Рисковете за България от добива на шистов газ

Един от основните проблеми пред добива на шистов газ произтича от метода за извличането на суровината – „фракинг”. Той представлява пускане на смес от вода, пясък или керамични елементи, и химикали под високо налягане под повърхността на земята до 4 км, с цел разбиването на шистовата скала и поддържането й раздробена, за да се осигури притока към повърхността на освободения газ. Всичко това води до взаимосвързани негативни последствия от икономически, екологичен и здравен характер, касаещи предимно Добруджанския регион, където се намират залежите на шистовия газ.

Извличането на шистов газ е свързано с огромни капиталови и експлоатационни разходи, които с висока степен на вероятност могат да доведе до нерентабилност на производството. Самият добив представлява реална заплаха от замърсяване на околната среда и влошаване на здравето на местното население.

Залежите от шистов газ са относително малки като количество и с кратък експлоатационен период (около 10 г.) – фактори, които не могат да повлияят осезаемо на процеса на диверсификация или да обезпечат енергийните нужди на РБ. При това положение, добивът на шистов газ няма да окаже положително влияние върху цените на енергия спрямо индивидуалния потребител. Допълнителен проблем е, че пикът на добив се достига в началото на експлоатационния процес (след около 5-6 мес.) и след период от 2 – 4 години спада драстично.

Освен това, за осъществяване на добивните операции са нужни между 4 и 30 милиона литра вода. За доставянето й са нужни огромен брой цистерни, тъй като в Добруджанския регион няма значителни водни ресурси. Огромното количество вода създава вероятност от траен негативен ефект върху водните ресурси в района. В регион като Добруджа, който не е особено богат на водни ресурси е възможно допълнително обезводняване, което да повлияе върху традиционното земеделие. Важно е да се посочи, също така, че един шистов кладенец може да бъде използван за добивни операции не повече от 18 пъти.

Материалите за разбиването на скалата – пясък или керамични елементи, не се намират в нужното количество в Добруджа, като се налага транспортирането им до съоръженията, което ще оскъпи допълнително добивните операции. Част от употребените химикали могат да бъдат складирани в специализирани депа за токсични отпадъци, но в РБ такива няма. Ако се предпочете те да се складират на територията на страната, изграждането им ще донесе допълните разходи.

Предвид тези обстоятелства, съществува вероятност експлоатационните дейности да се оскъпят, което ще повлияе негативно върху крайната пазарна стойност на продукта. Самият проект е нерентабилен за България, защото експлоатацията е прекалено скъпа и опасна за страната, особено предвид настоящето поевтиняване на цената на петрола.

Използването на такова огромно количество вода, както и факта, че във фракинга се използват токсични химикали (около 600 вида, като за една операция между 80 и 330 т) създават вероятността от изпускане на вредни елементи в почвата, както и в под- и над почвените води на региона. Това се допълва и от факта, че много често уплътненията на съоръженията поддават и замърсената с химикали вода може да попадне във източниците за питейна вода. Това е вероятно да застраши качеството на водния ресурс на региона за продължителен период, тъй като голяма част от използваните химикали са неразградими в естествена среда. Използваните материали представляват заплаха и за качеството на въздуха, тъй като лесно влизат във взаимодействие с него и се изпаряват или превръщат във вредни частици.

Употребата на токсични елементи е възможно да доведе до трайни негативни последици за регионалната екосистема, както и до тежки последствия за земеделската продукция в региона.

Редица от химикалите са канцерогенни. Процесът на изтичане на химикалите по време на добива и след него не може да бъде контролиран напълно. Тъй като много от тези елементи могат да попаднат във водната среда и във въздуха, те представляват реална опасност за здравето на местното население. В САЩ, където има много шистови кладенци, местното население, което живее в близост до експлоатационните бази, страда от канцерогенни, респираторни, ендокриноложки заболявания и проблеми с кръвта, белите дробове, вестибуларния апарат и сетивните органи. Важно е да се отбележи, че за да се минимизират вредите трябва да има строг контрол, регулации и регулативни механизми, каквито в момента в България липсват.

Съществуват методи за добив на шистов газ, които вместо химикали, използват различни киселини, пропан-бутан или различни други видове газове, с цел намаляване на негативните последствия за екологичната среда и здравето на населението. Въпреки това, те не са надеждни и не представляват реално по-добро решение на проблемите, защото и те създават реални предпоставки към дълготрайни замърсявания и вреди на здравето на местното население. Освен това, разходната част при използването им няма да се намали осезаемо до степен, която ще обезпечи рентабилност за добив и произвеждане на суровината.

Шистовият газ не е целесъобразен източник за диверсификация на енергийните ресурси в РБ. Причината за това е, че залежите на шистов газ са малки. Твърде вероятно е да не повлияят на процеса на диверсификацията, а проблемите, които произтичат от добива му е много вероятно да окажат негативно влияние върху крайната цена на продукта, регионалният екологичен баланс и здравеопазването на местното население. Добивът на този тип газ също може да застраши земеделския потенциал на региона. Перспективите за извличането на шистов газ не са надеждни, не разрешават проблемите и не предоставят по-целесъобразни и безопасни решения относно извличането му.

Публикувано на 10 Юли 2015 в 11:42 часа от
Станислав Николов


Ключови думи:Шистов газ, България, рискове, проблеми, екологично замърсяване

1 Коментара

Свържете се с нас