Развитие на отношенията ЕС – Турция

На 20 март 2016 година беше сключено споразумение между Европейския съюз и Турция, предвиждащо намаляване на нелегалния мигрантски поток към Европа чрез връщането и задържането му на турска територия в замяна, на което Анкара ще бъде възнаградена с финансови и икономически облаги. Сред обещанията са: ускоряване на процеса за приемането на страната в ЕС; отпускане на финансова подкрепа в размер три милиарда евро; безвизово право на пътуване на територията на Европейския съюз за всеки турски гражданин. Въпреки това споразумение, пътят на Турция към безвизов контрол, точно както и пътят към Европейския съюз е осеян с препятствия. За да се въведе този свободен режим на пътуване, южната ни съседка трябва да изпълни общо 72 изисквания до месец юни тази година. Дали обаче Турция може да спази поставените й срокове и искания? И ако турските граждани получат право на безвизово пътуване ще бъде ли овладян потокът от бежанци или Старият континент ще бъде подложен пред нови опасности?

Взаимоотношенията между Турция и Европейският съюз датират от 1959 г., когато страната подава молба за членство към Европейската икономическа общност. От тогава насам Съюзът поддържа близки връзки с Турция, но до формално членство така и не се стигна. От 2004 г. преговорите за асоцииране на турската държава са отворени, но поради проблема с Кипър, не покриването на Копенхагенските критерии и т.н., до действия не се стига. През 2012 г. между ЕС и Турция се установяват разговори за либерализация на процеса по издаване на турски визи, като след продължителни преговори през 2015 г. е определен срок от една година за реализиране на договорените условия.

На 4 май 2016 г. Брюксел ще предложи визова либерализация за гражданите на Турската република. Оповестено е, че ако 72-та критерии бъдат изпълнени, докладът на комисията ще бъде представен заедно със законодателно предложение. Турските власти твърдят, че повече от половината критерии са реализирани, също така процесът на прехвърляне на бежанци продължава гладко (на 04 април 2016 г. започна прехвърлянето на мигранти от Гърция към Турция), а броят на незаконните прекосявания след месец март 2016 г. значително е намалял. Към момента изглежда, че Турция изпълнява своята част от споразумението.

Какво означава споразумението и защо турските власти така държат на изпълнението му? Политиката на отворени граници означава, че турците ще имат право да пребивават на европейска територия за ограничен брой дни (90 дни), без да имат право да работят в страните. Счита се, че узаконяването на режима на свободно придвижване ще спомогне за културното обогатяване на турската нация, тъй като достъпът до Европа до този момент е труден и малко граждани  успяват да се сдобият с визи.

В противовес на казаното до тук, неочаквано на 19 април 2016 г. се размениха словесни нападки между Анкара и Брюксел, което показва, че предприеманите стъпки създават известно неспокойство между преговарящите от двете страни. Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, директно заяви, че Турция трябва да изпълни всички критерии, за да получи безвизов режим с ЕС. Турските власти от своя страна заплашват, че ще провалят сделката за бежанците, ако либерализацията на визите не влезе в сила.

Опасенията, които се появяват сред страните членки на ЕС са, че освен бежанската криза, Съюзът ще бъде изправен и пред огромен поток от безработна турска ръка. Франция споделя своите опасения след атентатите в Париж, че отварянето на границите на Шенгенското пространство, ще даде пряк достъп на турските последователи на Даеш до европейските страни. А и сделката за бежанците, създава напрежение между страните по договора, поради нерегламентираните ясни условия, в които са поставени бежанците и вялата гаранция на човешките им права в Турция.

Усложнената ситуация по отношение на вътрешната и външната политика, в която се намира Турция я превръщат в един непредсказуем субект, който може да промени дневният си ред във всеки момент. Това от своя страна прави позицията на ЕС нестабилна и уклончива, а сделката твърде несигурна. Въпреки това т.нар. бежанска сделка „размяна един за един“ в този момент е от изключителна важност за успешното преодоляване на кризата и всички страни по споразумението изглеждат обединени в усилията си по разрешаването на проблема. От съществена важност е да се положат всички усилия, за вземането на необходимите мерки за сигурност и за задълбочаване на сътрудничество между Европейския съюз и Турция в борбата им срещу международния тероризъм.

Публикувано на 3 Май 2016 в 16:59 часа от
Виктория Коларова


Ключови думи:Европейски съюз, Турция, отношения, мигрантска криза, сделка

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас