Турция между Брюксел и Шанхай

Географски погледнато, Турция е разделителната линия между Европа и Азия, притежавайки територии както на Балканите, така и на азиатския континент. Това географско положение определя външната политика на Турция още от нейното създаване. И докато основателят на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк рязко и категорично поставя началото на скъсването на връзките на турската държава с исляма и диктатурата, то днешният наследник на неговия пост – Реджеп Тайип Ердоган, е все по-критичен към европейските ценности, обръщайки поглед назад към азиатската същност на Турция.
Междувременно Европейският съюз става все по-критичен към управлението на турския президент, но държавният глава никак не е съгласен да се примирява с неговото недоволство. Турция от години полага усилия да убеди ЕС да приеме членството ѝ, но то и до днес не е станало реалност. За сметка на това Ердоган започва да търси икономически партньори, които не произлизат от европейската земя.
Така на 24 ноември 2016 година, на връщане от визита в Пакистан и Узбекистан, Ердоган заявява пред журналисти, че Турция трябва да подхожда спокойно спрямо отношенията си с Европейския съюз, а не да бъде фиксирана върху него. „Някои хора може да ме критикуват, но аз всъщност изразявам мнението си. Например задавал съм многократно въпроса „Защо Турция да не стане част от Шанхайската петорка?“
Шанхайската петорка е старото име на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която е регионална международна организация, основана от Русия, Казахстан, Таджикистан, Китай и Киргизстан през 2001 година. По статут тази организация не представлява военен блок от типа НАТО (както за Русия, така и за Китай, отношенията със САЩ са от изключителна важност, затова не биха създали организация-антагонист на НАТО), нито се доближава до структурата на политическата и икономическа организация АСЕАН. Нейните основни цели са осигуряване на стабилност и сигурност на територията на страните-членки, развитие на икономическо, културно, научно и енергийно сътрудничество между тях, както и борба с тероризма.
На фона на несигурните отношения между Турция и Запада в момента, както и на крепката, но съществена връзка, между Турция и ЕС, присъединяване към алтернативна международна организация, която няма нищо общо с политиката на Съюза, а е изцяло Евразийска структура, изглежда като нелош вариант за разтърсваната от проблеми Турция.
Настоящите политически сблъсъци между Турция и Западния свят обаче не са първопричината за подобни изказвания от страна на Ердоган. Още през 2003 година, когато той все още е министър-председател, сегашният турски президент заявява, че „ако се присъединим към ШОС, ще кажем „Довиждане“ на Европейския съюз. А Шанхайската петорка е по-добрият и много по-могъщият вариант“.
13 години по-късно, след като през 2012 година Турция става „диалогичен партньор“ на ШОС, Ердоган признава пред медии, че възможността Турция да се присъедини към ШОС е била обсъдена както с руския, така и с казахстанския президент. Заедно с Иран, Афганистан, Монголия, Беларус и Шри Ланка, Турция по това време вече е част от „Енергийния клуб“ на ШОС, който включва държави със статут на наблюдателки.
57 години след като Турция поема по пътя към Европа и 11 години след започване на преговорите за присъединяване към ЕС, членството на Турция все още е под голяма въпросителна, тъй като противоречията между двете страни не могат да бъдат преодолени. ЕС няма да допусне Турция до състава си, преди тя да изпълни стриктно изискванията на Съюза. Същевременно обаче, Европа и САЩ доказаха, че са готови на ред отстъпки, сред които премахване на визовия режим за турски граждани за Америка, под заплахата от мигрантската вълна, която е коз в ръцете на Ердоган.
След неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 година шансовете на Турция да се присъедини към ЕС изглеждат все по-малко вероятни. Нарушаването на човешките права от страна на президента Ердоган спрямо собствения му народ е само един от препъникамъните в европейско-турските взаимоотношения. За сметка на критиките от страна на ЕС, Ердоган става все по-настъпателен в призивите си срещу Съюза, като все по-често се изказва против членството на Турция в него. Той все по-стремително бяга от демократичните принципи, които са в основата на Копехагенските критерии, на които всяка държава, желаеща да се присъедини към ЕС, трябва да отговаря.
Съвсем закономерно и логично идва въпросът накъде ще поеме Турция, ако ЕС престане да бъде крайна дестинация? Най-голямата не-западна организация в Евразия със сигурност е примамлива възможност. ШОС е значима международна организация, като членовете ѝ покриват 36% от производството на електричество в световен мащаб, 23% от това на природния газ, малко повече от 20% от суровия нефт и 60% от въглищното производство.
Тук обаче трябва да бъде разгледана готовността на водещите страни в ШОС да приемат в състава си Турция. Ако това стане, държавата на Ердоган ще бъде четвъртата нова страна-членка от 2001 година насам, когато се присъединява Узбекистан. Индия и Пакистан подписаха договор за присъединяване към ШОС през 2017 година.
Позицията на Русия относно членството на Турция в ШОС е силно напредвидима, предвид разклатените руско-турски отношения.
За сметка на това Китай неотдавна изрази оптимизъм относно присъединяването на Турция. На 21 ноември 2016 година говорителят на външното министерство на Китай съобщи пред медии, че Китай е склонен да обмисли евентуална молба от страна на Турция за присъединяване към организацията.
Най-голямата пречка пред присъединяването на Турция обаче е участието ѝ в НАТО. Леонид Ивашов, един от основателите на ШОС, наскоро заяви пред репортери, че Турция трябва да започне процес на излизане от НАТО, защото страните-членки не виждат начин натовска държава да стане член на ШОС.
Още по-голям проблем за Турция е, че дори страната да се реши да напусне НАТО, съюзът може изобщо да не ѝ позволи да го направи. Все пак Турция е твърде значим натовски член, разполагайки с втората най-голяма армия във военния съюз и приютявайки на територията си един от петте щаба на организацията. Освен това Турция е държава, която може пряко и по-най достъпен начин да нанася щети върху най-големия враг на Запада в момента – „Ислямска държава“. Затова възможността за напускане на НАТО остава твърде илюзорна.
Същевременно обаче, след като Китай заявява, че би обмислил молбата на Турция, говорителят на турското правителство отсича, че по-тесните връзки с Шанхайската организация не означават автоматично обръщане на гръб спрямо останалите съюзници на Турция.
Голяма стъпка в стесняването на отношенията между Турция и страните от ШОС е фактът, че през 2017 година Турция ще бъде домакин на срещата на Енергийния клуб на ШОС. Така тя ще бъде първата държава, която не е официален член и която оглавява председателството на клуба. Номинацията си Турция получи именно след споменатото в началото на текста изказване на Ердоган, което накланя везните в полза на ШОС.
Енергийният клуб събира на едно място едни от най-големите производители и потребители на енергия. Първите включват основно Русия, Казахстан, Узбекистан и Иран, а вторите – Индия и Китай. Целта му е задълбочаване на енергийното сътрудничество между страните-членки, в допълнение към уплътняването на енергийната сигурност и обновяването на енергийните стратегии.
Изказванията на Ердоган относно евентуалното присъединяване на Турция към ШОС могат и да се окажат напразни брътвежи, но едно нещо е сигурно - те объркват Запада в отношенията му с несигурния турски съюзник.
Турция от години търси своето място между Европа и Азия, като се взира дълбоко в историята си, но взема предвид и актуалната геополитическа обстановка. Първата дърпа Турция към Азия, докато втората предполага логичния избор „Европа“.
През миналата година Ердоган обяви, че ще инициира референдум за продължаване на опитите за присъединяване към ЕС. Той все още не е факт, но ако едно такова народно допитване бъде осъществено, турското население ще има водеща роля при избора на Турция – дали да остане твърда в опитите си да се доближи до Европа, или да обърне гръб на европейските ценности, за сметка на евразийска дружба с азиатските си „сънародници“.

Публикувано на 6 Февруари 2017 в 11:58 часа от
Кристина Нешева


Ключови думи:Турция, Европейски съюз, външна политика, съюзи, Шанхайска организация за сътрудничество, ШОС

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас