Ситуацията в Мали



Ситуацията в Мали

Четирима служители от мироопазващата мисия на ООН в Мали загиват на 28 февруари 2018 година. Автомобилът, в който пътуват, попада върху експлозив. Още четирима техни колеги са с опасност за живота. Трагичният инцидент се случва в региона Мопти, в централната част на Мали.

Подобни атаки не са единичен случай в страната. На 27 януари 14 военнослужещи загиват при нападение над военна база в Соумпи, близо до град Тимбукту. Два дни по-рано 26 цивилни (сред тях и граждани на Буркина Фасо) са убити в град Бони, в централната част на страната. Техният автобус попада върху мина, докато пътуват към ежеседмичния пазар в града. Никоя организация не поема отговорност за нападенията. Службите за сигурност на Мали смятат, че те са дело на ислямистки терористични групи, вероятно свързани с организацията Ал-Кайда в Ислямския Магреб (локална структура на Ал-Кайда, която действа в Северна Африка) или с Ислямска Държава. Нестабилността в страната принуждава властите да отложат планираните местни избори (от декември 2017 за април 2018 година). Очакава се президентските избори да се проведат през юли 2018. Основните  партии са Движение за Мали на сегашния президент Ибрахим Бубакар Кейта и Алианс за Демокрация в Мали (AДМ). И двете партии са социалдемократически.  Движение за Мали е създадена през 2001 от настоящия президент.  Преди това той е бил член на Алианса за Демокрация - по-стара конфедерация от партии (1990), която е била активна срещу военния режим на президента Муса Траоре (1968-1991).  В момента АДМ  е съюзна партия на Движения за Мали в парламента, но е решила да има свой кандидат на изборите за президент.  Вероятна кандидатура на партията е Калифа Саного - в момента е кмет на втория най-голям град Сикасо, намира се в южната част на страната. Ако има други кандидати за номинацията на партията, ще се проведат предварителни вътрешни избори за определяне на кандидат. Парламентарните избори ще бъдат през ноември или декември. Използва се мажоритарна система в два тура, като това важи и за президентските избори. Голям проблем пред властите при провеждането на изборите ще бъде гарантиране сигурността на населението, особено в централната част на страната. Има данни, че през последните няколко месеца атаките на терористични групи са концентрирани именно там, а не толкова в северните райони, както е било преди.

Насилието в Мали е продължение на гражданската война, която започва през 2012 година. Тогава съставеното от бунтовници-туареги Национално движение за освобождение на Азавад започва кампания срещу централното правителство. Целта е да бъде извоювана независимост за северната част на страната - Азавад. Бунтовниците първоначално са подкрепени от различни ислямистки формации (например свързаната с Ал-Кайда Ансар ал Дин), чиято цел е да наложат правната система на Шериата в Мали. Антиправителствените сили постигат бърз успех в началото на конфликта и превземат северната част на Мали в рамките на няколко месеца. Скоро след това обаче се стига до вътрешни противоречия и силите на туарегите се обръщат срещу своите ислямистки съюзници.

Най-тежката част на конфликта е овладяна през първата половина на 2013 година - през януари френската армия и международна мисия от военнослужещи от Западна Африка успяват да върнат северната част на Мали (Азавад) под контрола на правителството. През април на същата година започва действието си и международната мироопазваща мисия под егидата на ООН, а през юни е постигнато временно примирие между правителството на Мали и Националното движение за освобождението на Азавад.

През следващите 5 години несигурността в страната продължава. Ислямистките бунтовнически фракции са принудени да отстъпят в пограничните райони на Мали и не успяват да повторят първоначалните си успехи. Въпреки това, както показват множеството нападения от последните месеци, те продължават да бъдат заплаха за цивилното население.

Екстремизмът и агресията на бунтовниците в Мали са само част от причините за проблема. Успехите на правителствените сили са частични, непостоянни и, което е може би от най-голямо значение, резултат на помощта на международната военна коалиция.

Доклади на неправителствената организация “Human Rights Watch” съобщават за злоупотреба с власт от страна на въоръжените сили на Мали, както и на военнослужещи от съюзната армия на Буркина Фасо. Сред обвиненията на организацията са отвличания и мъчения над цивилни, както и екзекуции без провеждане на процес и издаване на присъда. Опозиционната партия Африканска солидарност за демокрация и независимост съобщава за инцидент от 21 февруари, при който малийската армия е отвлякла и екзекутирала 7 цивилни граждани, за които се е смятало, че оказват подкрепа на ислямистки терористични групи. Правителството дава официален отговор на това обвинение и заявява, че инцидентът ще бъде разследван подробно от компетентните държавни органи.

Цивилното и военното управление на Мали се намират в изключително деликатна ситуация. От една страна, терористичната заплаха предполага превантивни действия от страна на армията и полицията, за да бъдат защитени редовите граждани. От друга, превишаването на правомощия може да има много неприятни последствия за правителството. Малийската държава в момента е изправена пред нетрадиционен враг, който може да използва всяка нейна грешка в своя полза. Твърде вероятно е операциите на армията срещу цивилни да послужат добре на ислямистката пропаганда и да увеличат броя на симпатизантите и членовете на терористичните групи.

Друг сходен проблем е липсата политическа воля за осъществяване на промени във формата на  управление в Мали. Една от причините за началото на конфликта от 2012 година е желанието на Националното движение за освобождение на Азавад да бъде дадена независимост на северната част на страната. По-късно, след намесата на международната военна коалиция, се стига до компромисно споразумение между правителството на Мали и някои бунтовнически групи (под името “Координация на движенията от Азавад”). Споразумението предвижда законодателни реформи, които да доведат до прехвърляне на правомощия от централната власт към регионални и местни управленски органи. Целта е северната част на Мали да получи повече свобода, без да бъде застрашена цялостта на страната. Практическите стъпки за осъществяването на това споразумение обаче са твърде малко. Най-големият успех на правителството в тази насока е създаването на съвместни военни патрули в северната и централната част на страната, които започват действието си през февруари 2017 година. Патрулите включват части на малийската армия, сили на ООН, локални формации за защита и представители на бившите бунтовници от Националното движение за освобождението на Азавад.

Материалното развитие на Мали ще има огромна роля за осигуряването на мира и стабилността. От друга страна, продължаващите терористични нападения могат да са пречка пред икономическия растеж.

Брутният вътрешен продукт на Мали нараства с 6,5% през 2014 и 2015 година, с 5,8% през 2016 и с 5,5% през 2017 година. Тези нива на растеж са обнадеждаващи, тъй като са над средните за Африка през съответния период (данните са на Африканската банка за развитие). Голяма част от икономическия прираст се дължи на добива на ценни метали (предимно злато) и на земеделието (основен отрасъл е добивът на памук). Положителен знак е и фактът, че растежът продължава въпреки несигурността в страната.

Съществува и по-песимистична гледна точка за икономическото развитие на Мали. Процентният растеж на БВП на страната поне отчасти се дължи на ниската основа. Стойността на БВП на страната за 2017 е около 15 милиарда долара. За сравнение БВП на Казахстан (страна със сходен брой население) за същата година се изчислява на близо 156 милиарда долара.

Доклад на Световната Банка за 2016 година посочва няколко други негативни тенденции в малийската икономика. В проучването участват 185 фирми, които се занимават с производство и услуги (не са включени фирми, които се занимават със земеделие). Ръководителите на тези компании посочват като основни пречки пред своя бизнес лошото състояние на инфраструктурата, бавните  процедури за издаване на лицензи и високите нива на корупция (34% от фирмите посочват, че поне веднъж им е бил искан подкуп от държавни служители. Средният процент за държавите от региона е 24).

Прави впечатление и ниският дял на наемане на жени (19% от служителите в анкетираните фирми са жени, докато средната стойност за региона е 29%). По-нисък е и процентът на жените, които оглавяват компания (12% в Мали срещу 14% средно в региона) или са неин собственик (15% срещу 29%). Тези резултати показват, че жените в Мали са изложени на сериозен риск от това да бъдат изключени от пазара на труда или да бъдат назначени на нископлатени позиции. Законодателите на страната отдават необходимото значение на този проблем. През ноември 2015 Националното събрание на Мали приема закон, според който поне 30% от ръководните позиции в администрацията и управлението трябва да бъдат заемани от жени. Факт е обаче, че би било почти невъзможно и дори вредно, ако подобна мярка бъде приложена и спрямо частни компании. Поради това е необходимо на момичетата и жените в Мали да бъде даден адекватен достъп до всички степени на образование (включително чрез създаване и поддържане на стипендии), за да бъдат конкурентни на мъжете.

Несигурността в Мали изглежда като далечен проблем за средните европейски граждани. Репортажите и съобщенията на западни медии за терористичните атаки в страната остават незабелязани от повечето европейци. Главната причина за това е сравнително ниската интензивност на конфликта и голямото разстояние между Мали и Западния свят. Хората в Европа не възприемат продължаващите сблъсъци в Мали като пряка заплаха за техните собствени страни, за разлика от много по-добре отразеният конфликт в Сирия или дори продължаващите военни действия в Ирак и Либия.

Съществува обаче и аспект от конфликта, който няма как да бъде пренебрегнат от западното общество. Това е бежанската криза, която започва още с началото на конфликта и продължава през 2018 година. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, към края на 2018 година около 130 000 граждани на Мали живеят в бежански лагери в съседните държави-Мавритания, Буркина Фасо и Нигер. Още над 47 000 са малийските граждани, които са били принудени да напуснат родните си места и да се преселят в други части на страната.

Ситуацията на бежанците се усложнява от факта, че някои от страните, които им дават убежище, също страдат от слабо икономическо развитие и несигурност. Буркина Фасо и Нигер са обект на нападения от страна на ислямистки терористични групи, сред които Ал-Кайда в Ислямския Магреб и Боко Харам. Това понякога кара гражданите на Мали да предприемат дълго пътуване към бреговете на Европа. Крайна цел за малийските мигранти обикновено са богатите западноевропейски страни. По време на пътуването си те са изложени на големи опасности. Част от тях биват отвличани за откуп от въоръжени групи, а други загиват по време на пътуването през Средиземно море. Тези рискове обаче не спират опитите на граждани на Мали и на останалите западноафрикански страни да се заселят в Европа.

Институциите на Европейския съюз приемат бежанската вълна от Африка и Азия като един от основните проблеми пред организацията. През последните години са направени редица опити да се спре притокът на бежанци и особено на нелегални икономически мигранти. Един от способите за това е постигането на споразумения с правителствата на държавите, които се явяват източник на миграцията. Опит за такава договорка с Мали е направен през декември 2016 година. Проведени са преговори в Бамако между външния министър на Мали Абдулайе Диоп и преговарящ от страна на ЕС-тогавашният външен министър на Холандия Берт Кундерс. Предвиденото споразумение предвижда финансова помощ от страна на Съюза за развитието на Мали и региона на Западна Африка на обща стойност над 140 милиона евро. По предварителни данни на западни медии (Daily Mail, Newsweek, Reuters и др.) ангажиментът от малийска страна е свързан с по-строг граничен контрол и с приемане на мигрантите и бежанците, на които е отказан официален статут в Европа. Веднага след като е разгласена, сделката предизвиква сериозно напрежение  в малийската столица. Стига се до сериозни граждански протести, което принуждава правителството да се откаже от споразумението няколко дни по-късно. Външният министър на страната отправя официално изявление, в което опровергава информацията, че правителството се е съгласило да приеме предложените от ЕС мерки.

Основната причина за провала на договорката между Европейския Съюз и Мали е социално-икономическа. Властите в Мали са наясно, че много от гражданите на страната разчитат да получават редовна финансова помощ от свои роднини в Западна Европа. Някои от хората в по-бедните региони на страната дори са пряко зависими от тази помощ, която се явява техен основен доход. Постигането на споразумение със Съюза би застрашило всички малийци, които живеят и работят в Западна Европа без официален статут. Това, от своя страна, би могло да доведе до влошаване на стандарта на живот в Мали, до покачване на социалното напрежение и дори до увеличаване на подкрепата от страна на населението за терористичните групировки. Обещаната от ЕС финансова помощ пък не дава нужните гаранции за осигуряването на достатъчно работни места в Мали. За усвояването на тази помощ са нужни ефективни институции на национално и местно ниво, каквито африканската страна за момента по-скоро не притежава.

Проваленото споразумение между ЕС и Мали е важен урок за европейските държавници. Оказва се, че предоставянето на средства далеч не е достатъчно условие за успех. Необходимо е към проблемите на страните от Западна Африка да се подходи с нужното уважение и разбиране. Това включва изследване на първопричините за възникването на тези проблеми и конфликти и познаване на мотивите на основните страни в тях. Поддържането на мироопазващата коалиция на ООН трябва да бъде само първата стъпка на Европейския Съюз, ако намерението на страните-членки действително е да дадат стабилност и просперитет на региона. Необходим е също траен ангажимент в областта на образованието и администрацията, с който да бъдат подпомогнати усилията на местните правителства.

 

Публикувано на 10 Май 2018 в 15:51 часа от
Калоян Иванов


Ключови думи:Мали, сигурност, ситуация, вътрешна политика, избори, терористични атаки, престъпност, бежанци

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас