Ядрената програма на КНДР и позициите на САЩ, Китай и Южна Корея

Властите в Северна Корея обявиха на 06 януари, че успешно са провели експеримент с водородна бомба (четвъртото изпитание на ядрено оръжие от 2006 г. насам). Една от версиите за проведеният експеримент и спекулациите около него са свързани с издигането престижа и лидерската позиция на Ким Чен-Ум за предстоящия конгрес на Корейската работническа партия, насрочен за май 2016 г. (последният конгрес е проведен през 1980 г.)

КНДР започна работа по собствена ядрена програма през 60–те години на 20 век. През 1965 г. беше пуснат първият севернокорейски изследователски реактор, а през 70-те години ядрената програма на КНДР започна да има все по-военна насоченост. Страната подписа Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) и получи достъп до ядрените технологии, а след това прекрати участието си в договора и проведе серия ядрени изпитания. По този начин ядрената програма на страната предизвика опасен прецедент. Получи се размиване на границата между ядрените и неядрените държави, която беше изключително силна от момента на подписване на ДНЯО през 1968 г. Освен това съществува реална заплаха, че ЯО или технологиите в резултат на разпространението им могат да попаднат в неблагонадеждни ръце. В края на 80-те години севернокорейската държава организира голяма показност на своята ядрена програма, стремейки се да създаде преувеличено представяне на постиженията си. В резултат на продължителни преговори през 1994 г. в Женева беше подписано Рамково споразумение между САЩ и КНДР. В него Пхенян декларира, че ще прекрати работата по разработване на ядрено оръжие и ще постави своите ядрени изследователски центрове под международен контрол. Като компенсация, международният консорциум KEDO, в който участват САЩ, Южна Корея и Япония трябваше да построи атомна електроцентрала с два леководни реактора (този тип реактор не може да произвежда оръжеен плутоний). Освен това до завършването на реакторите с лека вода KEDO пое ангажимент да доставя ежегодно в Северна Корея 500 хил. т. течно гориво.

Рамковото споразумение беше прекратено през 2002 г., след като САЩ обвиниха КНДР, че в страната се извършват дейности по обогатяване на уран. Властите дълго отричаха тези обвинения, но през 2010 г. не само, че признаха за съществуването на урановата си програма, но и демонстрира на американска делегация огромен производствен комплекс, в който се обогатява уран.

След като рамковото споразумение прекрати своето действие, КНДР ускори работата си по разработване на ЯО.

Счита се, че КНДР разполага с 30-50 кг оръжеен плутоний, количество достатъчно за производството на 6-10 ядрени заряда.

В последно време КНДР работи активно по пускането на реактор за производство на плутоний и активно информира за хода на работите си. На този етап все още опитите да възобновят производството на плутоний са неуспешни и запасите им остават непроменени.

Основният проблем, с който се сблъсква севернокорейската ядрена програма е миниатюризацията на ядрените заряди и разработката на надеждна система за доставка. Страната не разполага с ракети с голям обсег на действие и възможности за доставяне на ядрена бойна глава до цел, намираща се извън пределите на източна Азия. Работата по разработването на такива ракети се води отдавна, а първият успешен пуск на севернокорейски изкуствен спътник на Земята беше осъществен през декември 2012 г. Въпреки това ракети с голям обсег на действие в КНДР все още няма. Като средство за доставяне на ЯО теоретично може да се използват ракети със среден обсег на действие, най-популярните и изпробвани, от които са ракетите „Нодон” с максимална далечина 1000-1600 км. Севернокорейската армия разполага с 200 ракети от този тип. В зоната им на поражение се намират Япония и Южна Корея.

Ръководството на Северна Корея упорито подчертава, че за отказ от ЯО не може и да става дума. Официалната севернокорейска телеграфна агенция ЦТАК публикува през септември 2015 г. интервю с директора на Института по ядрена енергия на КНДР, който заяви, че Северна Корея е готова във всеки един момент да отговори на враждебните действия на САЩ с ядрено оръжие. Показателно е, че в Конституцията на КНДР бяха внесени през 2012 г. поправки, които официално определят страната като ядрена държава.

От самото начало ядрената програма на КНДР преследваше множество цели, които не бяха взаимоизключващи се, но приоритетите им се променяха в зависимост от промяната на международното положение.

На първо място целта на ядрената програма е използването и като средство за сдържане. Управлението на КНДР смята, че са изправени да ръководят държавата в крайно враждебна среда. Обтегнатите отношения със САЩ, предизвикани от идеологическото неприемане на севернокорейския режим от американската политическа класа и невъзможността за решаване на проблемите по дипломатически път са сред основните притеснения на управляващите в страната.

Второто по важност съображение е ролята на ядрената програма в севернокорейската дипломация. Фактически ЯО е главният коз на севернокорейските дипломати. Сключеното рамковото споразумение от 1994 г. е пример за постигане на значителни икономически облекчения и голяма помощ в размяна замразяването на ядрената програма, но запазвайки всички доработки, създадени към момента на подписването му.

Севернокорейската дипломация се надява да повтори предишния си успех. Разполагайки със заряди, преди всичко е напълно достатъчно да осигури сдържане, поради което Пхенян е устремен към постигане на компромис в рамките, на който да получи икономически и политически отстъпки като компенсация за готовността за прекратяване на понататъшните работи по ЯО и средствата за доставка. Фактически подобно споразумение беше сключено със САЩ в началото на 2012 г., но тогава по неясни причини беше нарушено от севернокорейската страна. Вероятността за подобен компромис в дългосрочен план е достатъчно голяма. Със сигурност обаче няма да става въпрос за пълно ядрено разоръжаване, тъй като управляващите в КНДР осъзнават, че докато разполагат с ядрени заряди съществено повишават шансовете си за дългосрочно управление.

Наличието на ЯО е полезно и за целите на вътрешната пропаганда. То помага да легитимира режима, както и да обясни сериозните икономически проблеми, с които се сблъскват гражданите на КНДР в ежедневието си. През 2015 г. се появиха данни за скромен икономически ръст в страната. Серията колебливи реформи, обявени през 2014 г. допринесоха за слабо повишаване на жизнения стандарт на гражданите. Въвеждането на пазарния принцип в някои от секторите като земеделието и бизнеса създадоха възможности за слаб икономически растеж.

Международната реакция по отношение на севернокорейската ядрена програма беше и остава силно негативна. Съветът за сигурност на ООН проведе извънредно заседание и започна работа по нова резолюция, която да въведе допълнителни санкции и наказателни мерки срещу Северна Корея.

Голяма част от правителствените ръководители изразиха позиция, че поредният ядрен експеримент е остро нарушаване на досегашните резолюции на ООН (след първия ядрен взрив през октомври 2006 г. СС на ООН прие резолюция 1718, която наложи международни санкции на КНДР. Санкциите бяха разширени след изпитанията от 2009 г. и 2013 г.).

За разлика от много други документи на ООН, резолюцията по севернокорейската ядрена програма отразява позицията на всички членове на СС. Никой от световните лидери няма нужда от ядрена Северна Корея, като на първо място това се отнася за ядрените държави като САЩ, Русия и Китай. Според санкциите, на страната се забранява да търгува с въоръжение, както материали и оборудване, които могат да бъдат използвани за производство както на ЯО така и на балистични ракети.

Севернокорейското ядрено досие се превърна в един от малкото проблеми на международната политика, по който съществува почти консенсус между позициите на отделните държави. Въпреки че се очакваше договарянето да бъде безпроблемно, липсата на координация и различията в целите и интересите на отделните страни попречиха за постигането на споразумение.

От всички участници в конфликта САЩ заемат най-отчетливата и най-реалистична позиция. Основната задача за САЩ е ликвидирането на севернокорейското ЯО. Тяхната официална линия е искането за пълно, проверено и безвъзвратно ядрено разоръжаване на Северна Корея.

Държавният секретар на САЩ посети на 27 януари Китай и заяви, че Северна Корея е напреднала в разработването на достатъчно малка бойна глава, която може да бъде използвана срещу САЩ, поради което страната му ще направи необходимото за да защити американските граждани. Освен това повдигна въпроса за изграждането на противоракетна система в Южна Корея и призова КНР да ограничи търговията си със Северна Корея. Една от целите на посещението му беше да призове управляващите в страната да се присъединят към усилията на Вашингтон, Сеул и Токио за мирното разрешаване на ядрените проблеми на КНДР.

В отделни периоди американската дипломация заемаше виждането, че трябва да се постигне компромис, сходен със сделката с Иран. В частност на този принцип действаше политиката в периода 2006 - 2008 г. Като цяло подходът на САЩ към проблема, до сега наименован „политика на стратегическо търпение” се свеждаше до неговото игнориране.

В САЩ не желаят да постигнат компромиса, на които разчита Пхенян, а именно не са склонни да се договорят за замразяване на ядрената програма в размяна на помощ и политически отстъпки. Правителството на САЩ смята, че подобен компромис е недопустим, понеже ще създаде опасност и други държави да започнат да нарушават международните спогодби, поради което счита за неприемливо условие прекратяването на бъдещата работа и запазване на наличния ядрен арсенал. Единственият приемлив вариант е унищожаването на цялото налично ЯО и прекратяване на дейността в тази посока, тъй като всяко друго поведение ще бъде възприето като възнаграждение за нарушаването на един от базовите принципи на съвременната международна политика.

След последния ядрен опит от началото на годината ситуацията се промени и севернокорейската ядрена заплаха започна да се възприема като реална от Вашингтон.

Властите в Китай са недоволни от севернокорейските ядрени опити, но на тяхната политика на Корейския полуостров оказват влияние и допълнителни фактори, много от които са по-важни за Пекин отколкото заплахата от разпространение на ЯО. Страната се нуждае от стабилен Корейски полуостров, тъй като вероятна вътрешнополитическа криза в Северна Корея, може да доведе до нестабилност, бежански потоци, контрабанда на материали, ядрени технологии и др.

Интересите на Китай отговарят на запазването на разделената (но стабилна и по възможност неядрена) Корея. За обединението на Корея може да се говори, ако това стане под егидата на Сеул и преди всичко в резултат на остра вътрешнополитическа криза в КНДР. При обединение, с голяма доза вероятност може да се смята, че съюзническите отношения със САЩ ще бъдат запазени. Освен това обединената държава сама по себе си ще представлява достатъчно силна държава с изразени националистически настроения и възможни териториални претенции към Китай – на първо място по отношение на териториите, населени с етнически корейци. Поради което запазването на текущото положение е най-желаният вариант от Китай.

Освен това страната не вижда в севернокорейската ядрена програма непосредствена заплаха за себе си. В Пекин смятат, че ако в действителност страната разполага със ЯО, то ще бъде насочено срещу Япония, САЩ или Южна Корея, но не и срещу КНР. Това обаче не означава, че КНР не се безпокои относно разпространението на ЯО. След като дойде на власт Си Дзинпин ситуацията бавно започна да се променя и да се повдига темата за ядреното разоръжаване.

Китайската позиция се характеризира с двойственост, тъй като от една страна добросъвестно участва в санкциите с технически характер и пресичането на опитите на севернокорейците да получат достъп до материали и части за ракетноядрената програма, но от друга продължава активно да търгува със Северна Корея (през 2014 г. оборотът достигна 6,9 млрд. долара, от които 70 % от Китай ).

Властите в Китай са против разполагането на противоракетна система в Южна Корея, тъй като смятат, че тя ще бъде насочена срещу техните отбранителни способности. Гледат на последния ядрен опит като на условие и оправдание за САЩ, което може да бъде използвано за изграждането и.

Макар че в Южна Корея, севернокорейския ядрен проблем се възприема относително спокойно, президентът на страната настоя на 19 януари да бъдат предприети сурови мерки срещу КНДР. Според нея ако не бъдат предприети строги и ефективни мерки този път, международната общност ще изпрати неверен сигнал към Северна Корея, който няма да и попречи да направи и следващи опити.

Южна Корея се отнася негативно към ядрените амбиции на Северна Корея, но появата на ЯО в КНДР относително малко измени стратегическия баланс, който съществува на корейския полуостров повече от едно десетилетие. От една страна няколко севернокорейски ядрени заряда дори и да могат да достигнат до целите няма да успеят да нанесат на Южна Корея загуби, които да определят изхода от военния конфликт. Жителите на Сеул са около половината част от населението на страната и вече повече от половин век живеят под „дулата” на севернокорейците. Появата в севера на десетина ядрени заряда с малка мощност променят картината, но не радикално.

Голяма част от южнокорейците смятат, че севернокорейското ЯО няма да бъде използвано срещу жителите на юга, които са свързани силно със северната част. Тази увереност е наивна, но е доста разпространена сред корейците, особено сред тези, които се част от така нар. „интелигенция с лявонационалстически виждания”.

В Сеул периодично се правят заявления за необходимостта от денуклеаризация на корейския полуостров и като знак на солидарност с американската позиция. Въпросите на ядреното разоръжаване на Северна Корея заемат скромно положение в йерархията на целите на южнокорейските дипломати. По важно за Сеул е да обзпечи сигурността на границите си и понижи вероятността за военни сблъсъци.

Непосредствено сред последния ядрен опит бяха направени измервания на радиацията във водопроводната мрежа на Южна Корея, но не бяха регистрирани отклонения от нормите. Двете страни започнаха но 18 януари да водят пропагандна война като си разменяха листовки и радиопредавания с критика към режима.

Последният ядрен опит на Северна Корея активизира американската позиция  и отново постави въпроса за ядреното разоръжаване на страната. Не се очаква скоро да бъде постигнато взаимноизгодно споразумение, тъй като КНДР ще се стреми да запази ядрения си арсенал, а международната общност и най вече САЩ ще настояват за пълното му ликвидиране.

Китайската позиция ще бъде от голямо значение за разрешаване на проблема и до голяма степен ще определи ефективността на новата резолюция на СС на ООН.

 

 

Публикувано на 12 Февруари 2016 в 17:19 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:КНДР, Северна Корея, ядрена програма, ядрени опити, позиция, САЩ, Китай, Южна Корея

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас