Ролята на неправителствения сектор по справяне с бежанската криза в Хърватия

 

След 16.09. в Хърватия са пристигнали над 77 000 бежанци основно през ГКПП „Бапска” и „Товарник” на границата със Сърбия. По данни на МВР на страната, към 29.09. границата на Хърватия са преминали 84 800 бежанци. (Само за 28.09. те са 5 800, от които 1 900 настанени в центъра в Опатовци).

В Хърватия около 50 граждански организации са включени в инициативата „Добре дошли”. Те са активни на терен и работят в сътрудничество с Хърватския Червен кръст и Министерство на вътрешните работи. Предоставят хуманитарна помощ, логистично съдействие, медицински, правни и социални услуги. Една от тях е „Център за изследвания на мира” („Centar za mirovne studije”). Инициативата „Добре дошли” развива интензивно взаимодействие с представители на различни граждански организации в страните от региона, по-специално в областта на обмен на информация по отношение на наблюдението на развитието на събитията в Гърция и Македония.

За подпомагане дейностите на неправителствения сектор за управление на хуманитарната криза и в отговор на отправена петиция, от държавния бюджет са отделени допълнително 1 млн. куни. Те са добавени към вече предоставените над 4 млн. куни. Отхвърлени са другите две предложения за осигуряване на средства - от военния бюджет и използване на средствата, налични по линия на финансовите инструменти за опериране на Шенгенското пространство.

Неправителствените организации в Хърватия поддържат  активна комуникация и координация с правителството и парламента. Те изразяват подкрепа за позицията за изграждане на хуманитарен коридор. Същевременно, изразяват несъгласие с редица заключения от заседанието на Европейския съвет на 23.09. Противопоставят се на извънредното фокусиране на ЕС върху ситуацията в Турция и липсата на адекватна реакция за ревизирането на нормативната рамка за управление на миграцията и регламента Дъблин II, „които вече нямат никакъв смисъл на терен”. Призовават за неговото денонсиране и изработване на нова политика в областта на предоставянето на убежище и за прилагането за всички бежанци на принципа на временната международната закрила (каквато е практиката в Турция на настоящия етап), с оглед минимизиране на напрежението и осигуряване необходимата времева рамка за ЕС с цел мобилизиране усилията за своевременно формулиране на решение на кризата, съвместно с ангажираните партньори. Отхвърлят категорично практиката на затваряне на границите за всички държави членки и поддържат идеята за изграждане на обезопасен хуманитарен коридор (до ЕС и в рамките на ЕС), признат от всички държави в Европа.

Към момента в Хърватия не са регистрирани ксенофобски прояви. (имало е инициатива за свикване на антибежански митинг, но тя бързо е била анулирана). Неправителственият сектор фокусира вниманието си върху превенцията на крайни изказвания, които имат потенциал за провокиране на по-нататъшно радикализиране на риториката, особено в светлината на наближаването на парламентарните избори.

Според данни на неправителствени организации бежанците в Хърватия са предимно сирийски семейства от средната класа, добре образовани, с документи за самоличност и добре информирани за ситуацията. Друга част от бежанците са представители на по-бедните прослойки от Ирак и Афганистан.

Гражданските организации апелират за модифициран в зависимост от страната на произход подход относно регистрацията и обработката на документи. Според тях опростената форма на регистрация (име, фамилия и т.н.) се разглежда като достатъчно релевантна на конкретните обстоятелства, тъй като регистрацията на бежанците с дигитален запис на пръстови отпечатъци застрашава мигрантите с риск за връщането им в Хърватия. Подчертава се първостепенната необходимост от осигуряване на квалифицирани служители (полиция, доброволци, др.), с цел обезпечаване комуникацията с бежанците и предоставянето им на съответната информация за ситуацията и техните права и отговорности на английски и арабски език, като същевременно следва да се осигури приемственост и хармонизиране на информацията за процедурите, съгласно практиката в различните държави членки.

Според данни на неправителствените организации, към момента в Хърватия около 2000 деца са разделени от родителите си в резултат на кризисното положение на границата, много от които не са и регистрирани. Това създава условия за насърчаване трафика на хора и други криминални дейности, които биха могли да бъдат неутрализирани чрез създаването на защитен хуманитарен коридор.

Граждански организации са изчислили, че в страната до края на годината ще влизат около 20 000 души всеки месец. Това налага известна подготовка от страна на правителството за следващите месеци. В рамките на проведена координационна среща с правителството е посочено, че властите провеждат активна подготовка на всички налични центрове за зимния период (Товарник - капацитет 300, Загреб - 600 и Кутина-100), като предстои и адаптирането за респективните нужди на военни казарми и изоставени хотели в граничните райони. Загреб предлага много по-добри условия на приемане (като центъра Велесайам), в сравнение с центровете по границата със Сърбия, разположени в най-слабо развитите области на Хърватия. Имигрантите обаче отказват да бъдат настанени там, тъй като не желаят да се отдалечават от границата с Унгария. Това поставя изискване за поддържане на максимално голям брой функциониращи ГКПП (включително и със Словения).

Разпространеното съобщение за откриване на нов приемателен център в близост до Дубровник е било отхвърлено от премиера Зоран Миланович, като той е призовал ВКБООН за пренасочване на мигрантите на север, а не на юг, тъй като този маршрут предполага излагането на бежанците на редица затруднения (преминаване на няколко граници и планински терен).

Според г-жа Емина Бужинкич от „Центъра за изследвания на мира”, в случай на пълно затваряне на границите на Хърватия и Унгария, БиХ не би могла да бъде алтернатива като транзитен маршрут за бежанците. Тя подчертава, че в Бих все още не са финализирани дейностите по разминиране на значителна част от територията на страната, голям процент от пътната инфраструктура през зимния сезон е непроходима и липсва обществен транспорт. Според нея, като цяло необходимият технологичен и административен капацитет и финансови ресурси на БиХ за адекватно управление на потенциалния бежански поток не са достатъчни, което би представлявало реална опасност от провокиране на хуманитарна криза. Транзитното преминаване през БиХ би могло да доведе до загубата на човешки живот и риск от увеличаване броя на жертвите на организираната престъпност.

Неправителственият сектор в Хърватия, активните на терен граждански организации и техните инициативи по справяне с бежанската криза в страната, допълват и подпомагат провежданите от правителството и отговорните институции дейности. В създалата се извънредна ситуация в страната представителите на неправителствения сектор са тези, които могат да реагират по-бързо и адекватно от тромавата държавна администрация.

В случай на пълно затваряне на границите на Хърватия и Унгария, БиХ не би могла да бъде алтернатива като транзитен маршрут за бежанците поради проблемите на страната с все още неразминираните територии, непроходимостта при зимни условия на голяма част от пътната инфраструктура и липсата на обществен транспорт в някои части от страната.

 

Публикувано на 5 Ноември 2015 в 16:47 часа от
Деница Димитрова


Ключови думи:Бежанска криза, Хърватия, НПО, неправителствен сектор, бежанци

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас