„Щитът на Ефрат“ - турската операция срещу Асад?

От пет години насам Сирия е поле за международна изява (военна и политическа) на практика на почти всички могъщи държави в света. След старта на Арабската пролет в страната се сражават както местни терористични организации, така и външни такива. На бойното поле се сблъскват дори националните армии на намиращи се на огромно географско разстояние една от друга държави.
Сирия несъмнено е обект на противоречиви интереси. Американски, руски, афганистански, турски, ирански, „Хизбула“-нски и така до безкрай. Ситуацията е усложнена дотолкова, че националната сирийска армия вече почти няма свои граждани в редиците си. Понастоящем 30% от армията на Башар ал-Асад е съставена от сирийци, останалите 70% са външни бойци.
На фона на тази разрушителна картина, която свидетелства за 70% разрушения в държавата Сирия, се срещат и турско-руските проблематични отношения. Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин са едни от най-значимите (за добро или зло) държавни лидери на 21 век. През последните две години сътрудничеството между тях беше разбито на пух и прах, за да се възстанови, по едни или други причини, съвсем неотдавна.
Военната операция на Турция в Сирия, наречена „Щитът на Ефрат“, обаче, се превърна в новия препъни камък в разбирателството между Москва и Анкара. Но нека направим един кратък обзор на тези крехки взаимоотношения за последната година, паралелно с турската инвазия в Сирия.
На 24 ноември 2015 г. Турция сваля руски самолет на границата със Сирия. Това моментално довежда до разваляне на дипломатическите и всякакви други отношения между двете страни. Русия налага редица санкции: ембарго на износа на храни от Турция, спиране на продажбите на туристически пакети до Турция (голяма част от туристите в страната са руснаци), прекратяване на свободния от визи режим за посещение на турски граждани, рестрикции върху турски строителни компании, които имат силни позиции на руския пазар.
Точно четири месеца по-рано, на 24 юли 2015 година, Турция стартира военна кампания на два фронта срещу Кюрдската работническа партия (ПКК)  в Северен Ирак и срещу джихадистката група на ДАЕШ в Сирия. Това е първото военно участие на Турция в предвождана от САЩ кампания срещу терористичната организация.
Споразумението между Анкара и Обама е съвместното подсигуряване на зона в малка част от Северна Сирия. Целевата зона се простира по 109-километрова отсечка от турската граница и достига 64 километра в сирийска територия, западно от река Ефрат и в провинция Алепо. По това време зоната е под контрола на ДАЕШ, обградена от две области, контролирани от кюрдски сепаратисти, свързани с ПКК. Желаната територия включва важни за ДАЕШ градове, като Дабик и ал-Баб.
Няколко дни по-късно е проведена среща на НАТО, инициирана от Турция, в търсене на консултации по проблема с нарушаването на териториалната цялост на страната, както и заплахите от страна на ДАЕШ и ПКК. Според представител на американската страна целта на сътрудничеството между САЩ и Турция е да бъде създадена зона, освободена от присъствието на ДАЕШ, а не зона, свободна от полети, каквото е желанието на Турция.
Една година по-късно, през юни 2016-та, Ердоган се отказва от непримиримата си позиция и най-накрая се извинява за свалянето на руския самолет, като призовава за възстановяване на руско-турските взаимоотношения. Желанието му е Москва да свали икономическите санкции, наложени вследствие на катастрофалното за руско-турските отношения събитие.
След писменото извинение на Ердоган от 27 юни Путин решава да стартира процес на нормализиране на отношенията с Анкара. Следва въпросът дали двете страни ще могат да си сътрудничат в намирането на компромис на ситуацията в Сирия, след като подкрепят враждуващи страни?
Поредицата от терористични актове в Турция по това време изисква възобновяване на комуникацията между Москва и Анкара, твърди говорителят на Кремъл, тъй като Русия събира информация за хора, подозирани в участие в терористични действия. А тази информация е необходима на Турция. „Комуникационните канали между Турция и Русия напоследък не работят, но сега ще бъдат възстановени. Това подчертава значимостта на поддържането на подобни информационни канали и, най-важното, на нуждата от реакция вследствие на изпратените сигнали“, казва Дмитри Песков.
Дългоочакваната среща между Путин и Ердоган, която официално да оповести възобновяването на отношенията между техните държави, се състоя на 9 август 2016 година. Сред обсъжданите теми е реанимиране на проекта „Турски поток“, както и ситуацията в Близкия изток.
Путин определя преговорите като „конструктивен разговор“. Предстои Москва да изработи програма за сътрудничество с Турция за периода 2016-2019 г. За Путин възстановяването на връзките между двете държави е необходимо не само поради прагматични причини, но и в името на доброто съседство. „Преминахме през много труден период в двуполюсните си отношения, но всички ние искаме да преодолеем трудностите в интерес на турските и руските граждани“.
И така, две седмици по-късно, на 24 август 2016 година, Анкара изпраща по границата военни самолети и специални сили, подпомагани от Свободната сирийска армия, с цел освобождаване на град Джараблус и превенция на кюрдската инвазия на запад. Атаката идва дни след като атентатор-самоубиец от ДАЕШ се взривява на кюрдска сватба в Газиантеп. Но основната причина за офанзивата е победа на кюрдите над ДАЕШ в град в близост до границата.
В рамките на 14 часа Джараблус е превзет и знамената на ССА се издигат над него. Америка подпомага операцията с въздушно подкрепление. Дамаск определя тази атака като нарушение на суверенитета на Сирия. Тези действия са част от операцията „Щитът на Ефрат“, която е смятана за първата турска сухопътна интервенция в Сирия от началото на сирийската криза през 2011 година.
Анкара продължава да настоява, че целта на операцията е единствено противодействие на ДАЕШ и други терористични организации. В самото начало САЩ подкрепят тази операция, като дори призовават кюрдите да се оттеглят в източните части на Ефрат, заплашвайки ги със спиране на подкрепата, ако не се подчинят. Постепенно Америка променя тона и се старае да съсредоточи усилията и на двата си съюзника в борбата срещу ДАЕШ.
На 30 август 2016 година е договорено прекратяване на огъня между САЩ и Русия, но това далеч не означава мир. Турция заявява, че ще остане в Сирия, докато заплахите срещу турската държава са налице. Това показва повърхностно заявената цел на „Щитът на Ефрат“ – борбата с терористите. На 2 септември сблъсъците са възобновени.
Иран изказва притеснение относно турското присъствие в Сирия и призовава всички държави да уважават и зачитат суверенитета на страната. По това време се наблюдава отдръпване от руската подкрепа за сирийските кюрди. САЩ пък приемат сблъсъците между Турция и YPG на местата, в които няма присъствие на ДАЕШ, за напълно неприемливи и тревожни.
Изглежда действията на Турция надминават в пъти заявените цели в рамките на „Щитът на Ефрат“. Операцията се превръща в средство за създаване на зона за сигурност не само с цел затвърждаване на позициите на Турция, но също така за да даде опора на подкрепяните от Турция сили, които контролират източната част на Алепо. Това решение идва по време на неудържалото спиране на огъня. Това предполага нова конфронтация между Турция и Русия + Сирия, което пък може да доведе до директното участие на НАТО в конфликта.
Намесата на Турция предполага ангажиране на голям брой турски войници в Сирия, което ще доведе до сблъсъци със сирийския режим, а оттам и с неговите съюзници – Русия и Иран, пише Global Research. Същевременно Ердоган пренебрегва обвиненията на Москва, Техеран и Дамаск, че с операцията си нарушава суверенитета на Сирия.
Битката за Ракка е с много по-голямо значение за Ердоган от гледна точка на това, че с превземането на града ще пресече пътя на кюрдите и ще разшири собственото си влияние в Сирия. Целта ДАЕШ в случая отново е с второстепенно значение за него.
През септември Ердоган заявява, цитиран от „Ройтерс“, че зоната за сигурност на Турция в Сирия може да обхване територия от 5000 кв. км. Град Ал-Баб е северната точка на потенциалната буферна зона, така че е от голямо значение за намеренията на Турция да държи кюрдите надалеч.
В предпоследния ден от ноември 2016 г. Ердоган излиза с неочаквано и шокиращо за руската страна твърдение. Той казва, че турските сили са се намесили във войната в Сирия, за да „прекратят управлението на жестокия Асад“. Той отчита провал на ООН в Сирия: „Почти милион души загинаха в Сирия и продължават да загиват. Къде е ООН? Какво прави тя?“, казва президентът в реч на 29 ноември. Той заявява още, че Турция няма никакъв интерес от сирийската територия. „Ние сме там, за да раздадем справедливост. Да сложим край на управлението на жестокия Асад, който разпръсква терор навсякъде“.
Но в действителност операцията до момента изобщо не е насочена срещу бойци на сирийския режим, а срещу ДАЕШ и кюрдите. В същото време има твърдения, че около 60% от турските войници за изтеглени от Алепо и пренасочени към Ефрат, оттегляйки се от борбата срещу сирийския режим. Според Ердоган войниците не са имали друг шанс, след като оръжията им са ограничени, а битката е срещу сирийския режим и Русия, които „използват всичко - от варелни бомби до военни самолети“, пише Independent, цитирайки „Ройтерс“.
Въпреки несъответствието между думите и действията на Ердоган, Кремъл очаква обяснение от него за тези изказвания, които свидетелстват за рязка промяна на турската позиция.
05.12.2016 г. Операцията „Щитът на Ефрат“ се забавя след достигането на ключов град, под контрола на ДАЕШ – ал-Баб. В града има повече от 300 бойци на организацията. Освен това там се намират двама турски войници, отвлечени от ДАЕШ. Ал-Баб е важен за Турция не само защото би разширил границата на желаната зона за сигурност, но и защото би се превърнал в турски анклав. Освен това ще позволи да Турция да осъществява по-голяма подкрепа за бунтовниците в източната част на Алепо. На 11 декември Турция щурмува град ал-Баб.
Към 2016 година ПКК контролира половината от 800-километровата турско-сирийска граница – от границата с Ирак до град Кобане в Турция. Резултатите на „Щитът на Ефрат“ до момента, показват, че операцията освобождава турската граница от бойците на ДАЕШ, заслуга за което имат и кюрдите. С настъплението в Джараблус обаче Турция показва на САЩ и кюрдите, че е готова да наложи „червени граници“, които кюрдите не могат да преминават. А подпомагайки операцията, САЩ напомнят на кюрдите, че Турция все още е съюзник.
Лекият завой в „разцъфтяващите” до началото на тази седмица (19.12) руско-турски взаимоотношения, вследствие на изказването на Ердоган, несъмнено ще се отразят на политиката на двете страни в Сирия. Убийството на руския посланик Андрей Карлов в Анкара, обаче със сигурност ще прекрои и подложи на ново изпитание двустранните отношения. Двете държави подкрепят враждуващи страни – Русия се бие редом до армията на Асад, докато Турция подкрепя бунтовниците. Резултатът от тежката и непредвидима ситуация около ал-Баб и взетите решения след убийството на руския дипломат до голяма степен ще повлияят на турските действия занапред. А спрямо тях ще бъдат променени и руските цели. Очакванията в краткосрочен план са за смекчаване на натиска на турските войски и значително засилване на руската намеса в операцията.

 

Публикувано на 22 Декември 2016 в 12:11 часа от
Кристина Нешева


Ключови думи:Турция, Сирия, Русия, Щитът на Ефрат, Башар ал-Асад, операция, военни действия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас