Смелчаците от войската на Башар – голи и боси, руските войници идват на туризъм

В нощта преди празника продавачката на кафе застава пред сергия за обувки на пазара ас-Салехия в центъра на Дамаск и прехвърля в ръцете си маратонки, произведени в Китай. Преди да попита за цената, пита продавача дали тези обувки топлят краката през зимата. Продавачът отговаря, че са „мъжки обувки за спорт, а не за предпазване на краката от студ“.
„Искам да ги купя за сина си, войник е, на него често му е студено“, отговаря жената, вече върнала обратно обувката, след като е разбрала цената – седем хиляди лири (14 долара), тя не притежава дори и една четвърт от тази сума. Продавачът и отговаря учудено: „Лельо, военните ботуши са по-добри и се раздават безплатно с военната униформа“. Продавачката на кафе продължава в отговор: „Горко ми! Това беше преди! В началото, когато се включи в армията преди две години, му дадоха използвани ботуши, миналата година му изпратих нови обувки, но му ги откраднаха. Дори храната и консервите, които му изпращам, ги крадат“.
Амбулантната продавачка на кафе обикаля градинките и едва успява да спечели стойността на хляб за семейството си, което се състои от дъщеря-вдовица с малко дете, трима сина, двама от които военни, а третият и помага с продаване на кафе. Преди четири години е била принудена да напусне дома си в южната част на Дамаск. Тя казва, че положението на синовете и постоянно се влошава. Големият е на военна служба от пет години, а малкият се включил доброволно в една от милициите заради високата заплата (повече от 60 долара), но скоро, след директна конфронтация с  ИДИЛ, той избягал. Месеци след бягството му бил арестуван на един от пропускателните пунктове и включен в задължителна военна служба. И се наложило майката да осигурява пребиваването на двамата младежи в армията, защото заплатите, които получават (средно 20 хил. лири – 40 долара), не покриват разходите за транспорт.
Източникът изтъква също така, че случаят на тази жена е типичен и прилича на стотици хиляди други сирийци, родители и близки на редовните войници, страдащи от постоянни лишения и глад в редовете на войската на Башар ал-Асад. Така наречената „Сирийска арабска войска“ е силно хвалена от официалните медии с нейните подвизи, победи и жертви, войниците и са наричани „Защитниците на родината“. Не се споменава за нивото на унижение и потискане, на което са подлагани войниците в тази армия, като повечето от тях са от бедните слоеве на обществото и са били принудени да се включат в армията. Повечето сирийци от средните слоеве, които имаха шанса да избягат, напуснаха страната. В страната са останали само малобройни младежи, тези от средната класа, които са търсени за задължителна военна служба, запасняците и голяма част от бедняците, гориво за разрушаващата военна машина. Те виждат бойците от милициите, поддържащи режима на Башар, които получават двойни заплати, как ръцете им са развързани и имат свободата да крадат и обират със силата на оръжието, особено тези, които са подкрепяни от правителството.
Вестникът цитира Абу Йосиф, жител на ал-Хамдания в Алепо, който казва, че битката в Алепо разкрива на него и на други, трагичното положение на редовните войници в редиците на силите на Башар ал-Асад. Някои от тези войници дори са посещавали хранителните магазини в района и са се опитвали да получат безплатни продукти или на по-ниски от обявените цени поради ниското им заплащане. Други от тях разказвали как с колеги били оставени без осигурена храна и подслон и началниците им изисквали от тях да се оправят сами, както си знаят. Трети пък нямали друг избор, освен да се приютят в изоставени, поради въздушните атаки, къщи и да си ги присвоят.
Всички в милициите, които подкрепят правителството, и редовните войници завиждат на руските войници, които посещават сирийското крайбрежие едва ли не като гости или дори като туристи, а не като бойци. Младеж на 30 г., доброволец в милиция „Народна отбрана“, казва: „ Лицето на руския войник е розово, пълно и пращи от здраве, а лицето на сирийския войник е изгаснало, върху него е изписана мъка и омраза. Руснакът е обгрижван, началството му се грижи за храната му и облеклото му, и се стреми всякак да го опази от опасностите. Рядко виждаш руски войници, които се движат сами между различните райони, те винаги се движат на големи групи, изцяло въоръжени и подготвени“.
Младежът посочва, че преди те завиждали на членовете на Хизбуллах, поради тяхната организация и грижите, които се полагат за тях от началствата им, и високите им заплати. Но сега завиждат на всички, които идват от чужбина, защото всички получават по-добри условия от сирийците. „Поне те се бият по своя воля, а не насила“, и изтъква, че все пак неговото положение и на приятелите му в „Народна отбрана“ изглежда по-добро от положението на войниците в редовната армия, които живеят в „много трудни условия“.
Известно е, че късметлия в редовната войска е този, който е избран да служи на пропускателен пункт, а най-големите късметлии (с връзки) са тези, които служат на пропускателен пункт с финансови облаги, като на международен път, или на сравнително безопасен пункт, като в големите градове.
Пропускателния пункт Марлборо
С продължаване на военното положение, се появяват големи разлики в подкупите, които вземат отделните пропускателни пунктове. Войниците на пропускателния пункт на „милиона“ в близост до Пазара на кардамона („Сук ал-Хел“, пазар за зеленчуци и основни хранителни продукти), забогатяват от таксите, които налагат на търговци на едро на пазара за зеленчуците. А на пропускателния пункт на Марлборо на пътя между Дамаск и Багдад, се налага на всеки шофьор на такси да предоставя две или повече кутии Марлборо, в зависимост от товара на колата или пътниците. И кутиите се събират, а в последствие и продават, за да бъдат превърнати в парични средства, като цената на една такава кутия цигари е над два долара.
На други пътища цената на изискваната като подкуп кутия цигари е по-ниска. Рашид, шофьор на туристически автобус между Дамаск и централната част на страната, казва, че преди да тръгне на път закупува седем кутии цигари, две от тях на стойност по 300 лири всяка, и пет други на стойност 200 лири за бр., или общо 1600 лири (около 3 долара). Те са предназначени за пропускателните пунктове на международния път между Дамаск и крайбрежието, за всеки пункт по една кутия. Някои пунктове не приемат нищо друго освен определена сума в брой (200-300 лири), и в случай на не плащане се извършва щателна проверка на автобуса и пътниците, заяждане и забавяне с часове. Рашид продължава, че се стреми да „носи два пълни големи съда с чай и кафе, както и вода, за почерпка на служещите на пунктовете военни за да предразположи войниците и да се предпази от наглостта им“.

Материалът е превод на статия от електронното сирийско издание all4syria.info

Публикувано на 3 Януари 2017 в 17:05 часа от
Нора Муса Шехаби


Ключови думи:Сирия, война, осигуряване на войската, въоръжение, униформи, логистична поддръжка

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас