Състояние на иранската икономика

Иранският президент Хасан Рухани, встъпил в длъжност преди година (3 август 2013 г.), стартира мандата си с обещанието да извади страната от най-дълбоката й рецесия от Ирано-Иракската война насам. Година след началото на мандата му като държавен глава, е трудно да се каже, че икономиката е възстановена, но той имаше някои значителни постижения.
Най-забележителното му постижение е по-ниската инфлация, чието ниво е спаднало на половина в сравнение с миналогодишните над 40 %. Бързо растящата инфлация от предишните 3 години, която отдалечи средната класа и дори много консерватори от бившия президент Махмуд Ахмадинеджад, сега е на ниво, което иранците смятат за нормално.


Това стабилно ниво на инфлация беше постигнато на значителна цена – чрез намаляване на правителствените разходи до минимум и отказ от каквито и да е финансови или парични стимули. Рухани дори успя да увеличи цените на енергия през миналия април без да предизвика протест, което е показателно за това как популярността му се запази дори в режим на строги ограничения. Резките повишения на цените бяха достатъчно съществени, за да запълнят празнината в бюджета, оставена от паричните трансфери на бившия президент Ахмадинеджад. Цената на бензина се увеличи до 75 %, на дизела до 67 %, а цените на други видове енергия – до 30 %.


Второто икономическо постижение на Рухани се състои във възстановяването на сигурността в бизнес сектора, изгубена при непостоянното и безотговорно управление на икономиката при Ахмадинеджад. Това беше постигнато с помощта на квалифицирания екип, който Рухани назначи. Неговото управление спря или поне забави „кървенето“ на иранската икономика, която беше ударена от строги международни санкции и водене на лоша вътрешна политика.
Най-големият икономически успех на Рухани дойде под формата на политическа победа. Той преодоля значителна вътрешна опозиция при сближаването със Запада относно Съвместния план за действие (the Joint Plan of Action (JPA) ) подписан със световните сили миналия ноември. Икономическото влияние на JPA нямаше положително въздействие, но без него икономиката щеше да продължи да се влошава.
Споразумението се очаква да повлияе за заздравяване на иранската валута, риалът, което е добър показател за повишаването на доверието в бизнеса. От ноември 2013 г.   износът на петрол от Иран също се увеличи с 30 %, около 7 млрд. замразен капитал беше освободен и експорта на химикали, добити от бензин, нефт и газ, които получиха особено облекчение от санкции, се увеличи.

Тази пролет производството на автомобили се увеличи със значителните 90 % в сравнение с миналата година, според Мохамед Реза Нематзадех, министър на промишлеността, мините и търговията. Той също спомена увеличение на производството на стоки с голяма трайност до 30 %.


Тези подобрения са по-скоро загуба за средностатистическия иранец, чиито перспективи за работа и доходи не са се повишили от момента на встъпване в длъжност на Рухани. Очевидно, най-голяма е вината на финансовите санкции и санкциите върху достъпа на стоки, които ограничават Иран до печалбата от чуждестранния търговски обмен за страната. Производителите все още използват тежки за работа и скъпи канали за производство на суровини и части. За тях оптимистичните официални изявления и заглавия във вестници, прокламиращи предстоящото „падане на санкционния режим“, са просто празни думи. Следтвие ограниченото освобождаване от санкции на Иран и увеличения брой безнес посещения в Техеран, не са направени никакви действителни инвестиции поради несигурност от нови санкции и премахване на текущите.


Последният разочароващ доклад за работните места показва ограниченото влияние на Съвместния план за действие до сега. Индустрията като цяло продължи да губи работници миналата пролет, повече от шест месеца след подписване на споразумението.
Статистиката показва със 700 000 по-малко работници, наети през пролетта на 2014 г., в сравнение с броят им в момента, в който Рухани идва на власт. Тези цифри посяват съмнение в твърденията, застъпени в доклада на Фондация за защита на демокрациите (Foundation for Defense of Democracies) и в Рубини Глобал Икономикс (Roubini Global Economics) за икономическите ползи от Съвместния план. Данните от националния баланс, публикувани втората седмица на август, показват, че индустриалното производство за 2013/2014  е намаляло с 4,5 %, а наемането на работна ръка в индустрията отбелязва спад за пролетта на 2014 г.. Данни от Центъра за статистики на Иран (Statistical Center of Iran) показват, че реално консумацията на домакинствата е спаднала с 5 % за градските домакинства и с 12 % за провинциалните. Разходите за храна, които прави едно домакинство също са отбелязали спад с 14 %.


Без съмнение, санкциите увеличиха желанието на Иран за преговори, но е грешно да се мисли, че санкциите водят след себе си повече отстъпки. Повечето от жителите на Иран вярват, че правителството им е взело своята част от „сделката“ от миналия ноември, затова сега ще гледат на повечето санкции като на предателство от страна на „шесторката” (САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай + Германия) и ще я  обвиняват за провала в преговорите. Това ще намали натиска върху Рухани за по-нататъшни отстъпки.


Още повече, иранската средна класа, след осем годишно „оцеляване“ под управлението на Ахмадинеджад, гледа на Рухани като на най-добрия възможен лидер, който ще защитава интересите й. Бедните, които въпреки годините на санкции, намаляват като процент спрямо общото население са относително добре осигурени. Благодарение на програмата за подпомагане, основана от Ахмадинеджад (около 40 $ на човек месечно в интернационални долари) през 2012/2013г., когато средните чисти доходи и разходи отбелязваха спад, нивото на бедност действително се понижи. По това време само 5 % от населението е считано за бедно. Ефективните програми за подпомагане на Иран могат да бъдат приспособени така, че да предпазят икономиката от по-нататъшно влошаване.


По-интересният въпрос е как курсът на преговорите ще повлияе на по-нататъшното председателство на Рухани. Плановете на президента в момента се състоят в подпомагане на частния сектор, което да доведе до възстановяване на икономиката и позволяване на пазарите да формират базата на икономическия живот в Ислямската република. Ако има успех при преговорите в следващите 4 месеца и санкциите се повишават постепенно, бизнесът в Иран ще започне да действа. В такъв случай пътят на Рухани към втори мандат ще бъде чист.
Ако преговорите се провалят, Рухани ще трябва да обърне курса. Вместо реинтеграцията на Иран в глобалната икономика с водещ частен сектор, той ще трябва да насърчава икономическата самостоятелност и устойчивостта към външен натиск, стратегия, която е много по-подходяща за държавата и държавните компании в управлението.

Публикувано на 5 Декември 2014 в 16:10 часа от
Илияна Върбакова


Ключови думи:Иран, икономика, Хасан Рухани

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас