Стабилност в Африка – реалност или утопия?

               Окачествявани като страни от Третия свят повечето африкански държави едва ли могат да се похвалят с реалности като стабилност, развитие и икономически растеж. Нещо повече, страните от Централна и Източна (субсахарска) Африка се нареждат сред едни от последните в тези категории.

 

Не може да се каже категорично дали климатът, болестите, лошата икономика или непрестанните вътрешни и външни конфликти са по-голямата причина за провала, още повече, че те са индивидуални за всяка страна.

Въпреки непрестаните опити на външни актьори да променят нещата, по-вероятно е страните от Африка сами да „поемат в ръце“ съдбата си.

Всъщност, изненадата в случая идва от факта, че според класация на TheEconomist от 2011 се предвижда страните от Централна Африка да бъдат най-бързо растящите икономики през следващите години. Нещо повече - те вече са такива.

Топ 10 от 2011 година включва 6 африкански страни: Етиопия, Нигер, Нигерия, Чад, Мозамбик и Руанда. Специално за Етиопия, Мозамбик и Нигерия се смята дори, че ще останат в тази класация до 2015 година и това поражда очаквания за цялостен африкански възход.

Изумително е, че много от тези държави не са богати на природни ресурси. Според експерти, причината за успеха им е политическата стабилност и добрата макроикономическа политика, което налага схващането, че Африка действително полага усилия да „се вземе в ръце“.

 

Независимо от тези благоприятни прогнози, не трябва да се пренебрегва фактът, че на континента има 55 държави. Ситуацията в Южен Судан и Кения услужливо ни връщат към проблема за сигурността, който несъмнено създава среда на несигурност и за други – особено съседните страни. Очертаващата се тенденция, ако не към разрастване на напрежението, то поне към устойчивото му състояние, предизвиква въпроса как ще се задържи растежът в условията на липсваща сигурност в региона.

Според някои, ключът към продължително икономическо развитие на контитента са инвестициите в инфраструктурата, които са в състояние да доведат до по-добър стандарт на живот и да осигурят достъп на чуждестранни компании, които да допринесат за стабилно потребление. Анализите сочат, че именно липсата на финанси е проблемът, който възпира осъществяването на огромен брой проекти за подобрения, обновяване и модернизации. Към момента, високата степен на несигурност отблъсква не само потенциалните инвеститори. Получава се порочен кръг, който превръща реалността от стабилност и растеж по-скоро в утопия.

 

Не малък е кръгът на онези, които считат, че неразривен елемент от развитието е образованието. За да бъде подобрено то, се предлагат редица стъпки, някои от които са свързани с прозрачността на националните бюджети и формиране на значително по-силно гражданско общество.

Проблемът със сигурността (по-скоро липсата на такава), очевидно се очертава като главно „препятствие“ за развитието на икономиките и общаствата в Африка. Не може и не трябва да се пренебрегва въздействието и пораженията, които Ал-Шабаб и Боко Харам причиняват. Според  доклада на СС на ООН за Сомалия и Еритрея от 2013 година, Ал-Шабаб все още е значителен фактор, носещ деструктивни елементи със себе си.

Така се очертава дихотомията – от една страна - растеж и развитие, а от друга - несигурност. Затова и много от експертите се разделят в прогнозите си. Оптимистите намират основания да твърдят, че развитието е „зад ъгъла“, след като от 2000 година насам БВП на региона е нарастнало значително, въпреки вилнеещата икономическа криза. Общо 20 държави от Субсахарска Африка отбелязват ръст в БВП между 1998 и 2008 г., независимо от липсата на собствени природни ресурси.

 

Междувременно се отбелязва прилив на частен капитал – 50 млрд. щ.д. на година, което надвишава стойността на международните помощи за региона. В същото време бедността намалява с по 1% годишно, като между 2005-2008 тя е спаднала от 52 на 48%. Ако това продължава, към 2025 г. повечето граждани ще достигнат доход от около 1000 долара на глава от населението, което в стандартите на СБ се определя като близко да средните доходи. Не закъснява и напредъкът в образованието и здравеопазването. Налице е увеличаване на броя на средните училища, а продължителността на живота е нараснала с около 10%.

 

Песимистите виждат по-скоро десктруктивния елемент на несигурността. Фокусът е върху срока на издръжливост на африканското развитие. Техните аргументи също изглеждат обосновани. Твърди се, че в редица страни бедността всъщност не е намаляла и че цените на стоките са се увеличили заедно с икономическия растеж. Дори след края на граждансите войни, в редица от тях продължава да вилнее политическа нестабилност. Реформите, доколкото ги има, обслужват нечии интереси и подклаждат политическата корупция.

 

И така, Африка е на кръстопът. Според някои, тя се е устремила към бурния прогрес и демонстрира потенциал да просперира. Според други, това е по-скоро утопия. Накъде ще поеме ще покаже само времето. Със сигурност, обаче, следващите десетилетия ще са от огромно значение за нейното развитие. А дотогава си заслужава да съсредоточим поглед върху мистичната Африка и протичащите там процеси, които със сигурност ще оказват все по-голямо влияние на всички световни геополитически актьори.

Публикувано на 19 Юни 2014 в 10:29 часа от
Милена Петрова, спец. "Международни отношения" - УНСС


Ключови думи:Африка, икономическо развитие, проблеми

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас