават официално Дамаск, който бива контролиран от сунитски ислямисти, а не от шиите и то светски настроение. Вместо това, техните бивши-вече „приятели“ не само че отблъснаха ръката, от която приемаха редица облекчения, но и удариха „сърцето“, което „държеше ръката отворена във формата на разтворена длан“.

Началната реакцията на Анкара към „кървавата баня“ обаче отказа да регистрира „ухапването на ръката“. Премиерът Давутоглу почти веднага сподели своето предположение, че три организации са потенциалните извършители на атентата –ПКК, Революционният народен фронт на демократичната партия и Марксиско-лениниската комунистическа партия. Още по-натрапчиво чувство остава фактът, че няколко дни след като извършители бяха разкрити, че са поддържали тесни връзки с ИД, Давотоглу все още повтаряше, че терористите са кюрди, сякаш не можеше да признае, че именно ислямисти от ИД са отговорни за кървавия атентат и друг отговорник освен тях няма.

Вместо заключение, въпреки всичко, този „танц“ не е приключил и надали ще приключи скоро. Едно е сигурно – ИД съгражда нов враг. От този момент, турската външна политика спрямо ИД вече няма да е на пасивно наблюдаваща страна, страна, която не извършва актове на агресия, на приятелски настроен партньор, чийто симпатии трябва да се крият от другите страни, които няма да разберат и ще осъдят остро приятелските отношения между Анкара и ИД. Но превръщането на приятел във враг и обратното не е нищо ново. Разпознато от редица майстори на перото и драматургията, както и познавачи на живота, като особено силно внушаващо в зрителите, то е естествена линеарност. Или по думите на великия писател: „Понякога си напред, понякога по-назад, състезанието е дълго.” Но едно е ясно, отношенията между двете страни в това взаимодействие корено промениха своя център, своята ос, и затова започва диаметралната промяна динамика между двата субекта. Въпросът, които ще трябва да намира отговори, е за кого това ще е по-болезнено. И чий интерес ще бъде по-разклатен или наранен. В момента, вместо прочутата карикатура от навечерието на Кубинската криза на Хрушчов и Кенеди, които играят „канадска борба” върху бъчва, всеки положил пръст върху копче за изстрелване на ядрени ракети, гарантиращи взаимно унищожение на двете страни имаме мистериозния ал-Багдади и Ердоган. Интересно ще е кой ще „мигне” първи?

 

 

Публикувано на 22 Октомври 2015 в 11:40 часа от
Станислав Николов


Ключови думи:Турция, Ислямска държава, Ал-Багдади, Ердоган, тероризъм, терористичен акт, Анкара

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас