Шиитските милиции в Ирак

След свалянето на Саддам и минаване под американска окупация, в Ирак започва период на нестабилност. Той се характеризира със значително засилване на противопоставянето между основните части на иракското общество – кюрди, сунити и шиити. Това съчетано с неефективната работа на новоизградените иракски държавни институции, преди всичко силите за сигурност, води до засилване на насилието в страната и увеличаване на цивилните жертви. Това дава основание на всички страни в конфликта да започнат да формират или развиват способностите на свои въоръжени подразделения.

Към момента се счита, че над 50 шиитски милиции се сражават или подготвят за борба срещу „Ислямска държава” (ИД). Много от тях са въоръжени крила на съществуващи политически партии или подкрепят точно определени шиитски духовни лидери. Други са клонове на действащи милиции, докато трети са нови групи и в момента утвърждават своя профил и авторитет. В допълнение нови организации се създават в рамките на ал-Хашд ал-Шааби (Народните сили за защита, The Popular Mobilization) и постоянно увеличават своята численост и влияние. Въпреки че тези групи наистина в момента се противопоставят на ИД, много от тях се свързват с екстремистки лидери и фракции.

Периода с най-голямо насилие е 2006-2008 г. и за това голяма част от вината носят шиитските милиции като тези на шиитския духовен водач Моктада ал-Садр. Той може да бъде определен като иракски „националист” и е особено влиятелен сред по-бедните слоеве на шиитската общност. Той създава своята милиция „Армия на Махди” през 2004 г., за да се противопостави на американската инвазия в Ирак. Голяма част от действащите в момента в Ирак и Сирия шиитски военни организации или техни командири са били част от милициите на Садр. До 2008 г. американската армия се сблъсква с „Армията на Махди” и нейните разклонения т.нар. „Специални групи” в няколко големи сражения. До 2011 г. организацията упражнява постоянен натиск върху САЩ за тяхното пълно изтегляне от страната чрез провеждане на демонстрации и заплахи от въоръжени действия. В действителност през м.юни 2011 г. тя извършва няколко големи нападения срещу американски цели, които довеждат до 14 жертви. Тези действия принуждават американското правителство да отстъпи пред общественото мнение в САЩ и да отхвърли плановете си за забавяне на изтеглянето. След изтеглянето на САЩ след 2011 г. по-голямата част от „Армията на Махди” постепенно се интегрира в политиката под формата на благотворителна организация наречена „Мухамидун”(„Тези който проправиха пътя”).

Натискът на садристите върху присъствието на САЩ и техните съюзници в Ирак се поддържа и от действията на други влиятелни шиитски милиции, някои от които вече излезли извън контрола на Муктада ал-Садр. Те включват Аса’иб Ахл ал-Хак (Лигата на семейството на Праведния), Ката’иб Хизбола (Батальоните Хезбола) и бригадата „Обещаният ден”.

Аса’иб Ахл ал-Хак (ААХ) е една от най-големите шиитски милиция в Ирак. Счита се, че се контролира и подпомага с въоръжение и финансови средства от Иран и в частност от корпуса „Кудс” на иранския Корпус „Стражи на ислямската революция”. Отцепва се от „Армията на Махди” през 2004 г., групата е отговорна за множество смъртоносни нападения над коалиционните сили в Ирак. Лидерът й Каис Хазали е осъден през 2005 г. за смъртта на петима войници на САЩ и лежи три години в американски затвор в Ирак. Освободен е през 2009 г. при размяна на пленници и заминава за Иран. Завръща се в Ирак след изтеглянето на САЩ през 2011 г. и отваря офиси в различни градове на страната, чрез които набира симпатизанти и изпълнява различни социални програми. Групата не участва в провинциалните избори през м. април 2013, но на тези през 2014 се съюзява с бившия премиер Нури ал-Малики.

Организацията „Бадр” е друга влиятелна шиитска милиция извън тези свързвани със Садр. Първоначалното й име е корпус „Бадр” и е въоръженото крило на Върховния ислямски съвет в Ирак (ВИСИ), основна шиитска партия с лидер Аммар ал-Хаким. „Бадр” се сражава на страната на иранските въоръжени сили по време на войната между Иран и Ирак и се свързва с нападения и саботажи срещу режима на Саддам Хюсеин. По това време се командва от Абу Махди ал-Мухандис, а началник щаб е Хади ал-Амери. Счита се, че организацията работи директно с иранския корпус „Кудс”. По-късно, от началото на 90-те начело застава Абу Мустафа ал-Шейбани, а Мохандис през 2007 г. създава Ката’иб Хизбола. „Бадр” в по-голямата си част се разоръжава след падането на Саддам и влиза в политическия процес на Ирак. Новият й водач Хади ал-Амири е избран за депутат в парламента.  Организацията не се свързва пряко с нападения над войските на международната коалиция в периода 2003-2011 г., въпреки че някои от най-издирваните шиитски бунтовници през периода се свързват с нея. Мохандис, Шейбани и Амири ще станат едни от най-влиятелните лидери на шиитски милиции в Ирак след 2003 г.

Иран оказва дългогодишна всестранна помощ на шиитските политически и военни организации. Например от една страна осигурява политическа подкрепа за Муктада ал-Садр и ВИСИ, а от друга снабдява с въоръжение военните им крила корпуса „Бадр” и „Армията на Махди”. Когато преименуваната организация „Бадр” влиза в политиката, Техеран насърчава екстремистите да се отделят и да образуват свои собствени милиции. Това до голяма степен повтаря модела, по който в миналото шиитските радикали от ливанската партия Амал са окуражени да напуснат и основат Хизбула. Така Мохандис и Шейбани „изоставят” връзките си с „Бадр” и основават свои екстремистки групи, които играят важна роля в мрежата от свързани с Иран милиции.

Бунтовете в сунитските части на Ирак през 2012-14 г. довеждат до възстановяване на активността на всички шиитски милиции. Успехите на ИД през 2014 г. и колапсът на иракските сили за сигурност довели до падането на Мосул (10.06.2014 г.) принуждават влиятелния шиитски духовен водач аятолах Али ал-Систани да издаде фатва на 13.06.2014 г, с която призовава своите последователи да защитят шиитските свещени градове и Багдад и да вземат участие в контраофанзивата срещу ИД. В резултат на това на 15.06.2014 г. правителството на Ирак обявява създаването на Народните сили за защита (НСЗ) или ал-Хашд ал-Шааби. В тях се вливат множество шиитски милиции, повечето подкрепяни военно и финансово от Иран, както и малък брои сунитски организации създадени на племенна основа. Първоначалният замисъл предвижда те да се под командването на държавните служби за сигурност и закона на МВР, но на практика повечето от тях действат самостоятелно. Няма официални данни за тяхната численост, поради което сведенията за това се различават значително. Счита се, че при битката за Тикрит са участвали 20 000 души, но се смята, че общата численост може да достигне до 120 000 души, включително между 1000 и 3000 сунитски бойци. Основните милиции, които влизат в тях са бригадата „Салам” („Мир”- бившата „Армия на Махди”), „Ката’иб Хизбола”, „Ката’иб Саид ал-Шухада”, „Ката’иб Имам Али” и организацията „Бадр”. Връзките между тях и новосъздадените въоръжени групи съществуват и са много често срещани. Така например бивши членове на „Бадр” са в ръководствата на „Таяр ал-Расули” и „Ката’иб Имам Али”.

Председател на комитета на НСЗ в иракското правителство е Фалих ал-Фаяд, които е и съветник по националната сигурност. Военен командир е Абу Махди ал-Мухандис (водач на Ката’иб Хезбола), но на практика командването се извършва чрез действащите лидери на съставляващите ги милиции. Поради това се счита, че други влиятелни командири на НСЗ са Каис Хазали (ААХ) и Хади ал-Амири („Бадр”). Милициите в НСЗ се поддържат и подготвят от военни съветници от Турция (за сунитските и туркменските части), Иран и ливанската Хизбола. Последните отдавна са привлечени в поддръжката на шиитите в Ирак, отчасти поради това, че членовете й говорят арабски, за разлика от инструкторите на КСИР, които основно използват фарси (въпреки, че много знаят и арабски).

Същевременно може да се отбележат и някои противоречия и поява на разделение в шиитската общност. Това е важно, защото на практика шиитските партии управляват Ирак. Възходът на НСЗ представлява дългосрочна заплаха за съществуващите и утвърдени шиитски партии, основно поради увеличаващата им се популярност и подкрепа. Така например представители на КХ нападнаха офиса на ВИСИ (Върховния ислямски съвет в Ирак) в гр. Басра. Вероятно подобно противопоставяне ще се увеличи, защото тези организации ще се борят за по-голямо влияние в Ирак в бъдеще след преодоляване на заплахата от ИД. ВИСИ вече се присъедини към Муктада ал-Садр, които критикува остро НСЗ, наричайки ги „безсрамни милиции”, които убиват цивилни граждани, не се подчиняват на заповедите на иракските сили за сигурност и подкопават авторитета на правителството. Дори след убийството през февруари 2015 г. на авторитетен сунитски шейх в Багдад, Садр нареди на бригадата „Салам” и други милиции лоялни към него да прекратят  временно участието си в НСЗ. Въпреки това, те взеха участие във водената от правителството операция за освобождението на Тикрит.

Може да се счита с голяма степен на вероятност, че тези критики се правят, за да се намали авторитета на новосъздадените милиции, влизащи в НСЗ и да се предотврати превръщането на авторитета натрупан в сраженията срещу ИД в политически капитал при едни следващи избори.

Към момента на шиитския джихад в Сирия не се обръща голямо внимание. Шиитските милиции там представляват транснационална джихадистка мрежа контролирана от Иран. Повода за ангажирането им с подкрепата на сирийски режим и влизането им в Сирия е защитата на свещените за шиитите джамии особено храмът Сайеда Зейнеб в околностите на Дамаск. Мрежата привлича бойци от целия Близък Изток, а също така и от Европа и Африка. Числеността им достига няколко хиляди, при което имат модерна, отворена и ефикасна система за набиране на доброволци, която използва социалните мрежи и пропагандирането на радикални образи. Тези групи съществуват отдавна и проповядват „Велаят-е Факих” („управлението на правото” - доктрина даваща на иранския лидер правото на върховен авторитет). Често прилагат брутални тактики, не много по-различни от тези на ИД.

Сложната, но взаимосвързана мрежа от милиции в Сирия включва утвърдени групи както ливанската Хизбола и иракската организация „Бадр”, така и отцепници от садристите като Лиуа ал-Юм ал-Маууд, Аса’иб Ахл ал-Хак, Ката’иб Хизбола (Ката’иб Имам Али). Най-голямата и най-влиятелна мрежа е на Лиуа Абу Фадл ал-Абас (LAFA, бригада „Абу Фадл ал-Абас”), която има няколко свързани с нея организации и отцепнически групи, но под неин контрол като Лиуа Дулфикар (бригада „Дулфикар”) и Лиуа ал-Имам ал-Хусеин (бригада „ал-Имам ал-Хусейн”). Създадена е от малък брой сирийски шиити и голям брой такива от Ирак и Ливан. В по-голямата си част са садристи. Характерно за този тип структура е, че групите имат относителна автономност в командването (имат свои командири), всяка от тях има своя идентичност, както и собствена мрежа за набиране на нови членове.

В заключение може да се каже, че в момента тези групи играят важна роля за борбата с ИД в Сирия и Ирак. В по-дълъг период от време те ще оказват влияние върху бъдещето на региона и ще заплашват стабилността му. Въпреки че сега фокусът на действията им е върху конфликта в тези две страни, радикални шиитски милиции, подкрепяни от Иран вече започват да се държат като регионални играчи с по-високи цели. Така например Ката’иб ал-Имам ал-Али и други подобни групи отправиха предупреждение към Саудитска Арабия за издадената смъртна присъда на шиитския духовник Нимр ал-Нимр.  Колкото повече са успехите им на бойното поле срещу ИД и разширяват територията, на която действат, толкова повече ще се увеличава тяхното влияние, а това на централните правителствата ще намалява.

Публикувано на 24 Юни 2015 в 14:09 часа от
Боян Иванов


Ключови думи:Шиитски милиции, Сирия, Ирак, Ислямска държава, Садр, Моктада ал-Садр

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас