Явлението пране на пари в Република Косово

Политическото състояние и общественото развитие на Република Косово, както и степента на съблюдаване на утвърдената в страната правна рамка са определящите фактори за наличието на неформална икономика. Делът на сивата икономика в държавата се оценява понастоящем в диапазон от 26-35% от БНП, а именно нелегалното стопанство създава подходяща среда за проявление на феномена пране на пари. Изпирането на финансови средства се счита за едно от най-опасните явления в младата косовска държава, наред с организираната престъпност и тероризма.
Дефиниция за това какво представлява прането на пари се съдържа както в законодателството на Косово, така и в европейски и международни правни актове. Приетият през 2010 г. Закон за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма определя прането на пари като всяка постъпка извършвана с цел прикриване на произхода на пари или друго имущество, които са получени чрез престъпления. Това прикриване включва от една страна преобразуване или прехвърляне на предмета на изпирането, а от друга скриване на истинските естество, произход, местоположение, движение, разпореждане, собственост или права, получени от престъпна дейност. Косовското определение за пране на пари e всъщност взаимствано от нормативните текстове на чл. 3, т. 1, буква „б)“, предложения (i) и (ii) от Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества (Виенска конвенция).  В правото на ЕС през 2015 г. се прие Директива 2015/849 за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма. Трябва да отбележим, че в основата на дефиницията за пране на пари в директивата също са разпоредбите на чл. 3 от Виенската конвенция. Определението обаче е разширено, като в него се включват освен горепосочените характеристики, също и белезите придобиване, владение (държане) или използване на имущество със знанието, в момента на получаване, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност (чл. 3, т. 1, буква „с)“, предложение (i) от Конвенцията). Под пране на пари и във Виенската конвенция, и в Директива 2015/849 се има предвид още участието в сдружаване с цел извършване, опит за извършване, подпомагане, подбуждане (подстрекателство), улесняване и даване на съвети при извършване на някое от вече представените форми на умишлено действие (чл. 3, т. 1, буква „с)“, предложение (iv) от Конвенцията, докато в предложение (iii) се говори и за открито подбудителство или склоняване на друго лице за извършване на някое от нарушенията). В момента в Косово съществува инициатива за изготвяне на проект за нов закон, посветен на прането на пари. В законопроекта се очаква да намери място именно разширената версия на дефиницията за изпиране на пари.
Най-честите престъпни форми на прането на пари в Косово са корупцията (от значение са приходите, генерирани от нея), данъчните престъпления, престъпните деяния, свързани с обществени поръчки и с процеса на приватизация, а също и други видове финансови престъпления. Механизмът на прането на пари е такъв, че повечето престъпни прояви са свързани със заемането на пари и с използването на банковата система. Става дума за вземане на банкови кредити, като така получените суми служат за оправдаване на произхода на средствата, генерирани най-често от контрабанда. Друг начин за прикриване на генезиса на парите е чрез извършване на трансфери в международни фондове. Прането на пари се изразява още и в съхраняването на големи количества суми под формата на парични депозити в търговски банки, но при явно несъответствие на целта, за която се пазят парите, с основната дейност на притежателя им. Интересен способ при практикуването на изпирането на пари е тяхното реинвестиране в недвижимо имущество (построяване на жилищни кооперации, реализиране на търговия на дребно). На практика в тези случаи инвеститорът премества парични ресурси между няколко свои единици собственост.
Очевидно Република Косово е изправена пред сериозен вътрешнополитически проблем, който намира широк отзвук в чужбина. Младата държава продължава със започнатия преди години процес на изграждане на специализирано законодателство, чието прилагане да позволи на косовските институции да се преборят с прането на пари. Според Доклад на ЕС за напредъка на Косово от 2015 г. правната рамка, отнасяща се до изпирането на пари, е до голяма степен съвместима с международните стандарти, включително с посочената вече Виенската конвенция и с Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (Конвенция от Палермо). Въпреки това ЕС, с който Косово си сътрудничи в борбата срещу изпирането на пари, отбелязва, че прилагането на националните косовски закони и на вторичното законодателство на Съюза относно прането на пари, икономическите и финансовите престъпления все още не е на нужното ниво, независимо от постигнатия от институциите на Косово прогрес във въвеждането на подходящи системи за това. Същевременно не всички разследвания на извършените престъпни деяния в споменатите области са толкова задълбочени и сериозни. В резултат на това не се събират достатъчно доказателства за виновността на обвиняемите, като срещу тях или не се внася обвинение в съда, или те не се осъждат в качеството си на подсъдими, поради необоснованост на обвинението. Ето защо дори и Наказателният кодекс на Косово да предвижда за прането на пари кумулативно наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до три пъти стойността на имуществото, което е предмет на престъплението, законовата санкция се оказва практически неприложима за голяма част от престъпните дейци, защото те остават на свобода.
Успешното разследване на деянията, свързани с пране на пари, зависи от влагане на необходимите ресурси за преследване на тези прояви, висококачествено отчитане на потенциалните дейности за изпиране на пари, сътрудничество между оправомощените институции и задълбочено анализиране на годишните доклади за богатството на държавните служители. Предвид факта че прането на пари е престъпление, което се намира в тясна връзка с други престъпни действия, институциите следва да се справят на първо място именно с такива предшестващи дейности като сива икономика, корупция, нередности при данъчното облагане и организирана престъпност. Ниската успеваемост при разследваните казуси и броя на обвинените и осъдени лица за пране на пари показва пропуски в работата на отговорните местни и държавни органи и незадоволителна координация между тях. Ограничената производителност обаче се оправдава със сложността на преследваните престъпления, все още недостатъчно добре урегулираната правна рамка, непълния институционален капацитет и неизчерпателния набор от институционални инструменти в борбата с изпирането на пари.
Неслучайно ЕС изисква от Република Косово по-голяма ефективност в изпълнението на законодателните правила, а комуникацията и съвместната работа между институциите да станат по-осезаеми. Ясни резултати от това ЕС може да отчете единствено ако влязат в сила по-голям брой съдебни решения, касаещи случаите на пране на пари.
Освен подкрепата на ЕС, косовската държава получава основни насоки за развитието на своите законодателство и практики още от съществуващата на междуправителствена база Специална група за финансови действия (Financial Action Task Force – FATF), чийто пълноправен член е именно Република Косово. Стандартите и препоръките на този международен орган имат за цел да насърчат прилагането на законовите, подзаконовите и оперативните мерки за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и заплахите за целостта на международната финансова система. В дейността на FATF всички тези престъпления намират координиран отговор.
Още през септември 2014 г. правителството на Косово прие Национална стратегия и План за действие за предотвратяване на и борба срещу сивата икономика, изпирането на пари, финансирането на тероризма и финансовите престъпления 2014 – 2018 г. Въпреки така демонстрираната воля, сред основните причини за несправянето с изброените проблеми през последните години са зависимостта на държавната администрация от порочните практики, а също и обвързаността на политическия елит с извършващите подобни деяния бизнесмени и организации от частния сектор. Предприемачи и големи търговски компании спонсорират политическите партии в страната с пари, чийто произход е трудно да бъде изяснен. Освен това и самите партии не докладват редовно на финансовото разузнаване откъде получават своите приходи. Така редица физически и юридически лица си осигуряват покровителството на косовските власти, което се изразява в последващо нелегално получаване на обществени поръчки, макар и след проведени публични търгове. Така например, според доклад на  института KIPRED, за периода август 2007 – май 2014 г. има няколко бизнесмена, както и търговски дружества, които са генерирали общо около 220 млн. евро от реализиране на публични поръчки по посочената вече схема. Паралелно с това се проявява друг феномен, който е сигурно свидетелство за все още ненадеждния модел на обществения живот в Косово. В стремежа си да ограничи сред юридическите лица с нестопанска цел потенциални злоупотреби с предмета им на дейност, включително прояви на пране на пари, парламентът е предвидил в сега действащия Закон за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма ограничения в дейността на неправителствения сектор. Понастоящем обаче е в ход дискусия за приемане на нов такъв закон, като гражданското общество вече е предложило намаляване на рестрикциите за развиване на дейност от юридическите лица с идеална цел. Тук е мястото да се каже още, че в Република Косово организациите с хуманитарен и религиозен статут не притежават статута на неправителствени организационни структури. По отношение на тях обаче също са налице реални и потенциални заплахи от пране на пари. С оглед на това изпълнителната власт на Косово трябва да се стреми да постигне баланс, след като даде точна оценка на риска от извършване на такова престъпление от организациите с благотворителен характер. Целта следва да бъде режимът на дейността и финансовите трансакции на посочените юридически лица с нестопанска цел да бъде включен в новия Закон за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и да бъде съобразен със Закона за свободата на религията при влизането му законна сила. Правителството притежава законодателна инициатива да предложи тези закони за гласуване и приемане от парламента на Република Косово. Всъщност фокусът на новия закон в областта на прането на пари и финансирането на тероризма се очаква да бъде върху приемането на промени в правната рамка, свързани с разследването, наказателното преследване и осъждането за изпирането на пари. В правилата, които ще бъдат поместени в акта, трябва да намерят отчетливо място и препоръките, които косовската държава е получила от FATF.
Със задачата да подпомагат и обезпечават процеса на следване и спазване върховенството на закона са заети редица органи и институции в Република Косово. Една от най-натоварените държавни структури в това отношение е прокуратурата. Нейният специализиран отдел притежава изключителни правомощия за разследване и санкциониране на случаи, свързани с пране на пари. Специализираните прокурори обаче нямат голяма мотивация за извършване на законово предоставените им функции. Магистратите посочват нормативна причина за това. Понастоящем в косовския НПК се предвижда, че тежестта на доказване в наказателния процес принадлежи на обвинението. Това е разбираемо, като се има предвид, че презумпцията за невиновност на обвиняемия е сред основните постулати, които намират място в наказателно-процесуални законодателства на съвременните демократични държави. Правилото предпазва обвинените лица от потенциален наказателен произвол на правораздаването. Според косовската прокуратура обаче е необходимо тежестта на доказването в наказателния процес да бъде разместена, като такава да носят вече само обвиняемите. Освен това прокуратурата се обявява за приемане на нов Закон против мафията, който да предвиди незаконно придобитото имущество, съхранявано във фондове, да се превърне в секвестируемо. Така ще се предостави възможност за конфискация на това имущество без дори да има присъда за притежателите му. Всъщност и в момента прокурорските и разследващите органи разполагат с добри способи за борба срещу прането на пари. Пример за това е предвидената в косовския НПК конфискация на имущество, за което се счита, че е придобито от корупция или подкуп. Интересен момент е, че благата може и да не бъдат върнати дори обвиняемите да бъдат оправдани. Друг процесуален похват е замразяването на фондове със средства, когато съществува обосновано предположение за незаконен начин на придобиване на ресурсите. Необходимо е обаче специализираната прокуратура да внесе обвинителен акт, в който да се съдържа твърдение, че активите са получени вследствие на престъпление. Според НПК на Косово прокурорът по конкретното дело има възможност да използва в съдебната фаза на процеса квалифицирани финансови експерти, в качеството им на вещи лица, които да изразят становището си дали имуществото, изброено в обвинителния акт, е придобито от престъпно деяние. Фактите от практиката обаче сочат, че съществува по-скоро нежелание на прокурорите да използват познанията и опита на профилираните специалисти, защото се разчита повече на събраните по казуса доказателства. Уповаването в доказателствата е надеждно средство, но само когато те са достатъчно и свидетелстват неоспоримо за извършено престъпление с пране на пари. Това все по-рядко може да се констатира по отношение на доказателствата, събирани от специализирана прокуратура по криминални дела през изминалата и в началото на тази година. Според данни на института KIPRED специализираните прокурори все по-малко изискват допълнителна информация по разглежданите случаи, а освен това и все по-рядко прилагат скрити мерки при разследване и разкриване на прането на пари.
Лицата, които са разследвани, преследвани и изправени пред съд през 2014 г., са 117, а с единадесет по-малко са през 2015 г. Само през последната година специализираните прокурори са поискали отнемане на имущество на стойност около 20 млн. евро във връзка с извършени икономически престъпни деяния, прояви на организираната престъпност и престъпления с наркотични вещества. Всичко това свидетелства за сериозността на борбата с прането на пари и престъпленията, които го обуславят или са негови производни. Затова са обезпокоителни ограничените възможности за работа на специализираната прокуратура на Република Косово. Недостатъчно са магистратите с тесни познания в областта на току-що изброените криминални случаи. Ето защо се поставя цел за повишаване на броя и квалификацията на специализираните прокурори в страната, като може да се разреши и на видни адвокати също да кандидатстват за позиции в специализирания отдел на прокуратурата.
Наред със специализираната прокуратура други ключови следствени органи са следователите и разследващите полицаи. Тяхната работа е оперативно подчинена на наблюдаващите прокурори. За тях също представлява сериозно предизвикателство разследването на сивата икономика, престъпленията, свързани с пране на пари, нерегламентираното движение на големи количества пари в кеш или на нерегистрирано имущество. Особено трудни са действията по разследване на основаването на офшорни компании, реализирането на международни банкови трансфери и извършването на международни сделки, при които е налице изпиране на пари. Това се дължи на необходимостта от провеждане на международно сътрудничество с чуждестранни структури като Интерпол и EULEX – Kosovo. Освен това, при положение, че Република Косово не е член на ООН, участието на държавата в регионални и международни организации е ограничено по роля, значение и комуникационен капацитет. Трябва да се има предвид още, че недостатъчните опит и организационно-технически квалитет са също пречка за осъществяването на ефективна работа от националното следствие и най-вече от косовската полиция.
От 2014 г. държавната полиция развива конструктивно сътрудничество с Косовското звено за финансово разузнаване (Kosovo Financial Intelligence Unit – KFIU). Интересен факт е, че  през същата година KFIU предостави на косовската полиция близо половината от своите разузнавателни доклади. Въпреки това обаче, те не се оказаха толкова полезни на органите на полицията, които съставиха на тази база едва два наказателни доклада срещу шест лица по казуси за пране на пари. Функциите на KFIU са многобройни. То е оправомощено да изисква, получава, анализира, съхранява и разпространява информация за изпиране на пари и финансиране на тероризма като част от комуникацията с други органи в страната. Има за задача и да отправя предупреждения, когато разполага с данни относно потенциални такива престъпления. Следва да се отбележи, че KFIU изисква пред него да се отчитат адвокати, одитори, счетоводители, политически партии, строителни компании и казина. Често срещана практика е същите тези лица и организации да не докладват средствата и имуществото си, придобити от дейността, с която се занимават. Финансовото разузнаване на Косово оправдава този тревожен факт с продължаващата липсата на готовност на изброените субекти да действат съобразно законодателството. Анализите, които KFIU провежда, са посветени на докладите за подозрителни трансакции в банковия сектор като например превода на пари.
Финансовото разузнаване на Косово работи съвместно и с Централната банка на страната. От 2013 г. Централната банка може да извършва проверки на съответствието на наличното имущество на физическите или юридическите лица с характера на тяхната основна дейност. Това е възможно благодарение на писмено споразумение между KFIU и Банката за делегиране на право за упражняване на надзор. Впоследствие двете страни подписват меморандум за разбирателство, по силата на който са длъжни да следят и да гарантират за спазването на законодателството в областта на прането на пари и финансирането на тероризма от търговски банки, микрофинансови институции и обменни бюра при прехвърляне на пари, застрахователни услуги и други небанкови финансови операции. Самата Централна банка на Косово е изключително отговорна за лицензирането, контрола и регулацията на финансовите институции в страната. След своето преструктуриране Централната банка има вече отдел за превенция на прането на пари, който са отчита на заместник-управителя, отговорен за финансовия надзор.
През 2014 г. KFIU постигна споразумение за сътрудничество с Агенцията за гражданска регистрация (Civil Registry Agency – CRA). Основната цел е подобряване на процеса по предотвратяване на изпирането на пари чрез осигуряване на достъп до базата данни по гражданско състояние, когато е налице обмен на информация.
По-горе вече стана дума за EULEX – Kosovo,  мисията на ЕС за международно гражданско присъствие в Косово на полицейски и съдебни служители. Пратениците на ЕС се занимават със случаи на организирана престъпност, корупция на високо ниво, тероризъм и други тежки престъпления. През 2014 г. пред EULEX имаше осем казуса за изпиране на пари, с които се занимаваха нейните прокурори. Всъщност за 2014 г. и 2015 г. прокурорите на  EULEX подадоха общо четири обвинения за престъпления с посочения предмет. Впоследствие бяха постановени една оправдателна и една осъдителна присъди. Понастоящем продължава удълженият от парламента на Република Косово мандат на EULEX, като за резултатната работа на мисията допринася партньорството с финансовото разузнаване в страната.
Въпреки съсредоточаването на национални и международни субекти и ресурси в борбата срещу прането на пари, в момента може да говорим само за постигнат частичен успех. Не е голям общият брой на образуваните дела – 42 за 2014 г. и 36 за 2015 г. Същевременно завършените дела за 2014 г. са 14, а година по-късно – едва 6. Прогнозите за 2016 г. са, че отново няма да може да се разгърне ефективно правосъдието за гражданите на Република Косово. Една от причините за това е, че за съдебната власт се отпускат средства, възлизащи на едва 1,22 % от годишния бюджет на страната. Друг проблем за съда е малкият брой магистрати, които са подготвени да разглеждат дела за организирана престъпност, корупция и пране на пари. При това все още остават неудовлетворени исканията на съдиите и съдебните служители делата за тежки престъпления да бъдат отделени в специализиран съд, както съществува специализиран отдел на прокуратурата в страната. На този етап своеобразен компенсаторен фактор се явяват непрекъснато провеждащите се специализирани обучения за съдии за увеличаване на тяхната квалификация и подготвеност за решаване на особено опасни за обществото криминални случаи.
С оглед засилване на борбата с прането на пари и престъпленията, свързани с него, може да се предпишат редица препоръки, с които Република Косово следва да се съобрази. Всички оправомощени косовски органи и институции трябва да засилят диалога, съвместната работа и координацията както помежду си, така и с международни структури. Освен това държавните и местните администрации следва да си сътрудничат с гражданското общество за осигуряване на наблюдение, превенция и контрол върху на високорискови сектори на политическия и икономическия живот на страната. При продължаваща неефективност в противодействието на тежката престъпност правителството на Косово трябва да има готовност да преразгледа и преформатира Националната стратегия и Плана за действие за предотвратяване на и борба срещу сивата икономика, изпирането на пари, финансирането на тероризма и финансовите престъпления 2014 – 2018 г. От парламента на Република Косово се изисква да развие законодателството в посока, отговаряща на амбицията на държавата да се справи с опасните криминални деяния, които съпътстват нейното съществуване след 2008 г. Необходимо за осигуряване на нормалната работа на съдебната система е увеличаване на нейния бюджет през следващите няколко години. Нужно е още да се стимулира организирането и провеждането на специализирани обучения от KFIU за държавни служители, от Косовския съдебен съвет и Държавната прокуратура за магистрати, както и от косовската полиция за полицаи.  В същото време политическият елит на Косово е задължен да гарантира, че няма да упражнява влияние върху работата на косовските органи и институции в тяхното противодействие на престъпните деяния.
Борбата на Република Косово с явлението пране на пари може да бъде успешна, при положение че се ангажира значителен държавен и обществен капацитет на балканската страна в тази насока. Понастоящем Косово разполага с ресурси, за да преодолее изпирането на пари, но решаваща ще се окаже волята за справяне с него, както и със съпътстващите го сива икономика, финансови и данъчни машинации, корупция, организирана престъпност и тероризъм.

Публикувано на 8 Юни 2016 в 17:27 часа от
Христо Менков


Ключови думи:пране на пари, Косово, правна рамка, нормативна база, законодателство

0 Коментара

Свържете се с нас