Състояние на военната промишленост в страните от Магреба



Състояние на военната промишленост в страните от Магреба

Страните от Магреба значително изостават по степен на развитие на военната промишленост и отбранителната НИОКР (научноизследователски и опитно-конструкторски работа) в сравнение с арабски държави като Египет, ОАЕ, Йордания и Саудитска Арабия. През последните години само в Алжир и от части в Мароко се предприемат действия за развитие на националния военен отрасъл. В същото време Тунис не планира мерки за разширяване на националното военно производство. На този етап по възстановяването на отбранителните предприятия в Либия не се работи активно, а във Мавритания напълно липсва военна промишленост.

Основните препятствия за държавите от Магреба по отношение развитието на националната военна промишленост и създаване на собствени образци въоръжение и военна техника са ниското ниво на наука и образование, слабата промишлена и технологична база, недостатъчният брой на висококвалифицирани инженерно-технически кадри и липсата на достатъчен опит и организация на НИОКР във военната област. Значително влияние оказват и икономическите трудности и недостигът на финансови средства за строителство и поддържане в работно състояние на отбранителните предприятия и организациите, осъществяващи военна НИОКР. В Тунис и Мавритания основните трудности са свързани с крайно ограничения вътрешен оръжеен пазар.

Слабото развитие на военната промишленост в страните от Магреба се определя и от това, че те не са участвали в мащабни и продължителни въоръжени конфликти като арабско-израелския и иранско-иракския. Въоръжените конфликти в Западна Сахара (Мароко, Алжир, Мавритания) и в Чад (Либия, Чад), независимо от своята продължителност, не се отличаваха като цяло с висока интензивност на бойните действия и с участие на многочислени армии, снабдени с голямо количество въоръжение и военна техника. Това се отнася и за войната в Либия през 2011 г. където решаваща роля имаха въоръжените сили на страните от НАТО.

Сред държавите от Магреба най-силно развита военна промишленост притежава Алжир, макар че в по-голямата си степен тя включва предимно предприятия за ремонт на бойна техника. В Централната логистична база на Националната народна армия (ННА) в Бени Меред (предградие на Блида) се извършва ремонт и модернизация на техниката от сухопътни войски. Изграден е и функционира в Дар ел Бейда (предградие на столицата) завод за ремонт на авиационна техника (самолети и вертолети). Ремонтните предприятия за сухопътните войски и ВВС бяха създадени със съветска техническа помощ. За ремонт и поддръжка на военноморски съдове са изградени завод и докове във ВМБ Мерс ел Кебир, Алжир, Анаба и Бени Сафи.

През 90-те години на алжирски докове бяха построени, по чужди проекти, ограничен брой кораби и катери. През 80-те години Алжир закупи от Китай завод за производство на леко стрелково въоръжение (китайски вариант на автомат и картечница „Калашников”) и боеприпаси за тях. Страната разполага и със завод за производство на взривни вещества.

В Алжир се произвеждат бронетранспортьори ВСL-М5 (във въоръжените сили има над 200 бр. от този тип), товарни автомобили (по германски лиценз), ремонтно-евакуационна техника, товарно-разтоварителна техника, а за инженерните войски – булдозери и ескаватори.

Алжирското политико-военно ръководство планира разширяване на собственото военно производство. През 2011 г. Алжир постави въпроса за създаване на съвместни с Русия предприятия за производство на резервни части за някои видове въоръжения. В процес на проучване е и въпросът за създаване на съвместни алжирско-руски предприятия за производство на въоръжение и военна техника. Предвижда се в страната да заработи Център за следгаранционно обслужване и поддръжка на построените в Русия подводни лодки проект 636. Според подписаните договори е предвидено германските компании „Рейнметал” и МАN да построят в Алжир предприятие за производство на бронирани машини от типа “Фукс”. Съгласно разчетите през първите 10 години предприятието трябва да произведе 1200 бронирани машинни. През 2012 г. Алжир и компанията „Тавазун Холдингс” (ОАЕ) подписаха договор за съвместно производство в АНДР на бронетранспортьори „Тавазун Нимр”.

През 2001 г. Алжир създаде собствена космическа агенция. От 2006 г. страната реализира национална космическа програма разчетена до 2020 г. През 2002 г. с руска ракета носител беше изстрелян първият алжирски ИСЗ „Алсат-1” създаден със съдействието на английски специалисти. През 2010 г. с индийска ракета носител беше изстрелян вторият алжирски ИСЗ „Алсат -2А”, предназначен за дистанционно сондиране на земната повърхност. Разделителната способност на спътника е 2.5 м., което дава основание да се счита, че той може да се използва и за военни нужди – водене на разузнаване. „Алсат-2А” е комплектован извън Алжир, но с участието на алжирски специалисти. Информацията от спътника се предава на наземна станция за управление и контрол, разположена в района на гр. Арзев. В периода януари – февруари 2014 г. трябваше да бъде извършен пуск на трети ИСЗ „Алсат-3”, но беше отложен. Алжир планира да започне собствено производство на космически апарати в гр. Бир ел Джаф, провинция Оран. За реализиране на космическата програма, помощ на страната оказват Франция, Русия, Украйна и Аржентина.

Алжирското държавно ръководство счита, че Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) поставя неядрените държави в неравностойно положение и има дискриминационен характер по отношение на страните от „третия свят”, които притежават законно право за самоотбрана. Страната подписа ДНЯО едва през 1995 г. АНДР разполага със собствена програма за използване на атомна енергия за граждански цели и има два действащи ядрени реактора – „Салем” (мощност 15 Мвт), разположен в изследователския център в Айн-Усера, построен с китайска помощ през 1993 г. и „Нур” (мощност 1 Мвт), построен през 1989 г. в района на Драриа (предградие на столицата) с аржентинска помощ. Страната притежава значителни залежи от уранова руда в района на Таманрасет. През 1996 г. АНДР и Международната агенция за атомна енергия подписаха споразумение за гаранции, което позволява инспектиране на националните ядрени обекти. Алжирски национални представители нееднократно отхвърляха обвиненията периодично публикувани в някои западни СМИ, че страната реализира своя военна ядрена програма.

Западни военни експерти считат, че Алжир разполага с технологии за производство на химическо и биологично оръжие, но данни потвърждаващи извършването на конкретни изследвания в тази област няма.

Мароко не разполага с развита военна промишленост, въпреки усилията на държавното ръководство да разшири нейните възможности.

В Рабат и Фес функционират два завода за производство на стрелково оръжие и боеприпаси за него. Заводите са построени с италианска техническа помощ. Произвеждат се взривни вещества в малки обеми. В района на Казабланка е разположен завод за сглобяване на товарни автомобили с повишена проходимост за нуждите на армията и кралската жандармерия, както и завод за производство на средства за телефонна свръзка. През 1997 г. беше построен с американска помощ танкоремонтен завод, който е специализиран за ремонт на танкове от типа М-48, М-60, 155мм САУ М-109 и БТР М-113. Подобен завод има и за ремонт на френска бронирана техника. И в двете предприятия се извършва частична модернизация на бойната техника. От 2000 г. мароканската компания „Авиасион” извършва обслужване и ремонт на военна авиационна техника (самолети и вертолети). Изграден е и функционира завод за ремонт на реактивни двигатели за самолетите от кралските ВВС („Мираж” F-1 и „Алфа джет”) и гражданската авиация. В Казабланка е изграден 150 м. док, позволяващ ремонт на кораби с водоизместимост до десет хиляди тона.

През 2001 г. от космодрума Байконур с руска ракета носител беше изстрелян първият марокански ИСЗ, създаден в Националния център за космически изследвания. Спътникът е предназначен за дистанционно сондиране на земната повърхност, определяне и контрол на растителната обвивка и залесените територии, за навигация и определяне на местоположението на подвижни обекти.

В Тунис има завод за производство на взривни вещества и барути. Леката бронирана техника се ремонтира в завода в гр. Мензел Бургиба. Войските разполагат с ремонтни работилници. Корабните ремонти се извършват в предприятие в Бизерта, което разполага с четири плаващи дока. В Сфакс също има док за извършване на ремонтни дейност на морски съдове. След 1995 г. в страната започна производството на безпилотни летателни апарати, конструкция тип „Наснас-1” с продължителност на полета до 14 часа, предназначени за контрол на магистралните тръбопроводи.

Военнопромишлената база в страните от Магреба е слабо развита и не е в състояние да удовлетвори потребностите на националните армии от съвременни видове въоръжение и военна техника.

Може да се очаква, че поради икономическите и финансови трудности, военната промишленост в района ще продължи да се развива с бавни темпове.

 

Публикувано на 13 Август 2016 в 14:34 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Магреб, военна промишленост, НИОКР, Алжир, Мароко, отбранителна индустрия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас