Ядрената сигурност на страните от Близкия изток и северна Африка

 

Алжир разполага с два изследователски реактора – „Нур” (1 МВт) и „Ес-Салам” (15 МВт), работещи с нискообогатен уран. Ядрените материали и инсталациите са под контрола на МААЕ (Международната агенция по атомна енергия). Министърът на енергетиката и добиващата промишленост на Алжир Юсеф Юсфи обяви (май 2013 г.), че правителството възнамерява да построи атомна централа с мощност 1000 МВт до 2025 г.

С подготовката на специалисти за работа в атомната електроцентрала се занимава създаденият (2011 г.) Алжирски институт по ядрена енергетика. Контролът в областта на ядрената сигурност в страната се осъществява от „Агенция по ядрено регулиране”.

Въпреки заявленията на официалните власти в Алжир, че ядрената сигурност е важен приоритет за страната прекалено мощният реактор „Ес-Салам”, използван за научноизследователска работа има възможност да обработва около три килограма плутоний за година. При извършена проверка от МААЕ (1994 г.) не са открити декларираните три килограма обогатен уран. Властите все още не са подписали допълнителния протокол към договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), но страната участва във всички споразумения по ядрена сигурност (част е от глобалната инициатива за борба с актове на ядрен тероризъм /ГИБАЯТ/, а от 2012 г. участва и в инициатива за борба с контрабандата на ядрени материали (NSO /Nuclear Smuggling Outreach Initiative), В страната са положени основите на безопасното развитие на ядрените дейности, използвани за мирни цели.

Алжир е част от следните проекти на ГП:

-   Програма за експортен контрол и сигурност на границите (EXBS – Export Control and Related Border Security Assistance). Финансирането на тази програма се предвижда да бъде осъществено от САЩ, но все още не е реализирано.

-   Програма за укрепване на инфраструктурата, гарантираща ядрената сигурност (INSEPInternational Nuclear Safeguards and Engagement Program). В рамките на тази програма се планира обучение на персонала, провеждане на семинари и модернизиране на оборудването с цел повишаване мерките за физическа ядрена сигурност (ФЯС). Финансирането на този проект също беше планирано за периода 2006 – 2011 г., но все още не е осъществено.

Алжир активно започна да се занимава с привеждане на националното си законодателство в областта на ФЯС, борбата с незаконния трафик на ядрени материали и експортния и граничен контрол в съответствие с международни стандарти, записани в ДНЯО, конвенцията за физическа защита на ядрени материали (КФЗЯМ), международната конвенция за борба с актовете на ядрен тероризъм (МКБАЯТ) и кодекса за осигуряване на безопасността и сигурността на радиоактивните източници (КОБСРИ). На проведената среща по ядрена сигурност в гр. Сеул (2012 г.) Алжир доброволно пое ангажимент за създаване на тренировъчен и спомагателен център по ФЯС.

Инцидентът със задържането на заложници на газовото находище в Ин-Аменас (януари 2013 г.) от „Ал-Кайда в ислямския Магреб”, показа, че алжирските ВС и силите за сигурност не разполагат със способности да противодействат на терористични нападения, извършени на стратегически обекти (по време на операцията загинаха 38 заложници, а 29 от терористите бяха ликвидирани).

Египет има два изследователски реактора (съветски с мощност 2 МВт ETRR-1” и аржентински 22 МВтETRR-2”), разположени в Иншас (Inshas), близо до Кайро. И двата реактора работят с нискообогатен уран. Египет разполага и с комплекс от горивни камери и предприятия за утилизация на отработено ядрено гориво.

Държавното ръководство обяви (2013 г.), че възобновява своите планове свързани с развитието на атомната енергетика. Първият реактор на АЕЦ „Ел-Даба” (1000 МВт) се очаква да бъде въведен в експлоатация през 2020 г.

В условията на вътрешнополитическата нестабилност в страната ще бъде изключително трудно на управляващите да започнат да развиват и атомната енергетика, а дори и това да се осъществи рисковете пред бъдещата египетска ядрена инфраструктура ще стават повече.

С регулирането в ядрената област се занимава „Управлението по ядрен и радиационен контрол”.

Властите в Египет все още не са подписали КФЗЯМ и допълнителния протокол към ДНЯО, както и не са ратифицирали МКБАЯТ, обаче поеха ангажимент да спазват КОБСРИ и свързаните документи с него.

Неактивното участие на Египет в споразуменията и инициативите по неразпространение на ядрено оръжие е свързано с изискването на Кайро, Израел да унищожи ядреното си оръжие и се съгласи да участва в създаването на зона, свободна от ОМУ в района на Близкия изток.

Египет участва в следните проекти на ГП:

-   Програма за експортен контрол и сигурност на границите;

-   Програма за укрепване на инфраструктурата, гарантираща ядрената сигурност;

-   Програма „Втора линия на защита”, насочена към усъвършенстване на експортния и граничен контрол за пренасяне на ядрени материали. САЩ планираха да отделят финансови средства за периода 2002 – 2011 г., но проекта все още не е осъществен.

Израел е единствената държава в БИСА, разполагаща с ядрен арсенал (от 100 до 200 бойни глави). Страната съхранява 300 кг високообогатен уран и около 820 кг плутоний-239. Израел има два изследователски реактора в Димона (произвел материал за 80 - 200 ядрени бойни глави) и Нахал-Сорек (под контрола на МААЕ). И двата реактора работят с нискообогатен уран.

Израел разполага с мощности за обогатяване и регенерация, които предизвикват опасения за разпространение на ядрени материали. Регулатор в ядрената област в страната е „Израелската комисия по атомна енергия”.

Израел участва в проекта „Втора защитна линия”, но програмата не е осъществена.

Физическата защита на основния израелски реактор в Димона беше модернизирана (2011 г.). Около него е разположена системата за ПРО „Железен купол”.

Йордания съвместно с корейската компания КЕРСО строи изследователски реактор (5 МВт). Страната възнамерява да построи и атомна електроцентрала с помощта на Русия. Йорданските власти заявиха (октомври 2013 г.) готовността си за подписване на договор за изграждане на първата АЕЦ в страната на стойност 10 млрд. долара. Контролът в отрасъла се осъществява от „Йорданската комисия по енергийно регулиране”. В страната вече действа нов закон в областта на ФЯС, но системата за контрол на експорта не осъществява ефективен контрол върху транспортирането и продажбата на ядрени материали и стоки с двойно предназначение.

В законодателството на страната е предвидено наказание за пренасяне на ядрени материали с цел използването им за терористична дейност, но не се води наказателно преследване срещу транспортирането на стоки с двойно предназначение.

По линия на ГП страната участва (2012 г.) заедно с Оман и Йемен в програмата на САЩ за експортен контрол и сигурност на границите, а съвместно с ЕС откри (2011 г.) учебен център по ФЯС.

Ирак разработва собствена военна ядрена програма до 1991 г. Днес в бившия ядрен изследователски център „Тувайт” (на 18 км от Багдад) има наличие на радиоактивни вещества (цезий-137 и кобалт-60), а също така и няколко тона радиоактивни отпадъци.

С утилизацията на радиоактивните материали на Ирак се занимават САЩ, операцията стартира през 2008 г.

Програмата по демонтаж и утилизация на ядрените обекти в Ирак (Iraq Nuclear Facility Dismantlement and Disposal Project ) се координира от държавния департамент на САЩ, а се финансира на тристранна основа от САЩ, Великобритания и Ирак.

По проекта за глобално партньорство в периода 2005 - 2010 г. Съединените щати отделиха около 831 хиляди долара за програмата по управление на радиоактивните източници в Ирак. Правителството на Ирак и ЕС подписаха (2012 г.) меморандум за взаимопомощ, който предвижда отпускане на 3,47 млн. долара за построяването на завод за утилизация на радиоактивни отпадъци в Тувайт.

Друг съществен проблем, който пряко засяга населението на Ирак е дезактивирането на местата с повишен радиоактивен фон, вследствие на използваните от американските войски оръжия с обеднен уран. Установени са 42 зони с високи нива на радиация и диоксини.

По отношение на експортния и граничен контрол Ирак показва известни успехи. На пристанище Ум-Касър бяха открити (2011 г.) материали с повишени нива на радиация, експортирани от Япония. До този момент САЩ са инвестирали повече от 42 млн. долара за неутрализиране на ядрената програма на страната.

Иран разполага с един реактор за производство на електроенергия в Бушер, един изследователски в Техеран и строи нов реактор с тежка вода в Арак. В Натанз (Natanz) и Кум (Qom) се съхраняват запасите от нискообогатен уран (6357 кг уран-235, обогатен до 5 % и 182 кг уран-235, обогатен до 19,75 %). Иран продължава активно да работи за затваряне на ядрено-горивния цикъл.

След президентските избори (2013 г.) се забелязват положителни тенденции за пълноправно участие на страната в международното сътрудничество по неразпространението на ОМУ и ФЯС.

Правителството все още не е подписало нито един международен документ, свързан с физическата ядрена сигурност. На поредицата срещи в Женева (юни-юли 2015 г.) иранската делегация предложи конкретен план за поетапно разрешаване на кризата, който изключваше предаването на количествата високообогатен уран, но в крайна сметка се стигна до Ядрено споразумение. Очаква се властите в Техеран да се съгласят на по-стриктен контрол и предприемат допълнителни мерки за осигуряване на по-голяма физическа защита на ядрените материали и обекти.

За Иран ще продължава да бъде важно запазването на правото да обогатява уран, докато международната общност ще изисква гаранции за мирния и прозрачен характер на иранската ядрена дейност.

Либия има един изследователски реактор в Туджур. Той работи с нискообогатен уран. Властите в Триполи са подписали всички споразумения по ФЯС, освен КОБСРИ. Днес в Либия има заплаха за радиоактивните материали, използвани от изследователския реактор, поради нестабилната ситуация в страната. Либия участва в няколко проекта на глобалното партньорство като:

-  Програма за усъвършенстване на експортния контрол (598 154 долара);

-  Програмата за укрепване на инфраструктурата, гарантираща ядрена сигурност. (Финансирането все още не е осигурено.);

-  Програма за сигурност на ядрените и радиоактивни материали (1,5 млн. долара);

-  Програма „Експортен контрол и сигурност на границите”. (Програмата все още не е реализирана).

Мароко разполага с един изследователски реактор в Рабат, използващ нискообогатен уран. Страната е подписала всички документи по ФЯС, освен поправките в КФЗЯМ и КОБСРИ. Мароко има планове да започне да развива атомната си енергетика през 2020 – 2024 г., въпреки че по ниво на изпълнение на условията, записани в резолюция 1540 на СС на ООН (2004 г.) страната е на едно от последните места заедно с Либия.

Обединените Арабски Емирства не разполагат с ядрени обекти. Южнокорейският консорциум КЕРСО започна (юли 2012 г.) строителството на първата в страната АЕЦ „Барак”. Очаква се, че първият реактор ще започне да работи през 2017 г. Съществуват известни пропуски в законодателството в сферата на граничния контрол и подготовката на персонала (това е посочено в доклада на работна група 1540 от януари 2013 г.).

Саудитска Арабия има планове за построяване на 16 енергоблока до 2030 г. Строителството на първата АЕЦ се очаква да завърши през 2020 г. Във връзка с това се появяват и нови заплахи, свързани с рисковете от разпространение на ядрени материали. Усложнява се и ситуацията с ФЯС, тъй като СА не възнамерява да се откаже от обогатяване на уран. В доклада на комитета 1540 от януари 2013 г., законодателството на страната е определено като „крехко” особено по отношение контрола на експорта и реекспорта.

Сирия има един изследователски малогабаритен ядрен реактор, който е доставен от Китай през 1992 г. Той се намира в ядрения изследователски център Дер ал-Хаджар (Der Al-Hadjar), 150 км югоизточно от Дамаск. Този тип реактори е един от най-малките на пазара, който основно се използва за изследвания и обучение на специалисти. При работа този реактор може да изработи нищожно малко количество оръжеен плутоний (от 30,8 кг уран-235 може да се получи едва 0,08 г плутоний, годен за създаване на ЯО, при необходимо количество минимум от 8 кг за създаване на ядрена бомба от първо поколение).

Днес на територията на Дер Ал-Хаджар има около 1 кг високообогатен уран. На този етап преговори за изнасяне на опасните материали от Сирия не се водят. Районът на изследователския комплекс се охранява от сирийските правителствени войски. Активни бойни действия в този район не се водят. Наличието на реактор в условията на гражданска война е свързано с повишаване на рисковете по отношение на ФЯС. Според експерти нанасянето на ракетен удар по реактора ще бъде катастрофално и може да доведе до радиоактивно заразяване на околните райони (в района на Дер Ал-Хаджар се намират и силно токсични неядрени материали (цезий, кобалт), а също така там се съхраняват и ядрените отпадъци на Сирия).

Не трябва да се изключва и вероятността реакторът да попадне под контрола на екстремисти или престъпни групи, които да използват радиоактивните вещества за изработването на „мръсна бомба”.

Проблемите на физическата защита, отчитането и контролът на ядрените материали в Сирия е невъзможно да бъдат решени чрез механизмите на международното сътрудничество без приемането на съответните политически решения от Дамаск. Може да се очаква, че сътрудничество с Международната общност във връзка с унищожаването на химическото оръжие може да накара властите в Дамаск да започнат да сътрудничат по-активно с другите държави и по въпросите на ФЯС.

Турция разполага с два изследователски реактора, работещи с нискообогатен уран (ITU-TRR / 250 КВт и TR-2/ 5 МВт). Подписан е и договор за строителството на АЕЦ „Акую” (4800 МВт) с руската компания „Атомстройекспорт”. В плановете на Турция се включва и изграждането на още две атомни електроцентрали. Регулатор в ядрената сфера на страната е „Турското управление по ядрена енергетика”.

 

Публикувано на 13 Юни 2016 в 15:58 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Ядрена сигурност, физическа ядрена сигурност, Близък изток и северна Африка

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас