Шенгенското пространство – минало, настояще и бъдеще

Европейският съюз е отдаден на идеята за свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги още от своето създаване. През 1985 г. Единният европейски акт утвърди тези принципи и наложи тяхното имплементиране до единен пазар до 1992 година. На 2 юни 1985 г. Франция, Германия, Белгия, Люксембург и Нидерландия подписват споразумение в град Шенген, Люксембург за премахване на контрола на своите вътрешни граници с цел създаване на обща външна граница. Това предполага и проект за общи политики в областта на миграцията, визовата политика, полицейско и юридическо сътрудничество, създаване на обща информационна система и борба с корупцията и трафика на хора. През 1990 г. членките на Шенген подписват конвенция, която отменя нуждата от паспортен режим и създават Шенгенската информационна система, която дава възможност за лесен обмен на информация между националните органи за граничен контрол, митническите и полицейските служби, когато информацията засяга хора, замесени потенциално в тежки престъпления. Пет години по-късно напълно се премахва контролът върху вътрешните граници между петте първоначални членки и Португалия и Испания, а по-късно и Италия. През 1997 г. след подписването на Договорът от Амстердам тези спогодби се въвеждат официално в правната рамка на Европейския съюз. По-късно през 2001 г. членките на Северния паспортен съюз -  Швеция, Норвегия, Исландия, Финландия и Дания се присъединяват към Шенген. Интересното в случая е, че Норвегия и Исландия не са част от Европейския съюз.

Голямото разширение на Европейския съюз до 25 членки през 2004 г.  означаваше и радикална промяна за Шенгенското пространство и трудова миграция в самия Европейски съюз. По-старите страни членки започват да премахват ограниченията за работа на гражданите от новите страни членки – Чехия, Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения. Три години след тяхното присъединяване към Съюза вътрешния граничен контрол в тези страни беше премахнат с изключение на Кипър, заради проблемите с турската част на острова. През 2008 г. страна, която не е член на Европейския съюз – Швейцария се присъедини към Шенгенското пространство и се съгласява да въведе европейските правила, но и запазвайки възможността за налагане на своя личен контрол. Днес всички членки на Европейския съюз са част от Шенген, с изключение на Великобритания и Ирландия, които запазват своя паспортен режим. Случаят с България, Румъния и Хърватия е по-различен, защото те са изпълнили почти всички критерии за присъединяването си към Шенген, но все още не са приети, поради опасения от корупция. Кипър продължава да не е част от Шенгенското пространство заради вътрешнополитически проблеми.

Шенгенската система със своите процедури и технологии, стартирани през 80-те години на миналия век започва да изглежда архаична още преди разширяването на Европейския съюз през 2004 г. Много правителства на по-старите страни-членки са недоволни от разширяването на външните граници на Шенген към Балканите, Беларус, Украйна и балтийската граница на Русия. Европейските гранични служби изпитват трудности при справянето с бежанската криза, но също така и с увеличения туризъм през последните години и постоянните заплахи от терористични актове. Европейският съюз предостави 1 млрд. евро на новите страни-членки, за да подпомогне развитието на техните гранични и имиграционни системи. Но финансовата подкрепа не е достатъчна, поради нуждата и от нови идеи и съвместни действия.

Фронтекс, агенцията за границите на Европейския съюз, започва своята дейност през 2005 г. Тя е ситуирана във Варшава и има за цел да мобилизира и осигури екипировка, експертиза и екипи на територията на Шенгенското пространство на места, където има извънредни случаи. В същата година правителствата създадоха и специален бюджет за управление на миграцията. Това позволи на Европейската комисия да разпредели 4 млрд. евро през последните седем години към Вътрешните министерства на страните-членки на Съюза, отново с цел подпомагане на интеграцията на имигранти и бежанци на територията на Европейския съюз.

Европейският съюз няма своя специализирана охрана на външните граници и няма официални методи върху техния контрол, това остава в компетенцията единствено на правителствата на страните членки. Със сегашните си 26 членки Шенген има почти 10 хиляди километра външни граници и над 280 международни летища. И все пак стандартите не се прилагат еднакво навсякъде поради липсата от достатъчно единна европейска политика и разликата в развитието на отделните държави-членки, като най-голямата разлика е между Северните и Южните европейски държави. За някои държави членството в Шенген не е финална точка към високите стандарти, а по-скоро крачка в правилната посока. Гърция например има много затруднения от влизането си в Шенген през 2000 г. Тя трудно е възприемана както пълноправен член на Пространството, поради трудности в охраняването на границите си и икономическите проблеми в страната. През последните месеци страната беше изправена пред поредните критики от европейските си партньори поради трудностите да се справи с бежанската вълна. Гърция е обект на още по-голямо напрежение заради географското си положение и ролята ѝ на външна граница както на Европейския съюз, така и на Шенгенското пространство.

Бежанската криза доведе и до увеличаване на напрежението между държавите-членки на Шенген и техните съседни държави. От една страна, държавите членки от Северна Европа критикуват страните от Южна Европа заради липсата на ефективен граничен контрол. В изминалите месеци Франция и Австрия обвиниха Италия, за огромната вълна от бежанци, която се е запъти към техните страни и заплашиха, че ще затворят своите граници с Италия и това действително се случи - Франция затвори частично своите граници в края на юни 2015 г. От друга страна, държавите от Южна Европа критикуват своите северни съседи поради липсата на солидарност. Италия и Гърция изискват повече ресурси, за да охраняват Средиземно море, да поддържат бежански лагери и не на последно място за въвеждането на имиграционни квоти в Европейския съюз. Някои страни от Централна и Източна Европа, които мислят, че бежанците трябва да се разпределят на доброволен принцип и до днес се противопоставят на идея за задължителни квоти. Последните  спорове между Франция и Великобритания заради бежанците, които се опитват да прекосят Ламанша през френското пристанище на град Кале е един от най-видните примери за ескалацията на напрежението. Унгария дори стигна по-далече, като построи ограда на границата си със Сърбия и заплаши да милитаризира границите си.

По време на последните срещи на върха се наблюдава промяна на позицията на Германия, която първоначално не желаеше промени в Дъблинското споразумение, според което бежанците трябва да са настанявани в първата държава, в която са постъпили. Сега Германия има редица нови предложения. Предложенията на Берлин включват създаването на общ списък от държави, които са считани за безопасни, което означава, че бежанците, постъпили в тях няма да имат право да търсят убежище в страните от Европейския съюз. Този списък ще включва държави от Западните Балкани, като Албания, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, които в момента не са изправени пред гражданска война или хуманитарна криза, и които не биха застрашили сигурността на бежанците там. Другото предложение на Германия е да се разпределят повече средства и експертен персонал за Гърция и Италия, които да подпомогнат по-лесното идентифициране на бежанците. Германия също така продължава да настоява за въвеждането и спазването на разпределението по квоти в Съюза, както и създаването на имиграционни центрове в държавите на външните граници на съюза.

Всяка една от тези точки е доста спорна. Почти всеки случай на бежанец е индивидуален и понякога е много трудно на властите да определят кой действително има нужда от убежище и кой е икономически имигрант. Депортацията също е проблемен аспект, понеже повечето южни държави не разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да се справят с процедурата. Другият проблем е, че държавите по външните граници на Съюза и Шенгенското пространство не биха приели решение за създаване на по-големи имиграционни центрове в техните държави без ясна визия за преразпределение на бежанци в останалите части на Европа. Някои Централни и Източни държави се противопоставят на Европейската комисия и нейното предложение за квотно разпределение на бежанците и това едва ли ще се промени скоро.

Следващият важен въпрос, пред който е изправена Европа е бъдещето на Шенгенското споразумение, защото то прави възможно свободното придвижване на бежанци и незаконни имигранти в цялата зона, и това от своя страна води до много въпроси за сигурността. Някои страни членки изразяват своите притеснения относно възможността терористи да преминат заедно с бежанците на територията на Европейския съюз. Въпреки, че властите нямат ресурси да идентифицират всеки потенциален терорист, липсата на вътрешен контрол и проверки допълнително задълбочава проблема.

Появяват се и идеи за създаването на „мини Шенген“ в Западна Европа. Предложението е на Нидерландия и включва създаването на нова зона за граничен контрол в сътрудничество с Белгия, Люксембург, Германия и Австрия. Като част от планът е включено и създаването на бежански центрове в периферните на „малкия Шенген“ държави. Идеята за момента се дискутира на вътрешнодържавно ниво в Нидерландия и е малко вероятно да получи подкрепа от европейските институции, понеже нарушава вече действащото Европейско законодателство в тази сфера.

Подемът на националистическите и популистките партии също представлява заплаха за бъдещето на Шенген. Във Финландия националистическа партия вече е част от управляващата коалиция, а евроскептични, анти-имиграционни партии събират все повече подкрепа в голяма част от европейските държави. Перфектен пример за това са последните местни избори във Франция, където на първи тур Националния фронт на Марин Льо Пен спечели най-много подкрепа, а обществените проучвания показват, че имат шансове да стигнат до втори тур на президентските избори през 2017 година. Всички тези партии са обединени около една идея – ограничаването на мигрантските вълни и цялостно преразглеждане на членството в Европейския съюз и Шенгенското пространство.

Европейският съюз досега не е показал намерение да изостави Шенгенското споразумение. Въпреки критиките, Шенген е допринесъл много повече, отколкото е навредил на Европа. Пример за това е улесненото предвижване на камиони през границите, предимствата за хора, живеещи в градове близо до междудържавни  граници, както и лесното преминаване на туристи от една държава в друга. И не на последно място – спестяването на пари от охраняването и контролирането на вътрешните граници.

Шенгенското споразумение най-вероятно ще бъде реформирано в близките години в насоката на въвеждане на вътрешнодържавен контрол. Първите стъпки в тази насока започнаха през 2013 г., когато държавите членки се съгласиха граничният контрол да бъде възстановен временно поради заплахи за сигурността в Пространството. Но реформата е ограничена в своя обхват и граничния контрол може да бъде прилаган само в срок от 10 дни и то след взаимно решение с Европейската комисия и изрично гласи, че увеличаването на имиграцията не бива непременно да се счита за вътрешна заплаха.

В бъдещите години страните-членки ще поискат повече правомощия относно връщането на вътрешния граничен контрол. Европейските страни в Северна Европа най-вероятно ще поискат страните от Южна Европа, които според тях не се справят успешно с контрола на границите, да не бъдат допускани в Шенген. Новите членки на Съюза от друга страна ще имат много трудности относно присъединяването си към Шенгенското пространство, какъвто е и случаят с България и Румъния, които са членки на Европейския съюз от почти десетилетие, но все още чакат да бъдат приети в Пространството. В бъдеще подобни случаи ще се превърнат в нещо напълно стандартно.

Дори без конкретни официални реформи на Шенгенското споразумение, държавите членки ще продължат да затягат контрола и полицейското присъствие на уязвими места. Под натиска на консервативни сили много европейски държави, предимно в Северна Европа ще усилят и допълнително своите миграционни закони, за да затруднят икономическите имигранти в техния достъп до социални помощи.

Отслабването на идеята за Шенгенското споразумение е свързано с отслабването на свободното движение на хора – една от основните свободи на Европейския съюз. Шенген и принципът за свободното движение на хора не са едно и също нещо. Всеки гражданин на Европейския съюз има правото да влезе и да остане във всяка страна членка независимо от граничния контрол. Шенгенското споразумение е създадено, за да подсили този принцип и да създаде континент без граници. Очакваните реформи ще засегнат този основен принцип. А когато един основен принцип е засегнат това отваря вратата и към останалите свободи и тяхното нарушаване. Основната заплаха към Европейския съюз е, че ограничаването на свободното движение на хора може да мине тези ограничения и да засегне и свободното движение на стоки, което ще доведе до края на Европейския съюз в сегашната му форма.

Публикувано на 9 Януари 2016 в 18:13 часа от
Павел Петров


Ключови думи:Шенгенско пространство, Шенген, Европейски съюз

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас