Европейският съюз и страните от Западните Балкани



Европейският съюз и страните от Западните Балкани

Срещата на върха във Виена, проведена на 27.08.2015 г. с участието на страните от Западните Балкани и европейските лидери е втората годишна среща от т.нар. Берлински процес, имащ за цел да подчертае ангажимента на ЕС към страните, които се стремят към членство в съюза – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора. Този петгодишен процес, стартира през м. август 2014 г., когато германският канцлер Ангела Меркел и президентът на страната Йоахим Гаук излизат с инициатива за ускоряване на европейската интеграция на страните от региона. Фокусът на инициативата беше поставен върху икономическата и инфраструктурна свързаност на страните, а не върху политическите въпроси. Към инициативата се присъедини и Австрия, която беше домакин на тазгодишната среща на върха на Западните Балкани. Берлинският процес се ползва и с подкрепата на Хърватия и Словения, а догодина в него ще се включат още Франция и Италия, които ще са домакини на следващите срещи на върха.

На срещата присъстваха Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, комисарят по разширяването - Йоханес Хан, заместник-председателят на ЕК по въпросите на енергийния съюз - Марош Шефчович и др. Страните от Западните Балкани бяха представени от своите министър-председатели, министри на външните работи и министри на икономиката. Присъстваха и представители на финансовите институции, като председателите на Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и др.

Като основни теми на срещата на върха бяха обявени инфраструктурните проекти и свързаността, регионалното сътрудничество и въпросите за младото поколение на страните от региона. Масовият наплив на бежанци от Близкия изток, преминаващ през Балканите (Македония и Сърбия) към Западна Европа до известна степен измести фокуса от предварително планираните теми.

Германският канцлер Ангела Меркел, заяви че ЕС има готовност да помогне на страните от Западните Балкани за преодоляване на кризата с бежанците, като подчерта, че този въпрос трябва да се решава бързо и в дух на солидарност. Според данни на граничната агенция на ЕС (Frontex), за периода м. януари – юли 2015 г. през Македония, Сърбия, Босна, Албания, Черна гора и Косово в ЕС са влезли 102 000 имигранти, срещу само 8000 за същия период през 2014 г. В темата за бежанците активни бяха както сръбския, така и македонския външни министри. Ивица Дачич подчерта, че веднага след като ЕС предложи план за действие, страната му има готовност да се присъедини към него, като заяви, че в тази тема трябва да бъдат включени и други страни от ЕС, като Гърция, България и Унгария.

На срещата на високо равнище беше отчетен напредъкът на шестте страни за една година и стремежът към развитие на сътрудничеството между тях по редица въпроси. Бяха проведени три паралелни сесии, съответно между премиер-министрите, министрите на външните работи и министрите на икономиката. След срещата бяха проведени пресконференции, на които Сърбия получи привилегировано място, като то беше добре използвано и реализирано съответно от Александър Вучич и Ивица Дачич. Мястото на Сърбия в групата от шестте западно балкански страни може да се определи като лидерско.

Като резултат от срещата на върха бе подписана обща декларация с три допълнения към нея, засягащи конкретните решени по темите за транспортните и енергийни проекти в региона, създаването на регионален младежки офис и регионалното сътрудничество и търсенето на решения на двустранните спорове.

По програмата за свързаността на региона през последната година страните от Западните Балкани са постигнали значителен напредък. Това е следствие както от засиленото сътрудничество и значителните технически усилия от страна на държавите, така и от подкрепата, оказана от Обсерватория по транспорт за Югоизточна Европа (South East Europe Transport Observatory, SEETO) и секретариата на Енергийната общност.

Три са основните коридори от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), които ще бъдат продължени към страните от Западните Балкани: Средиземноморски коридор (Rijeka – Zagreb – Belgrade, Sarajevo – Ploce, Rijeka – Ploce – Bar – Tirana, Dürres – Igoumenitsa), Източен коридор (Budapest – Belgrade – Podgorica – Bar, Belgrade – Niš – Kumanovo, Pristina – Skopje – Thessaloniki) и Речен коридор (Vukovar – Novi Sad – Belgrade – Drobeta-Turnu Severin , Brčko – Sisak). Двадесет и четири са общо приоритетните проекти по участъците на тези коридори и други важни участъци от основната мрежа, които ще бъдат финансиране от ЕС през следващите шест години.

Съфинансирането от ЕС, по линия на предприсъединителните програми за 2015 г. (Instrument for Pre-Accession Assistance (IPA) и Western Balkan Investment Framework) ще бъде за 4 енергийни и 6 транспортни проекта на стойност от около 600 млн. евро. Разписани са и редица „меки” мерки за инфраструктурните проекти, които включват специфични времеви линии за всяка мярка, напредък по отношение на изпълнението и др. Всички те ще бъдат преразгледани на следващата среща на върха във Франция през 2016 г.

Договорените инфраструктурни проекти на Балканите ще доведат до откриване на нови работни места, което ще ограничи основния проблем за региона - безработицата. Очаква се реализацията на проектите да стимулира растежа на БВП във всяка страна с 1% и да създаде общо около 200 000 нови работни места.

Като продължение на предишните инициативи в областта на младежкото сътрудничество (Съвместна декларация за младежко сътрудничество, Тирана, 22.05.2015 г. и Програма за младежта в страните от Западните Балкани, Бърдо, 23.04.2015 г.) министър председателите на шестте западно балкански страни подписаха декларация за създаване на Офис за регионално младежко сътрудничество за страните от Западните Балкани, като собствена регионално структура, която управлява и координира сътрудничеството на младите хора в региона.

Този Офис ще има за задача да подпомогне регионалния обмен на младежи, споделянето на идеи, сътрудничеството в региона, основано на ценности за съвместно съжителство, толерантност, зачитане на човешките права и разнообразие и др. Ще засили работата между младежки организации, като ще гарантира изпълнение на съвместни програми с акцент върху принципите на демократично управление, устойчиво икономическо развитие, образование и иновации.

Ще бъде формирана Работна група, съставена от двама представители на всяка страна - един от министерство /дирекция/ агенция на младежта и един от младежка организация. Тя ще изготви конкретните предложения за мисията, структурата, дейността и финансирането на Офиса до 01.03.2016 г. Френско-германският младежки офис ще осигури техническа помощ за Работната група.

За финансовото осигуряване за създаване и функциониране на Офиса ще се търси подкрепата на ЕС и държавите-членки, както и други регионални и международни донори. Ще се търси активната подкрепа на неправителствените организации в региона.

Многократно по време на срещата на върха във Виена, и от канцлера Меркел, и от Върховния представител на ЕС Могерини, беше споменато постигнатото споразумение между Белград и Прищина (25.08.2015 г.), и развитието на отношенията между двете страни. То беше посочено като пример не само за подобряване на двустранните отношения, но и като начин на действие за всички западно балкански лидери.

Подписаната от външните министри на страните от Западните Балкани декларация за „решаване на двустранни спорове" обявява, че страните ще се опитат да решат всички открити въпроси в духа на добросъседството и ангажираност към европейската интеграция. Тя задължава страните това да става по начин, който няма да блокира или да окуражи други да блокират процеса на интеграция в ЕС на техните съседи, както се е случвало в близкото минало. Предвижда се страните да решават откритите въпроси чрез преговори или други средства за мирно уреждане на конфликта, а ако това не води до споразумение, чрез международен арбитраж.

След разпадането на Югославия остават редица нерешени двустранни спорове. Това са предимно гранични и политически спорове, касаещи проблемите на държавността и националните идентичности и са свързани по-специално с въпросите за правата на малцинствата. Те са не само пречки по индивидуалния път на всяка страна към ЕС, но също така представляват и риск за регионалната сигурност. Фактът, че правителствата на страните от Западните Балкани приеха съвместна декларация, е важен и обнадеждаващ. Той показва, че те са наясно с предизвикателствата, които ги очакват и са готови да положат съвместни усилия, за да се разрешат откритите въпроси по мирен път. За реализирането на декларацията е важно към нея да се присъединяват и страните от ЕС, граничещи със Западните Балкани.

На срещата на върха за Западните Балкани във Виена активно беше участието на представители на граждански организации - Европейски фонд за Балканите (European Fund for the Balkans, EFB) и Консултативна група за политиката на Европа към Балканите (The Balkans in Europe Policy Advisory Group, BiEPAG). Те предоставиха набор от конкретни препоръки на правителства за това как да се разрешат двустранни спорове между тях и да се ускори интеграцията им в ЕС. Експертите от BiEPAG изготвиха Декларация за решаване на двустранни спорове, която е неразделна част от по-голям аналитичен документ – „Премахване на пречките за присъединяване към ЕС: Двустранните спорове в Западните Балкани” (Removing obstacles to EU accession: Bilateral disputes in the Western Balkans). Той е създаден в сътрудничество с австрийското министерство на външните работи.

В него са представени редица препоръки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен план – засилване на участието на ЕС в разрешаването на неуредени спорове в региона, чрез номинация на специален координатор на ЕС за двустранните спорове, идентифициране и разрешаване на „лесните” спорове, нова процедура по медиация на двустранни разговори и използване на установените добри практики, справяне с потенциално проблемни спорове на ранен етап от процеса на присъединяване към ЕС и др. Спорните въпроси, в които участва и страна-членка на ЕС (спорът за името между Гърция и Македония, спорът за отношението към малцинствата между Хърватия и Сърбия), могат да се решават чрез председателството на Европейския съвет или чрез насочване към международен арбитраж. Друга препоръка се отнася до увеличаване ролята и на останалите международни организации, като ОССЕ, Съвета на Европа и гражданските организации.

Постигнатите договорености и подписани декларации показват ангажираността на двете страни към процесите на интеграция на страните от региона от Западните Балкани към ЕС. Сърбия ясно се очертава като лидер сред шестте западно балкански страни.

На срещата на върха във Виена представителите на ЕС и балканските лидери потвърдиха необходимостта от повече усилия за ускоряване процесите на реформи, по-специално в областта на върховенството на закона, икономическото управление и публичната администрация, както и в борбата срещу корупцията, организираната престъпност и тероризма.

Лидерите на страните от Западните Балкани изразиха своето удовлетворение от постигнатите резултати и заявиха, че стратегическите им цели за следващия период ще бъдат по-нататъшни реформи и икономическо развитие на страните им. Като крайна цел на процеса на реформи се приема подобряването на условията за живот в региона, особено младежката перспектива, както и повишаване на доверието в институциите.

 

Публикувано на 10 Септември 2015 в 17:36 часа от
Деница Димитрова


Ключови думи:Западни Балкани, европейски лидери, среща на върха, Виена, Сърбия, Македония, Албания БиХ

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас