Радикализъм и екстремизъм сред албанците в Западните Балкани

Като държава - членка на НАТО и като страна от Западните Балкани, Албания постепенно се насочва към покриване на изискванията за присъединяване към Европейския съюз - утвърждаването на върховенството на закона и подобряване на регионалното сътрудничество са само част от сферите, в които Албания трябва да концентрира своите усилия. Доброто отношение между различните религиозни общности в страната са се превърнали в основен стълб, отговорен за стабилността в държавата. С население от почти 3 милиона, трите най-големи религиозни общности - мюсюлманска 58.79%, католическа 10% и православни християни 7% (останалата част от населението са или атеисти или са част от по-малобройни религии) живеят в мирни отношения от десетилетия. През последните няколко години и в частност поради ескалацията на конфликта в Сирия, публичният дебат в Албания е насочен към религиозна радикализация и екстремизъм. Голяма част от националните проучвания и международни доклади констатират, че има стотици албански граждани, които участват в конфликта в Сирия по един или друг начин.

Отговорът на Албания включва репресивни мерки, които са с насоченост извън границите на страната. Пример за това е поправката в албанското законодателство от 2011 г., която позволи разследването на граждани на страната, които участват във въоръжени сблъсъци извън страната, както и подобряване на разузнавателното и полицейско сътрудничество в целия балкански регион. Проблемът е, че за момента няма конкретни мерки за превенция и контрол вътре в самата държава. Случаите, на албански граждани, които се присъединяват към въоръжени конфликти в размирни региони, като Сирия и Ирак, са признаци на радикализация на територията на страната и в частност - опити за манипулация чрез религия и подвеждане на различни части от обществото.

В следствие на размириците в Сирия, бежанската криза и терористичните атентати, радикализмът и екстремизмът се превърнаха в ключови думи в политическата и медийната сфера в целия свят. Въпреки това, независимо от широкоспектърната и многозначителната им употреба, все още няма точни дефиниции за двата термина. За пример терминът „радикализъм“ обикновено се използва за описване на действията преди да се стигне до реални терористични действия, а терминът „екстремизъм“ се използва за прекалено широк спектър от „отклонения от стандартното гражданско и религиозно поведение“. Липсата на точни определения за двете социални явление не трябва да води до тяхната маргинализация, защото тези явления са ясни признаци за заплахи за националната и регионалната сигурност. В много случаи тези явления протичат незабелязано от институциите и от местните власти. Пример за това са терористичните атаки в Париж, при които извършителите бяха френски граждани, родени и отгледани на километри от центъра на френската столица.

Радикализацията и екстремизма са дългосрочни и динамични процеси, те преминават през различни фази, стимулирани или възпирани от различните социални и политически процеси в средата, в която се развиват. Те протичат на две нива - индивидуално - лични преживявания и особености на психиката на отделния индивид, които го правят по-уязвим на крайни чужди и нетипични влияния, и групово - под влиянието на външни фактори като пропагандиране, политически, социални или икономически кризи.

Социологическите изследвания развиват пет различни модела, по които обикновено протича процесът на радикализация. Те са структурирани на базата на продължителността на определени фази, събития или проблеми, които индикират защо определени хора или общности се поддават на промяна на религиозни възгледи, както и акумулирането на тези възгледи в насилствени действия и/или секуларизация и изолационизъм. В хода на тези изследвания радикализацията бива разглеждана като „пътуване“ или „психологическа трансформация“ на даден индивид или група, а не като продукт на дадено решение, взето в определен момент в миналото. Перфектен пример за подобни процеси са мюсюлманските общности в Балканите.

Западните Балкани са дом на най-голямата мюсюлманска общност в Европа, която е с традиции датиращи още от Османските завоевания на Балканите през 15-ти век. Има важни разлики между отделните общности в балканските страни, които оказват различно влияние върху развиването на радикализма. От религиозна гледна точка ислямът загуби доста голяма част от своето влияние по време на комунистическия период в Албания. Албанският диктатор Енвер Ходжа стигна до крайността да обяви своята страна за първата атеистка държава в света и всички религиозни деноминации стават забранени между 1967 и 1990 година. Краят на комунизма в началото на 90-те години доведе до известна непредсказуемост, както в политическо, така и в идеологическо естество. Това от своя страна създаде благоприятна среда за проникването на чужди и нетипични за региона влияния - главно от арабския свят.

Вакуумът привлече пан-националистически движения и движения, целящи възстановяването на исляма в страната, както и участието на ислямистки организации, които успяват да установят трайно своето присъствие в страната. Тези организации финансират строежа на стотици храмове и раздават стипендии на хиляди мюсюлмански ученици. Много от тези ученици продължават образованието си в арабски религиозни институции и след това се завръщат със засилено чувство за религиозна принадлежност и амбиции да разпространяват една по-радикална и не характерна форма на исляма сред своите сънародници.

Затрудненото финансово албанско правителство, благодарение на комбинацията от външно напрежение и нуждата от финансова помощ и инвестиции, засили мерките си срещу разпространяването на радикален ислям в страната. Още през 1998 г. след проведена акция през юни с.г. са уличени четири организации, които се занимават с разпространяването на радикален ислям в страната. Акцията разкрива и присъствието на терористичната организация „Египетски ислямски джихад” (Egyptian Islamic Jihad) в Албания и предотвратява потенциален терористичен акт срещу американското посолство в Тирана.

Въпреки това, почти четвърт век от наложен атеизъм направи албанското общество сравнително по-трудно податливо на радикален ислям. Ситуацията в съседните на Албания страни е по-различна. Етнически албанци, които са живели на територията на бивша Югославия, като етническо и религиозно малцинство, борещо се за граждански права, значително по-лесно приема по-крайна форма на исляма. Ислямът не е представлявал просто религиозна догма, а по-скоро прагматическа стратегия, насочена към подсигуряване на етническа и териториална цялост. Строгата политика на Югославия относно малцинствата създаде по-благоприятна среда за зараждане на радикална форма на исляма. След края на войната в Косово от 1999 година и почти десетилетие след проникването в Албания на чуждестранно финансирани религиозни организации, предимно такива от Саудитска Арабия, те успяват да установят своето присъствие и в Косово. Освен предоставянето на хуманитарна помощ и финансирането на училища, те също така изграждат значителен брой уахабистки джамии с непрозрачно финансиране.

Съвместният саудитски комитет за Косово и Чечения (The Saudi Joint Relief Committee for Kosovo and Chechnya (SJRC)), който има връзки с Ал Кайда, е финансирал строежът на 98 училища в Косово след края на войната. Най-успешните ученици са били приети в 30 религиозни институции, спонсорирани от Ислямската дарителска фондация ( Islamic Endowment Foundation, SJRC entity). След масовия нерегламентиран строеж, над 100 нелицензирани джамии се появяват в най-бедната страна в Европа само за период от 10 години.

Изграждането на толкова мащабна религиозна инфраструктура изисква значително увеличаване на квалифицираните духовници. Същите тези ислямски благотворителни организации даряват стотици стипендии в ислямски религиозни институции в Средния Изток. Завършващите тези институции съответно разпространяват нетрадиционни религиозни идеи в родните си места. След акциите, проведени в Косово през август и септември 2014 г., 8 от 11 от уличените в разпространение на радикален ислям и набирането на бойци имами са получили своето обучение извън страната.

Пример за това е Абдурахим Балла, имам на 35 години, завършил своето образование в Саудитска Арабия, който е заловен по време на акция през април 2014 г. в Косово. Той е обвинен в съмнения за набиране на бойци за Ислямска държава и за участие в организация, която вече е изпратила стотици бойци в Сирия. Подобни личности са част от група, която е тясно свързана с ислямски благотворителни организации, чиито лидери по същия модел са получили своето образование в арабския свят, част от които са уличени и в участие в ислямистката организация „Мюсюлмански братя”.

Преди началото на конфликта в Сирия броят на участващите албанци от всички балкански страни в джихадистки организации е бил значително по-нисък. Изследванията сочат, че броят на албанците, които са замесени в конфликта в Сирия по един или по друг начин, е около 500 души. Според властите в Косово, и в частност вътрешния министър на страната, броят на косоварите, замесени в конфликта от началото на 2015 година е около 300 души. Изчисленията сочат, че със своята популация от само 1,8 милиона души, Косово е най-значителния източник на джихадистки от европейски произход, които участват в конфликта в Сирия и Ирак. С процент от 16 на всеки 100 000 души, броят на радикализираните европейци от Косово е 8 пъти по-висок от този на Франция. Процентът на участващи във въоръжени конфликти косовари е дори с 60 процента по-висок от този на Либия, държава, която претърпя цялостна катастрофа и колапс.

Има няколко ключови фактори за тази статистика - географската близост, липсата на визови рестрикции, както и по-евтиният и бърз начин за достигане на Сирия. Други фактори като социалните, политическите, икономическите и демографията може също така да допринесат за обясняването на този феномен сред етническите албанци в Косово. Голяма част от населението на Косово е на възраст под 25 години (44%), също така в страната се наблюдава и тенденция за увеличаване на мъжката част от обществото (1.1 мъже за всяка жена). Големият брой на подрастващото население прави населението по-податливо на радикализация и социална нестабилност, особено когато е комбинирано с бързо развиваща се урбанизация и слаба икономика. Косово има най-ниския индекс на човешко развитие в Европа и най-ниския брутен вътрешен продукт на Балканите, а безработицата сред младежите е над 50%. Според социологическите изследвания има зависимост между високата младежка безработица и радикализацията в Европа. Също така 62% от възрастното население на Косово е ниско образовано. Ситуацията в страната е допълнително усложнена Косовската война от 1998-1999 между стремящото се за независимост албанско мнозинство и правителството на Съюзна република Югославия, които подбудиха етническо и религиозно напрежение. Всички тези фактори създават една благоприятна социална среда за възникване на радикализация и бъдеща поляризация в дадено общество.

Данните, събрани чрез публикации на световни организации и правителствата на Албания и Косово за периода от 2012 - 2015 година сочат, че за този период 211 етнически албанци са участвали в конфликта в Сирия или са били арестувани за набиране на бойци или поради опити да се присъединят към терористични организации. Тази бройка не включва броя на жените и децата, които по някакъв начин са им съдействали, които наброяват приблизително 100 души. Според официални източници поне 13 граждани на Албания са пътували към Сирия през 2015 година, заедно със своите съпруги и 31 деца. Друг доклад сочи, че около 20 албански семейства от Косово са пътували към Сирия до края на 2014 година. Като се има предвид патриархалната семейна структура, която е типична за албанците, може да се предположи, че над 100 етнически албанци са били съучастници на рекрутираните бойци или са пътували заедно с тях към Сирия.

От тези 211 мъже поне 70 са били от Албания, 64 от Косово, 17 от Македония и 1 от Сърбия. Поне 49 от тях са били убити по време на въоръжени конфликти - 12 от Албания, 22 от Косово, 14 от Македония и един от Сърбия. Според репортаж на местна албанска медия от 2012 година, на територията на Сирия действат поне две албански организации. Годината с най-много жертви е била 2014 г. - 29 на брой, а месецът с най-много загинали е септември 2014 г. Това не е изненадващо, защото в тази година Съединените щати извършиха въздушни удари над укрепления на Ислямска държава. Интересното в изследването на Combating terrorism center at West Point от 15-ти април 2015 година е, че поне 10 от етническите албански бойци са живели в Западна Европа и са притежавали двойно гражданство, по-точно – петима от Косово и петима от Македония. Те са живели в Германия, Швеция, Норвегия, Австрия и Швейцария. Други бойци или такива, които са направили опити да се присъединят в редиците на Ислямска държава са били арестувани на територията на Европа.

Различават се два типа участващи в конфликта в Сирия – тези с предишен военен опит или обучение и такива с религиозно образование. Поне 14 от бойците са с предишен военен опит, участвали са и ветерани от въоръжените конфликти в Косово и Македония от 90-те години и четирима военни командоси от Албания. Изследванията сочат, че те са пътували към конфликтните зони в групи, като най-вероятно броят на командосите е по-голям. В същото време броят на имамите и другите религиозни чиновници, които са замесени директно или индиректно във въоръжените конфликти, се е увеличил от 10 на 23, като са включени и 13-те имами, арестувани през април 2014 година в Косово и Албания за рекрутиране на бойци. Според вътрешното министерство на Албания, мрежа от имами в кварталите на Тирана е успяла да рекрутира 70 бойци. Не е изненадващ фактът, че поради традиционните силни семейни и роднински традиции, поне една трета от бойците са свързани чрез роднински връзки (братя или братовчеди). Подобно явление се наблюдава и в други страни като Франция и Обединеното кралство. Възрастта на бойците варира от 17 до 70 години, като средната възраст е 30 години, а групите, които са най-податливи на радикализация и екстремизъм сред етническите албанци е до 25 годишна възраст. Бойците от изследването споделят общ етнос, религиозни и лингвистични връзки, но произхождат от три балкански държави, с различни икономически, социални и политически фактори. Това, което сближава допълнително трите групи албанци от Албания, Косово и Македония е общото им минало, свързано с Югославия. Въпреки че броят на участващите от различните държави варира значително, процентът спрямо демографските показатели в страните е изключително близък – около 16 процента. Сегментирането на данните разкрива различни показатели при методите за рекрутиране на бойци. Докато възрастовата група, която е най-уязвима остава една и съща сред групите от Косово и Македония – 21-25 годишна възраст, това се променя с почти десетилетие в Албания, където възрастта стига до 31-35 години. Вариацията във възрастта между трите албански групи е както следва – 31-35 за Албания, 28 за Косово и 25.8 за Македония. Тези разлики донякъде могат да бъдат обяснени с големия брой подрастващо население в Косово, както и от демографските показатели на рекрутърите и тяхното влияние сред различните възрастови групи в страните. В Косово добър пример е 25 годишният командир от Ислямска държава Лавдрим Мухаджери, който доскоро ръководи ислямска културна асоциация (имаше подозрения, че е убит през 2014 г. в Сирия, но през 2015 г. отново е забелязан в пропагандно видео). Неговата дейност в Албания беше извършвана с помощта на 35 годишния имам Генчи Бала. Друга причина за тази разлика в демографските показатели е тепърва развиващата се мрежа от ислямски дарителски организации в Косово, процес който отдавна е осъществен в Албания.

За първи път пропорциите на етнически албанци, привлечени към насилствен екстремизъм и радикализация, добиват такива мащаби, това може да означава само едно – ислямистките организации са установени и действат на територията на Западните Балкани. Докато типичният привлечен към екстремизъм боец от Албания е мъж между 31 и 35 годишна възраст, типичният етнически албанец от Косово и Македония е мъж между 21 и 25 годишна възраст. Изследванията показват, че специфичните динамики във всяка държава са оказали огромно влияние върху профила на типичния за всяка държава екстремист, независимо от етническите и религиозните връзки. Действията в посока на превенция трябва да бъдат основани на задълбочен и цялостен анализ на целия Западно-Балкански регион, а политиките в тази насоченост биха били успешни само ако са съсредоточени към превенция и приспособяване към промяната в динамиката на всяка отделна страна.

 

 

Публикувано на 11 Май 2016 в 15:05 часа от
Павел Петров


Ключови думи:Албания, радикализъм, екстремизъм, Косово, Сирия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас