Ролята на Айман Джабер в сирийската криза

Едва няколко знатни личности от империята на Асад си поделят Сирия. Един от тях е Айман Джабер, който е роден в дома на бедно семейство от градчето ал-Шелфатия в покрайнините на Латакия. Бракът му с братовчедката на Башар Асад, дъщеря на Камал Асад, му позволява да се превърне в крадеца на препитанието на голяма част от сирийския народ, както и в човека, който причинява смъртта на стотици хиляди сирийски граждани през последните няколко години.

Айман Джабер преди 2011 г.

Айман Джабер завладял търговията с желязо и стомана през последните няколко десетилетия. Основал компанията „Иско" за внос и валцуване на желязо. Продуктите на тази компания достигали до дома на всеки сириец. След поемането на властта от Асад младши и инициирането на лъжливата кампания за развитие, Джабер разширил своята сфера на дейност и участвал в основаването на групата „Шам ал-Кабида“. Също така подпомагал основаването на частните медии, които се занимавали с подобряване  репутацията на режима на Асад. Една от тези медии бил канал „Дуния“.

Айман Джабер след 2011 г.

С началото на сирийската  революция Джабер се опитвал да подпомогне Асад чрез основаване на връзки с някои личности в неспокойните райони в околностите на столицата и изплащане на определени суми в замяна на повтаряне на лъжата на правителството за наличие на въоръжени групировки.  В края на 2012 г. обаче след няколко поредни загуби на правителството, той започва да работи без посредници.

Производител на варелни бомби

След неуспеха на предприятието му, Джабер решил да започне ново производство, за което никой не бил помислял преди. Той превръща „Иско“ от предприятие, специализирано в производство на желязо, което се използвало за строежи в сирийските градове, в предприятие, което произвеждало варелни бомби. Стотици хиляди бомби сеели разруха в голяма част от сирийските градове и отнемали живота на десетки хиляди сирийци, предизвиквайки невиждани досега масови убийства.

Предприятието на Джабер, което се намира на магистралата между Джабла и Латакия, се превърнало в най-големия в света завод за смърт и разруха. Джабер следвал мотото на поддръжниците на Башар „Или Асад, или изгаряме страната“ и се превърнал в един от хората, които допринасяли към унищожаването на държавата и завръщането към каменната ера.

Основал групировка

Джабер не се задоволил с производството на варелни бомби, а с настъпването на средата на 2014 г. и големите загуби на територия от правителството той основал групировката „Сукур ас-сахраа“ (Соколите на пустинята). Новата групировка едва за няколко месеца се превърнала в една от най-големите милиции, които подкрепяли правителството. Членовете и достигнали близо 6 хиляди души под съвместното ръководство на брата на Джабер–генерал Мохамед Джабер и на генерал Самир Одиш.

Групировката е активна в няколко района в Сирия, Палмира, Салми, покрайнините на Латакия и Алепо. Основната цел на групировката била налагане на контрол над находищата на газ и петрол, след като Джабер поел отговорност за сделките с петрол в Сирия поради предишния му опит в Ирак. По онова време той играел важна роля в нелегалното транспортиране на иракския петрол през сирийска територия.

В началото на групировката Джабер се уповавал на местни бойци и им предоставял заплащане в размер на 200 щатски долара, което представлявало три пъти повече от заплатата на обикновен офицер в армията на правителството. Въпреки това, след като групировката била подложена на големи загуби и след загубата на повече от 710 бойци, Джабер сключил договори с иракски служители на високи постове за довеждане на наемници в Сирия от групировката „Куат ал-барк“ под ръководството на иракчанина Расан ал-Шауали. Тази иракска групировка била предвождана от Казем ал-Курейши и Камел ал-Хейдари. Според споразумението  250 иракски наемника трябвало да бъдат включени в групировката на Джабер срещу месечна заплата в размер на 1200 щатски долара за всеки, шест пъти повече от заплатата на местните бойци. Съдържанието на това споразумение, тайно подписано от Мохамед Джабер, предводителя на групировката,  впоследствие станало известно на всички членове на „Сукур ас-сахра“. От друга страна Айман Джабер играел голяма роля и за набиране на афганистански и пакистански наемници.

Отношенията с Русия

Директната руска намеса в сирийската война имало голямо отражение върху групировката на Джабер, която вече работила в сътрудничество със руските военни. Това станало ясно след участието на групировката съвместно с руските военни сили в битката за град Палмира в началото на 2016 г. Тази битка е считана от Русия за важно военно постижение в Сирия.

В следващия етап руснаците се уповавали в голяма степен на групировките в Алепо след изтегляне на руските сили и наемниците от околностите на град Палмира. Това позволявало на организацията ИДИЛ да наложи повторно влиянието си над района.

В Алепо възникнала нова практика в отношенията между групировките и правителствените сили. Било разпространено видео с участието на главнокомандващия на правителствените сили в град Алепо Зейд Салех, който получавал нареждания от военния ръководител на групировката Мохамед Джабер.

След успешното завладяване на град Алепо, Русия принудила иранските групировки да се оттеглят от града, а на тези, които подкрепят Русия, им било позволено да останат. Това предизвикало недоволството на проиранските медии. В отговор на тези нареждания, репортерът на проиранския канал „Ал-Майадин“ Рида ал-Баша пръв признал извършването на престъпления от тази групировка, както и убийства и грабежи. В резултата на това изявление, сирийското Министерство на медиите наложило на ал-Баша забрана за практикуване на професията в Сирия. От друга страна, Джабер, който по това време бил в Москва, признал извършените от групировката престъпления.

Групировката подкрепяла руските военни по време на последните битки в Палмира. Руските военни наградили Сюлейман ал-Шауах, ръководител в групировката, с руски медал за храброст. Руснаците се стремяли да поставят началото на добри отношения между групировката на Джабер и Демократичните сили на Сирия в рамките на подготовката за битката в ал-Рака. Тази стратегия се проявила в източните покрайнини на Алепо.

Джабер се разбунтувал срещу Асад

С директната намеса на Русия, властта на основателя на групировката Айман Джабер се увеличила. Той вече представлявал заплаха за фамилията Асад. Доказателство за това били сблъсъците между бойци на Мунзир Асад и Айман Джабер в средата на юли 2016  година. Тези битки причинили смъртта на седем души, както и раняване на десетима от двете страни в борбата за властта над сирийското крайбрежие.

Миналата година бойците на Джабер се сблъскали с бойците на Сухейл ал-Хасан (ал-Намер) след завладяването на Палмира. Руските власти изисквали от Башар Асад да се намеси за прекратяване на битките, които довели до смъртта на мнозина.

Както изглежда, Джабер ръководи една от най-големите групировки в Сирия и извършва най-големите сделки. Той се превръща в най-доверения и близък на Русия човек в Сирия и поради това със сигурност ще играе роля в руската версия за решаване на конфликта.

Материалът е превод на статия от електронното сирийско издание all4syria.info

 

Публикувано на 25 Април 2017 в 09:21 часа от
Нора Муса Шехаби


Ключови думи:Сирия, Айман Джабер, варелни бомби, Русия, Башар Асад

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас