Турция се тревожи за кримските татари

 

Според изявления на високопоставени турски политици, ситуацията с кримските татари е неприемлива за Турция. Те смятат, че е необходима мисия от турски наблюдатели, която да съблюдава за спазването на човешките права на полуострова. Изключително интересна се явява загрижеността на страната за спазването на човешките права при положение, че сме свидетели на воденето на дългогодишни преговори между ЕС и Турция и постоянните критики от демократичните западни страни към Анкара, именно заради погазването на човешките права на турските граждани. В близките две години наблюдаваме постоянни граждански протести и все по-твърда политика на турското правителство, което ограничава правата на турския народ. Примерите за това са много: цензура в интернет, делегиране на права на полицията за безразборно подслушване и арести, натиск над медии и много други.

Интересното в случая е, че страна, която има какво да направи с цел подобряване спазването на човешките права на гражданите си на собствена територия, се е загрижила за правата на една група граждани, които трудно биха могли да се възприемат като турци.

Кримските татари са населили Кримския полуостров преди много години. В днешна Турция живеят около 500 000 татари. Турците ги определят като кримски турци. По времето на Сталин почти всички татари са били депортирани от територията на Крим. Депортацията е започнала на 18 май 1944 г. и е проведена за два дни. Причината за тази акция е била обвинение към татарите за подкрепа на хитлеристка Германия. До 1979 година на полуострова е нямало почти никакви татари. През 1989 г. бившият Съветски съюз разрешава на татарите да се завърнат на Кримския полуостров. Към момента те са 10-12% от населението, като 99,8% от тях са мюсюлмани.

Сериозен проблем за мюсюлманите на територията на Крим продължава да бъде липсата на достатъчно джамии. Това е резултат от политиката на бившия Съветски съюз. Недостигът на места за молитва обаче мотивира татарите да си изградят нови джамии. Така постепенно са изградени около 70 нови. Тe се спонсорирани от Саудитска Арабия, Турция, Обединените Арабски Емирства, както и от самата татарска диаспора.

Преди референдума на 16 март 2014 за присъединяване на Крим към Русия, татарите се обявиха твърдо против. Протести бяха проведени и в Турция.

Като се вземат под внимание тези факти, може да се заключи, че турската дипломация за пореден път показва колко ловко може да действа. Заигравайки се с чувствата на кримските татари и подкрепяйки техните амбиции, Турция за пореден път ще се опита да разшири своята сфера на влияние.

Времето за реализиране на тези действия е изключително подходящо, тъй като отношенията между Турция и Русия се затоплят на фона на влошените отношения между Запада и Русия. По този начин, за да не си влошава контактите с още една държава, Русия може да е склонна да допусне турски наблюдатели в Крим. Освен това Москва ще се бори за реализирането на енергийния проект “Турски поток”.

Вероятно сред големия брой губещи в украинския конфликт, Турция ще успее да постигне победа и да приложи политиката си на „мека сила” като окончателно наложи влиянието си върху кримските татари.

Публикувано на 6 Април 2015 в 22:44 часа от
Стойчо Н.


Ключови думи:Крим, Турция, Кримски тататри, Русия, Украйна

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас