Сценарии за изход от кризата в Сирия

         Крайната точка на конфликта в Сирия не може да бъде предвидена с точност, но това не означава, че международната общност не може да се подготви за евентуалния изход. Основен фактор, който ще влияе върху бъдещото развитие на страната е въпросът, дали режимът на Асад ще падне или не, а също така и в чии ръце ще попадне държавната власт при такова развитие на събитията. Не може със сигурност да се твърди, че ще се стигне до напълно „щастлив край“, тъй като, благодарение на продължителния конфликт, сирийската държава в момента е силно увредена във всяко едно отношение. Независимо от това кой ще поеме властта в бъдеще, пред управлението ще стоят изключително сложни и комплексни проблеми за решаване, за които ще се наложи да бъдат приложени крути мерки. Възстановяването на Сирия от кризата със сигурност ще бъде дълъг и сложен процес, силно повлиян от въздействието на световните сили, всяка от които преследва собствени интереси в региона.

         Един от вариантите за развитие на конфликта в страната е силно желаното от някои международни сили падане на режима на Асад и съставяне на ново правителство. Този сценарий, обаче, създава известна доза притеснение, тъй като в момента има силно разделение по религиозен и етнически признак между населението и действащите политически сили. Не трябва да се забравя и намесата на някои екстремистки групировки в страната, които изчакват всеки удобен случай, за да окажат влияние. Не малко анализатори се опасяват, че оттеглянето на Асад може да доведе до задълбочаването на това разслоение и засилване на дестабилизацията в страната. Още повече, че опозиционните сили, които не изпъкват с особена организираност, до момента не успяха да предложат съвместно адекватно структурирана алтернатива на сегашното управление. Всичко това може да доведе до задълбочаване на кризата и риск от външна намеса във вътрешните работи на държавата. Евентуалното падане на Асад може да бъде постигнато много по-лесно по политически, отколкото по военен път, тъй като, както видяхме, опозицията претърпя сериозни поражения, а властта все още е в ръцете на фамилията Асад. Имайки предвид, че конфликтът се разпространи и в съседните държави, международната общност има сериозни опасения, че ако сирийското правителство се почувства притиснато и в безизходица, управляващите може да процедират по модела на Садам Хюсеин, който по време на войната през 1991 г. нареди атака по много петролни кладенци в Кувейт. В такава ситуация от типа „няма какво да губим“, Сирия ще може да избира между няколко основни мишени – турското пристанище Джейхан (Ceyhan), откъдето преминава 1% от световния петрол и значителна част от природния газ, който пристига от Иран. Другата е северният маршрут на природен газ от Ирак, който минава много близо до сирийската граница.

 

         От друга страна, вариантът правителството на Асад да остане на власт е немислим за повечето от световните политически актьори. Те, заедно с опозицията, настояват за съставяне на преходно правителство без участието на представители от сегашното. Според тях режимът нарушава основните човешки права и демократични ценности. Вследствие на сирийската гражданска война и използваните от правителството мерки за потушаване на бунтовете, много сирийци напуснаха родината си, мигрирайки в съседни държави. Сирийското население силно намаля, а новодошлите бежанци в чуждите държави създадоха сериозни проблеми, поради неподготвеността за такава вълна от хора. Много от изследователите на кризата в Близкия изток са на мнение, че ако не настъпят сериозни реформи в сирийската държава, населението ще продължи да се стопява под влиянието на миграционната вълна и загубата на невинни жертви. Поради тази причина, оставането на режима на Асад ще доведе до остра демографска криза в Сирия. Запазването на настоящото управление, ще остави и монопола върху икономическия и политическия живот в страната в ръцете на алауитите, а премахването му е една от основните цели на бунтовниците. Оцеляването на управляващото правителство след „Арабската пролет“ би му създало един много силен имидж и позиции, както сред местното население, така пред Запада.

         Независимо от това кои ще бъдат властимащите, пред сирийската държава стоят редица въпроси, засягащи възстановяването й от щетите, нанесени на икономиката, инфраструктурата – като цяло и най-вече на жилищната, върху системата на образованието и редица други сфери на социалния живот. За момента международната общност лобира за продължаването на мирните конференции, с надеждата да се стигне до съставянето на подходящ управленски елит, който да извади страната от кризата. Справедлив вариант би бил този, който позволява сегашният режим и опозицията да намерят заедно решение на тези проблеми. Най-вероятно е обаче, насилието да продължи още дълго. Въпреки че всички страни от конфликта се стремят към решаването му, те все още не са наясно с това, на какъв компромис са готови. В случая трябва да се стигне до консенсус чрез баланс на интереси и отстъпки.

 

         Няма никакво съмнение, че начинът, по който ще завърши този конфликт, ще се отрази директно върху възможностите за икономическо стабилизиране и условията, в които следващото управление ще наследи централната власт. Териториално разцепление, държавен фалит и разрастването на престъпни и ислямистки групи са сред вероятните ефекти от кризата. Задачите, с които ще трябва да се сблъска бъдещото сирийско управление са няколко – да демобилизира бунтовническите групировки и неформалния апарат по сигурността, да разобличи и прекрати дейността на търговията на черно и престъпните мрежи, да преодолее разпокъсаността на опозицията и да предотврати такава в административните среди, да унищожи конгломератите на режима на Асад, да построят отново и реформират всяка сфера на държавата. Този процес вероятно може да продължи с години, преминавайки през различни фази, независимо от това, има или няма помощ от външни сили.

 

         Началният етап от укрепването на Сирия най-вероятно ще бъде посветен на повторното изграждане на разклатените институции на страната и подсигуряването на основни нива на сигурност. По-нататъшната политическа и икономическа стабилност на страната зависи от реформирането на тези институции по начин, по който да се засили стабилността и подобряването на управляващите сили. За да се стигне до този резултат трябва да се постигне сложния баланс между подобряването на ефективността, проучването в подробности на контекста и възпрепятстването на повторната поява на форми на етническо превъзходство и привилегированост. Няма гаранция, че тези мерки ще бъдат предприети, тъй като още е рано да се предвиди крайният изход от сирийската гражданска война, а и не трябва да подценяваме външните фактори, които оказват влияние и впоследствие трябва да бъдат ограничавани. Можем да кажем, че готовността на враждуващите страни за участие в бъдещи мирни преговори е едно добро начало за постигането на решение в тези трудни за Сирия времена.

Публикувано на 4 Август 2014 в 12:26 часа от
Силвия Димитрова, магистър 1 курс, МПОС, СУ.


Ключови думи:Сирия, криза, война, изход от кризата

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас