Пътят на гръцката енергетика



Пътят на гръцката енергетика

След като гръцкият парламент одобри плана за финансова помощ от ЕС и прие започването на ключови реформи (15.07.2015 г.), може да се очаква с висока степен на вероятност, че гръцката енергийна компания ще бъде приватизирана. Това предвиждат част от структурните реформи, които налагат раздържавяването на големи национални компании, особено в енергийния сектор на държавата. Те предвиждат повишаване на диверсификацията и понижаване на енергийната зависимост от вноса на руски природен газ, тъй като към момент Република Гърция е почти изцяло зависима от вноса му. Поради геополитически съображения, ЕС настоява мажоритарният дял активи на компанията да не бъде закупен от „Газпром“ (28.01.2015 г.), за да не се позволи на руската компания доминиращо влияние в Югоизточна Европа. Това беше причината Германия и Франция да окажат натиск на Гърция през 2013 г. за да се възпрепятстват опитите на „Газпром“ да придобие 66% от собствеността на гръцката енергийна компания. Въпреки това, големите немско-австрийски компании, „Winstershall“ и„OMV“ демонстрират близост в своите бизнес отношения с „Газпром“, като може да се очаква, че и в бъдеще те ще продължат да си партнират и да ги свързват взаимните им интереси. Именно „Winstershall“ и„OMV“ могат да се считат за потенциални купувачи на ДЕПА, тъй като другата потенциална компания, имаща интерес към подобна сделка, италианската „Едисон“ няма достатъчно финансови средства да се съревновава с горепосочените компании. Поради близостта на „Winstershall“ и„OMV“ с руския Газпром, партньорските им отношения и съвпадащия им интерес по енергийните проекти, е вероятно в резултат на приватизацията компанията да попадне под руско влияние.Тъй като “OMV” има предимство заради участието си в „Набуко“ и „Набуко-Запад“, австрийската компания вероятно ще участва в изграждането на „Турски поток.
Със сигурност може да се предполага, че приватизацията на компанията ще забави изграждането на интерконектора Гърция-България (ИГБ).
Причините за това са две.
От една страна, забавянето ще е резултат от обхваналата гръцката страна политическа и финансова нестабилност, която няма изгледи да бъде преодоляна. Въпреки, че проектът е от взаимен европейски интерес и финансирането е гарантирано в голяма степен, може да се очаква, че Гърция няма да има готовност да гарантира нужните капиталови разходи по изграждането на интерконектора. (От друга страна, тенденцията за забавяне е последствие и от повишаващия се финансов интерес от гръцка страна към „Турски поток“.).
 Амбициите на Атина към новия проект на „Газпром” вероятно ще бъдат материализирани чрез интерконектора Италия-Гърция и до голяма степен са продиктувани от непостигнатото съгласие между азербайджанската национална компания СОКАР и гръцката държава за намаляване на цената на азербайджанския газ при преминаването му през гръцка територията чрез ИГБ.(17.02.2015 г.)
При това положение, Атина вероятно ще сметне за по-доходоносен в средносрочен план „Турски поток“, заради печалбата от транзитни такси и по-ниската цена на природния газ за страната. Интересът на Гърция към новия проект на „Газпром” е резултат и от факта, че „Газпром” вероятно ще използва Транс-адреатическия тръбопровод (ТАТ) или интерконектора Италия-Гърция (ИТГ). По-вероятно е да бъде използван ТАТ. Европейската комисия потвърди легалната възможност тръбопроводът да бъде използван от „Газпром“ (06.03.2015 г.)
Съществува обаче вероятност да се използват едновременно ТАТ и ИТГ, като при този вариант, може да се очаква „Турски поток“ да се разделя в две направления на гръцка територия. Главното трасе на газопровода да бъде насочено на север през Македония и Сърбия, а второто да минава през Албания за Италия. И при двата варианта гръцката страна ще печели от транзитни такси, а „Газпром“ ще доставя директно газ на Италия и Франция и главното направление на газа ще остане австрийското хранилище Баумгартен.

Най-вероятно ДЕПА ще бъде приватизирана, като това ще забави изграждането на ИБГ. Забавянето ще се отрази негативно на осъществяването на проекта „Вертикален коридор“, което ще забави изграждането на интерконекторите България-Сърбия, България-Румъния и България-Турция.
Поради факта, че азербайджанската СОКАР и руската „Газпром“ са конкуренти за пазара в Югоизточна Европа, при задълбочаване на отношенията между Гърция и „Газпром“ и реализиране на проекта „Турски поток“, СОКАР ще загуби влияние в региона, а „Газпром“ ще увеличи значително своето. Това вероятно ще забави допълнително изпълнението на проекта ИГБ.

 

Публикувано на 14 Август 2015 в 13:23 часа от
Станислав Николов


Ключови думи:Гърция, енергетика, енергийни проекти, газови доставки интерконектор, Газпром

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас