Руско-германските отношения

В исторически план, отношенията между Русия и Германия са изключително динамични и влияят върху политическото развитие на цяла Европа. Те варират от военно противопоставяне до интензивно търговско-икономическо сътрудничество. В стопански аспект, двете страни се допълват, като Германия допринася с високотехнологични стоки и ноу- хау, а Русия е източник на суровини, енергийни ресурси и селскостопански стоки. Ако се следи геополитическата логика, подобно сътрудничество между двете страни е неблагоприятно за останалите държави със силни позиции в света, защото би се оказало мощен и трудно преодолим континентален съюз. Затова близките отношения между Берлин и Москва, не се приемат положително от САЩ и Великобритания.


Германия е един от стожерите на Европейския съюз и е най-силната икономика сред 28-те страни-членки. Позициите на Русия не могат да бъдат пренебрегнати. Територията, ресурсите и влиянието й върху страните от бившия съветски блок, в голяма степен, определят развитието на политиката на Източно партньорство на ЕС. Държави като Грузия, Молдова и Украйна не са способни да предприемат значими стъпки в евроинтеграцията си, именно заради реакцията на Кремъл.


Берлин е най-подходящият представител на ЕС в комуникацията с Москва. Между двете страни има и силни културни връзки, заради многобройна руска и германска диаспора, съответно в Германия и Русия. От 2001 г. насам се провежда форумът „Петербургски диалог”, основан от канцлера Герхард Шрьодер и президента Владимир Путин. Обсъждат се теми, засягащи гражданското общество, икономиката, бизнеса, науката, културата, образованието, медиите. Не бива да се пропуска фактът, че когато САЩ предложиха изключването на Русия от Г-8 като една от санкциите, Германия бе главният противник на идеята. Основен мотив, който изтъкна външният министър Франк-Валтер Щайнмайер е даване преимущество на дипломацията, като средство за разрешаване на спорове.

Всъщност каквито и да било икономически санкции срещу Русия, ще се отразят и на Европа. Държавите от ЕС са най-големият търговски партньор на Русия, като заемат 41% от общата търговия на страната. Рекордни нива в търговските взаимоотношения са постигнати през 2012 г. – 267.5 млрд. евро. Китай, Украйна и Беларус, които са сочени като приоритетни партньори за Москва, имат в пъти по-малък стокообмен - съответно – 64.1 млрд. евро, 24.3 млрд. евро и 24.1 млрд. евро. Русия внася предимно машинно и транспортно оборудване, химикали, медицински и селскостопански продукти. Износът към ЕС е главно суров нефт и газ. Европейските страни консумират 84% от износния руски нефт и около 76% от природния газ. Германия е най-големият потребител на руски енергоресурси и едностранен икономически партньор.

Проблемът между руско-европейските взаимоотношения е наличието на взаимна търговско-икономическа зависимост, съчетана с наличието на несъвместими политически системи. Кремъл е привърженик на „реалполитиката” и често използва ресурсите си като властови лост спрямо източноевропейските държави. Страните от ЕС държат на защитата на суверенитета, спазването на човешките и граждански права и воденето на дипломатически преговори при разрешаване на спорове. Налагането на икономически санкции спрямо Русия, породени от кризата в Украйна, ще се отрази неблагоприятно и на европейските държави. В този случай няма печеливша страна, всички намесени са негативно засегнати.
Конфликтът в Украйна определено поставя Германия в деликатно състояние и застрашава добрите руско-германски отношения. Берлин няма интерес от налагане на санкции спрямо Москва, защото това би повлияло на работните места на хиляди германци, които зависят от износа за Русия. В същото време, като една от най-важните държави в ЕС, тя не може да си позволи да остане безучастна спрямо украинската криза.


Според експерти на Руския съвет по международни въпроси, съществуват четири сценария за развитието на руско-германските взаимоотношения в близко бъдеще. Първият предполага висока степен на сътрудничество в политически, икономически, културен план и в сферата на сигурността. Вторият е прагматично партньорство в областта на търговско-икономическите отношения (споделят общи интереси в зони като Балканите и Близкия изток). Третият представлява взаимно отдръпване (Русия е управлявана недемократично, съсредоточила се е изцяло върху азиатската си политика, а Германия й отправя остри критики). Четвъртият вариант предполага нормални взаимоотношения, както до този момент. Двете страни поддържат взаимоотношения, базирани на взаимни интереси и прекъсвани от кратки кризисни периоди, породени от ценностни различия.


Не е известно кой от четирите плана ще влезе в действие. Сигурното е, че Германия и Русия имат взаимна изгода от поддържането на сътруднически отношения. Въпросът е, как те ще останат легитимно приятелски пред международната общност, през призмата на кризи като украинската. В такива моменти едната от двете страни трябва да отстъпи или да принуди другата да предприеме действия, които ще доведат до вариант три – отдръпване.

Публикувано на 23 Юли 2014 в 11:28 часа от
Деляна Велева, магистър "Политически науки", СУ


Ключови думи:Русия, Германия, отношения

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас