„Росатом” и развитието на атомната енергетика в Близкия изток

Развитието на атомната енергетика в Близкия изток престана да се асоциира само с рисковете и заплахите от ядрено разпространение и стана един от високодоходните и високоефективни отрасли на промишлеността.

Правителството на Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) обяви (м. април, 2008 г,) че възнамерява да изгради атомна електроцентрала в страната. Договорът за строителството на централата беше подписан с корейската компания „Korea Electric Power Corporation” (КЕРСО).

След стартирането на този проект в глобален мащаб се случиха редица събития, които се отразиха негативно на развитието на ядрената енергетика. На фона на Световната финансова и икономическа криза, която продължи да се задълбочава, беше допусната аварията в АЕЦ „Фукушима”, а страните от Близкия изток и Северна Африка изпитаха предизвикателствата на „Арабската пролет”. Всички те по определен начин и със своята специфика рефлектираха не само върху националните енергийните стратегии, но и върху тези на регионални и континентални организации и съюзи. В тези условия концепцията за възраждането на ядрената енергетика се отложи за известно време. Нарастващото потребление, обвързано с икономическия растеж наложи трайно схващането, че ядреният отрасъл има своето естествено място в развитието на икономиката.

За последните пет години енергийният ландшафт на Близкия изток в частта си за развитие на атомната енергетика се измени до неузнаваемост. Богатите на петрол страни се опитват да диверсифицират икономиката си чрез изграждане на атомни електроцентрали, а страните-вносителки на енергийни ресурси се  стремят да намалят зависимостта си от доставките на нефт, газ и електроенергия от чужбина. Енергопотреблението стабилно се увеличава както при едните така и при другите (8 % на година за Саудитска Арабия и 7% за Египет).

Един от най-сериозните проблеми за Близкия изток е липсата на прясна вода. Богатите на нефт страни решават въпроса чрез пречистване на морска (70% от пречиствателните съоръжения в света са разположени в този регион - предимно в Саудитска Арабия, Кувейт, ОАЕ, Катар и Бахрейн). За по-малко развитите държави (Йемен и Йордания) осигуряването на прясна вода остава много сериозен проблем. Пречиствателният процес е свързан разход на голямо количество електроенергия, поради което съвместното използване на станциите за пречистване на морска вода и АЕЦ се наложи като удачно решение.

Понастоящем в региона работи първата атомна централа „Бушер” (в Иран), построена от руската корпорация „Росатом”. Сключени се и договори за строителството на още две централи - АЕЦ „Акую” в Турция (с изпълнител „Росатом” ) и АЕЦ „Барака” в ОАЕ ( с изпълнител корейската „KEPCO”).

Финансовият министър на Турция съобщи ( м. април, 2013 г.), че страната. е внесла енергийни ресурси на стойност 60 млрд. долара за 2012 г и обоснова строителството на нова АЕЦ, със съкращаване на вноса до 3 млрд. долара.

Япония и Турция подписаха (м. май, 2013 г.) междуправителствено споразумение за строителството на АЕЦ „Синоп” (проектът ще бъде реализиран от френско-японски консорциум с участието на „GDF Suez” и „Mitsubishi Heavy Industries”).

След завършването на преговорите за изграждането на електроцентралата, правителството на Турция ще инициира  процедура за избор на площадка за трета АЕЦ.

Договорът за строежа на четирите енергоблока на турската АЕЦ „Акую” стана първият случай на пряка конкуренция между „Росатом” и западни компании. Понастоящем западните компании (европейски, канадски, американски и японски) се оказват силно притиснати от нови конкуренти в лицето на китайски, руски и корейски компании.

Проблемът с отработеното ядрено гориво (ОЯГ) в световен мащаб остава нерешен. Периодът на полуразпад на радиоактивните изотопи, влизащи в състава на ОЯГ може да достигне до десетки хиляди (Pu-239), дори милиони (Np-237) години.  Все още не се провежда съвместна мащабна преработка на ОЯГ, а възможност за изграждане на геологически хранилища, където би била възможна окончателната изолация на тези отпадъчни продукти засега не съществува. Затова съхраняването им е тежко бреме за държавите, приемащи отработено гориво, както във финансов, така и в екологичен аспект. Русия, Франция и Великобритания са от малкото държави в света, които преработва ОЯГ.

Другите важни фактори при избора на изпълнител за изграждане на АЕЦ  са условията за финансиране на проекта.

Близкоизточните държави, добиващи големи количества петрол могат да си позволят строителството на АЕЦ без външно финансиране. Страните не разполагащи с подобни природни ресурси, от една страна, изпитват нуждата да развиват атомната си енергетика за да ограничат импорта на газ, нефт или електроенергия от чужбина, а от друга - не разполагат с достатъчно средства за реализирането на подобен проект сами. Стойността на изграждането на една АЕЦ зависи главно от мащаба на проекта и някои други показатели. Като пример може да бъде посочена стойността на проекта за изграждането на АЕЦ „Белене”, която възлиза на 9 млрд. долара. За сравнение БВП на Йордания възлиза на 40 млрд, долара (2012 г.). За реализацията на проекта ще е необходимо страната да изразходва една четвърт от БВП, което е неосъществимо.

Други варианти за строителството на АЕЦ са вземането на големи заеми, за които се начислява съответният лихвен процент (от 2,9% за ОАЕ до 4,1% за Йордания) или привличането на инвестиции. „Росатом”, освен кредити, предлага на своите партньори схемата „Build-Own-Operate” (BOO/ Изграждам-Притежавам-Експлоатирам), при която инвеститорът (в случая и строител) става собственик на АЕЦ и възвръща вложението си чрез продажбата на електроенергия.

Алтернатива на тази формула е схемата „Build-Own-Operate-Transfer” (BOOT/ Изграждам-Притежавам-Експлоатирам-Прехвърлям). При нея по предварителни условия в договора централата се стопанисва от инвеститора за определен срок, след което се прехвърля или продава на държавата.

Схемата „BOOT” активно се използва при реализацията на големи инфраструктурни проекти (железопътната линия „Аделайда-Дарвин” в Австралия, въглищната електроцентрала „Shajiao” в Китай при които сроковете за експлоатация са съответно 50 и 10 години ). В атомната сфера като пример за изграждане на обект по тази схема е строителството на АЕЦ в ОАЕ от корейската „KEPCO”.

Пример за използването на схемата „BOO” е проектът за АЕЦ „Акую” в Турция. „Росатом” активно прилага тази форма на изграждане на АЕЦ (през 2009 г.беше предложена и на България като за реализацията на проекта беше създадена компанията „Росатом Овърсииз”).

По отношение на „Акую” страните се договориха Турция да купува 70% от електроенергията от първите два енергоблока в продължение на 15 години (до 2030 г.) и 30% от електроенергията от трети и четвърти енергоблок в продължение на 15 години. За продажбата на електроенергията беше установена фиксирана цена в размер на 12,35 американски цента за кВт/час. До крайната цена се достигна след сериозни компромиси от страна на „Росатом” и турското правителство.

В крайна сметка фиксираната цена за руската страна се оказа по-скоро неудобство отколкото гаранция. Впоследствие стана ясно, че само 50% от договорената за продажба електроенергия ще бъде купувана на фиксирани цени, а останалата ще се продава на пазарни цени. До тази промяна в договора се стигна след като инвеститора изчисли, че икономическата целесъобразност на проекта е твърде ниска.

Собствеността на АЕЦ „Акую” е следната: Централата се строи и експлоатира от Акционерно дружество за производство на електроенергия АЕЦ „Акую”, при което руски  компании притежават 100% от акциите (3,5 % - ЗАО „Атомстройэкспорт”, 3,5 % - ОАО ИНТЕР РАО ЕС, 93 % - ОАО „Росэнергоатом”,  0,1% -  ОАО „Атомтехэнерго”, 0,1 % - ОАО „Атомэнергоремонт”). При това акционерното дружество запазва контролния пакет акции за целия срок на експлоатация на проекта. Междувременно до 49 % от акциите могат да бъдат използвани за привличане на чуждестранни инвеститори по време на всеки един етап от строителството на централата. Заместник изпълнителният директор на „Росатом” Николай Спаски заяви, че компанията е готова да покани френските „EDF” и  „Areva” за участие в проекта.

Използването на тази схема при строителството на АЕЦ не е руски прерогатив. Всяка една от водещите световни компании използва такива при реализацията на проекти със сходен мащаб. В частност с подобно предложение по отношение на изграждането на АЕЦ „Синоп” излезе китайската CGNPC.

Интересът на „Росатом” към схемата „BOO” и готовността за прилагането на тази форма на строителство носи очевидни преимущества както за инвеститора така и за страната, в която се изгражда проектът.

Росатом” е държавна корпорация и монополист в сферата на ядрените технологии в Русия. Това позволява на компанията да ползва пълна държавна подкрепа, съчетавайки търговската дейност със защита на руските интереси зад граница.

Частните компании „General Electric” и „Hitachi” също се ползват с подкрепата на своите правителства, но не в такива мащаби. Монополното положение на „Росатом” в страната позволява на корпорацията и да използва всички достъпни ресурси, включително и административни, на страната. (за разлика от Франция където има две енергийни компании „Electricite de France” и „Areva”, които са преки конкуренти ).

Руската Федерация е конструктивен партньор за преодоляване на международни ограничения и забрани в атомната сфера. Русия има готовност да строи АЕЦ дори когато това не се приема от световната общност в случай, че не нарушава международните задължения на страната. (такива централи са „Куданкулам” в Индия и „Бушер” в Иран).

Мястото на руските компании в Близкия изток може да бъде представено от междуправителствените споразумения и меморандуми сключени между Русия и страните от региона, а също и от подписаните споразумения за изграждането на АЕЦ. РФ има сключени междуправителствени споразумения (позволяващи строителството на АЕЦ) с пет страни, сключени меморандуми с още четири и два подписани договора за строителство на АЕЦ. На практика в този списък попадат всички перспективни страни от Близкия изток с изключение на Саудитска Арабия, с която се водят преговори за сключване на междуправителствено споразумение.

Публикувано на 21 Март 2016 в 14:14 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Росатом, Русия, Близък изток, атомна енергетика

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас