Състояние на ПВО на Сирия

Напоследък отново зачестиха информации, анализи и прогнози за развитие на обстановката в Сирия. Прави впечатление, че изоставената доскоро тема за активна военна намеса от страна на САЩ/НАТО намира за пореден път място в тях, а като най-вероятен сценарий се тиражира този – за нанасянето на въздушни удари по цели и обекти от военната и икономическа инфраструктура, обслужващи режима на Асад. В този аспект, би представлявало интерес осветляването на състоянието на противовъздушната система на Сирия и възможностите за противодействие на подобен сценарий.

Системата за ПВО е създадена и се обслужва от руски специалисти. Замисълът на изграждането й е отговор на най-голямото предизвикателство през тези години – израелската военна заплаха. Затова цялата инфраструктура на войските за ПВО и отделните компоненти на системата са подчинени на целта да бъдат защитени въздушното пространство и наземните обекти на територията на страната от вероятни удари на ВВС на Израел.
До началото на размириците, поне по документи, Сирия представляваше страна с внушителен потенциал за отблъскване на нападение по въздуха. Към момента, обаче, този на наземните компоненти на системата – зенитноракетни и зенитноартилерийски системи, е значително намален, благодарение на съвкупното въздействие на няколко фактора. Някои от тях са: физическо износване на техника, загуби на личен състав (редови и команден), спиране на учебния процес и редовното техническо обслужване в частите, откъсване на персонал и бойна техника от подразделенията и частите за ПВО за участие в наземните сражения, загуба на активни средства, както и завземането на райони от страна на антиправителствените сили в южната и северната част на Сирия.


Местоположение на въздушните бази в Сирия

 

Влиянието на тези и подобни на тях фактори имат приблизително същия резултат и по отношение на въздушния потенциал на ВВС на Сирия (някога сред най-големите в страните от Близкия Изток), така, че към момента той не представлява сериозна заплаха. Освен понесените загуби, възможностите във въздуха бяха отслабени и поради не малкото случаи но дезертиране на летателен състав, лошото техническо обслужване и липсата на необходимото за нанасяне на ефективни въздушни удари обучение на летците. Сирийските изтребители от съветско време изискват постоянно техническо обслужване и запасни части, за да бъдат поддържани в необходимата степен на боеспособност. Режимът насочи вниманието си към запазване на наличния потенциал за нанасяне на въздушни бомбени удари на ВВС и тяхната способност да снабдяват войските в хода на гражданската война.
Въпреки това, системата за ПВО продължава да разполага с известен потенциал, особено в района на Дамаск. Тук действа ешелонирана система за наземна защита, със съвременни или модернизирани ракетни батареи. Евентуална американска/съюзническа операция в този район ще наложи щателно планиране, поддръжка и привличане на значителни въздушни ресурси. Обратно, въздушна операция в южна и северна Сирия не налага подобна кампания, за да бъдат унищожени там остатъците от системата за ПВО и целта може да бъде постигната с относително ниска степен на риск.

До началото на войната в системата на ПВО влизаха 22 бази за ранно предупреждение, 130 зенитноракетни батареи, зенитни артилерийски  части с около 4 хил. системи и няколко хиляди НЗРК, разпределени в подразделения за близко зенитноракетно прикритие в състава на сухопътните войски и елементи от инфраструктурата на ВВС. Това позволяваше изграждането на система за гъста противовъздушна отбрана около основните икономически центрове по границите с Израел, в крайбрежната полоса, в централния (Хомс) и западния (Хама) райони, в Дамаск и южната част на страната. Северната и източна части на Сирия са рядко населени и там противовъздушната отбрана е по-слаба (като проект и реализация).

 

Зенитно-ракетни средства на Сирия.

Стартовите позиции на ЗРК:                       С-75 – червено;
                                                                           С-125 – синьо;
                                                                           С-200 – виолетово;
                                                                           2K12 "Квадрат"- зелено.

На теория ПВО на Сирия разполагат с добро въоръжение и бойна техника и понастоящем, но качествената им характеристика е значително намалена. На първо място, става въпрос за лошо техническо обслужване. Много от операторите на различни комплекси на системата са отклонени за участие в сухопътните действия и нямат необходимата подготовка. Независимо от това, че заплахата от американски въздушен удар след химическите атаки от септември 2013 г. можеше да създаде импулс за подобряване на подготовката на войските за ПВО, не бяха проведени никакви учения с войските и щабовете. Известно количество техника, личен състав и част от инфраструктурата (бази) бяха завзети/пленени от антиправителствените сили в хода на войната. Няколко РЛС и пунктове за ранно предупреждение в провинция Дамаск, в северните райони и на Голанскихте възвишения бяха завзети от бунтовниците. Това създава празнини (брешове) в и без това отслабената система за въздушна защита, още повече, че компонентите на системите за ПВО на режима не са интегрирани, за да бъде осигурени непрекъснат контрол и свръзка при всички видове въздушна заплаха.


От демонстрираното до момента следва да бъде направен изводът, че системата за ПВО е в състояние да работи срещу предсказуеми и традиционни цели, но ефективността й в случай на внезапна и масирана въздушна атака е съмнителна. (През юни 2012 г. беше свален турският разузнавателен самолет RF-4E „Фантом”, което демонстрира възможности по този тип цели – единична на малко разстояние.) При координиран въздушен удар, правителствените сили по-скоро няма да могат да осъществят командване и контрол, биха допуснали забавяне при откриването на целите и ще изпитват затруднения заради липсата на координация в бойните действия на ниво подразделение. Проблемна е възможността да бъде поддържана и продължителна готовност за отразяване на въздушни удари. Много от стартовите позиции на ЗРВ понесоха загуби или са в ръцете на противника, а наличните линии за снабдяване, в голяма част, са под постоянна заплаха от действията на бунтовниците. В разпореждане на режима все още има известно количество съвременни системи за ПВО, които са в състояние да унищожават по няколко цели едновременно, включително и крилати ракети и съвременни маневрени изтребители.


След безнаказаната израелска атака против ядрения реактор в ал-Кибар (2007 г.), Сирия вложи не  малко средства за снабдяване със съвременна руска техника, с надеждата, че ще подобри съществуващата система за ПВО. Сирийците разчитаха да я модернизират с ракетни комплекси от 50-те и 60-те години (SA-2, SA-5, и SA-6). Беше направен опит за модернизирането на батареите SA-3 с по-мобилна и цифровизирана система. В района на Дамаск бяха развърнати три батареи SA-17 с много добри ТТХ, както и около 30 SA-22, една от които свали турския „Фантом”.


Сирийските ПВО по-скоро не са готови за ограничена въздушна атака при липсата на интегрирана система за въздушна защита. Слабото място е остарялата система за свръзка и контрол, управлявана от оператор и зависеща от уязвимите комуникации и централизираният характер на управление на въздушния бой. Забавянето във времето между началното разкриване на целите от РЛС и станциите за ранно предупреждение и отдаването на заповед за тяхното поразяване до огневите средства ще е значително. То ще се увеличи още заради остарелите радарни станции и системи за контрол и управление, които не са в състояние да противодействат на съвременните средства за радиоелектронна борба. Това ще принуди отделни бази и подразделения да провеждат изолирани действия, което допълнително ще повиши тяхната уязвимост в случай на нападение и осъществяване на мерки за радиоелектронно подавяне.

 

Сирия – зони за прикритие на ПВО

Зони за поражение на ЗРК:  С-75 – червено;
                                                   С-125 – синьо;
                                                   С-200 – виолетово;
                                                   2K12 "Квадрат" – зелено.

Именно от тези празнини в отбрана се възползват ВВС на Израел през 2007 г. Атаката срещу ал-Кибар беше осъществена в дълбочина на сирийска територия, макар че трябва да се отбележи, че в северозападния сектор системата за ПВО е минимална. Предполага се, че израелските изтребители са били изпуснати от системите за ПВО, прелитайки по протежението на сирийско-турската граница и над крайбрежието, използвайки сложен маньовър и електронни средства за защита и заблуда. Това им е открило коридор за влитане от към Средиземно море в дълбочина на територията на страната. Израел извърши 5-6 въздушни атаки по военни цели в хода на настоящия конфликт, в т.ч. и в най-силно защитения район на столицата. Според някои информации, при атаките в района на Дамаск е използвано оръжие с голям радиус на действие и израелските самолети не са нарушили сирийското въздушно пространство или добре защитения район на Дамаск. Подобни боеприпаси могат да бъдат използвани и в бъдещи атаки с цел минимизирането на риска.

 

В случай че САЩ/НАТО решат да осъществят въздушна операция против Сирия, те ще се сблъскат с различни условия, в зависимост от целите и мащаба. Сирийските ПВО не са в състояние да попречат на ограничени въздушни удари с използването на оръжия с голям радиус на действие. Подобни атаки могат да бъдат нанесени по специфични, ясно определени цели. При операции над райони на интензивни бойни действия – Алеп, Идлиб и в зоната на действия на Южния Фронт - не са необходими мащабни въздушни удари за постигане на въздушно превъзходство. В тези райони унищожаването на остатъците от системата за ПВО, може да се осъществи с ниска степен на риск и ще доведе до няколко съществени преимущества: отслабване на военния потенциал на режима, създаване на условия за оказване на хуманитарна помощ, промяна в баланса на силите между умерени и екстремистки групировки, и създаване на условия за провеждане на разузнаване с БЛА, което ще  позволи да се създаде база от данни за целите за последващ етап на операцията.


Въздушната отбрана на столицата все още е вероятна заплаха за въздушни операции на съюзниците. Там, където отбраната е ешелонирана по разстояние и във височина и където са разположени по-съвременни зенитноракетни батареи (модернизирани SA-6, SA-3, SA-17 и SA-22), степента на заплаха нараства. Нещата ще се усложняват от факта, че силите по-скоро ще бъдат разсредоточени при първия удар и ще се постараят да изчакат първата въздушна вълна за нанасяне на бомбени удари, за да бъдат използвани неочаквано по-късно. За сриване на въздушната отбрана на столицата, е необходимо съюзническите сили да използват средства за РЕВ, компютърни атаки, оръжие с голям радиус на действие и бомбардрвачи от технологията „Стелт”. Отчитайки факта, че ВВС на САЩ са провеждали успешни кампании срещу подобни системи за ПВО, е много голяма вероятността, въздушно превъзходство над Дамаск да бъде постигнато в течение на 1-2 седмици и с минимални или нулеви загуби.


Операциите над Сирия следва да бъдат планирани на основата на точни и актуални оценки за възможностите на режима. Не трябва да се допуска заблудата, че сирийските ПВО не представляват заплаха, нито, че са основната заплаха. Някои операции по потенциално важни цели могат да бъдат осъществени с относително нисък риск и с привличането на минимални ресурси.

 

Публикувано на 2 Юни 2014 в 11:50 часа от
Здравко Иванов


Ключови думи:ПВО на Сирия, противовъздушна отбрана, Сирия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас