Пряката демокрация

         Съществуват начини, по които гражданите могат да участват пряко в приемането на политически решения. Част от тях са референдумите, петициите, запитванията до публични институции, общите събрания на населението и пр. Този елемент на управление най-често се нарича пряка демокрация.

В Античността под термина „демокрация“ се разбира най-вече нейната пряка форма. Гражданите на Древна Гърция гласуват директно своите закони. Този вид управление обаче силно се различава от това, което днес смятаме за демократично. Големи групи от хора (жени, роби, бедни) са изключени от категорията на гражданите, поради което не могат да участват в политическия процес.

През XVIII и XIX век демокрацията отново става популярна. Нейните модерни защитници обаче (философи и политици) отдават предимство на представителните институции. Те разглеждат някои проблеми пред пряката демокрация, които я правят нежелан модел (може да доведе до господство на мнозинството над малцинството, трудно е да бъде приложена в държави с по-голямо население и пр.).

Постепенно представителната демокрация (а в някои случаи претенцията за такава) става доминиращ начин на държавно устройство. В почти всички съвременни страни има избираеми публични институции, които се считат за представляващи гражданите. Прякото вземане на решения от страна на населението е сведено до провеждането на периодични запитвания (плебисцити, референдуми и пр.). Този модел на управление обаче развива свой собствен дефект. Съвременните политически елити се превръщат в нещо като професионални гилдии. Членовете им започват да общуват много повече помежду си и с държавната администрация, отколкото със своите избиратели. Това води до усещането, че връзката „представляващи-представлявани“ е изгубена. Тези настроения намират израз чрез вълните от протести от последните няколко години, които настояват за засилване на прякото участие на гражданите в държавното управление.

Застъпниците за пряка демокрация обикновено посочват няколко нейни предимства. Най-важното от тях е, че тя е непосредствена. При представителното управление основна роля имат официалните политически институции (парламент, правителство, президент и др.). Те са избрани от населението, но контролът върху действията и решенията им е ограничен. Пряката демокрация (поне в своя чист вид) би дала инициативата в ръцете на обществото. Гражданите ще могат да създават и приемат правилата, по които да живеят. Привържениците на този модел смятат, че той представлява връщане към корените на демокрацията, поради което е и по-справедлив. Неслучайно много от протестните действия в подкрепа на прякото управление настояват и за изкореняване на други съвременни „изкривявания“ на демократичния процес (например прекомерното влияние на политическите партии).

Второ предимство на пряката демокрация е, че води до повишено обществено съзнание. При нея гражданите се превръщат от пасивен изпълнител на правила в управленци и творци. Това ги кара да се интересуват повече от политическия живот на страната си, съответно да се образоват за него. В индивидите се развива чувство за принадлежност към едно общо цяло. Директното управление е и предпоставка за намирането на повече и по-разнообразни решения по даден публичен проблем.

Не липсват обаче и критики срещу пряката демокрация. На първо място, смята се, че прекомерната й употреба може да доведе до некомпетентно управление. Факт е, че хората имат в себе си различни заложби. Някои са по-подходящи за политическа дейност от други. Поради това изглежда логично формирането на управленска класа, която да действа от името на останалите граждани и да се занимава с по-специфичните политически въпроси.

Сходен проблем е този за неефективността. При чист вариант на пряката демокрация гражданите ще трябва да вземат решения всяка седмица, понякога дори и по-често. Така политическият модел ще влезе в конфликт с личния и професионалния живот на хората, което може да е причина за пренебрегване на публичните им задължения. Освен това самият процес може да се окаже скучен за част от населението. Когато се решават важни държавни дела (например конституционни промени), логично е общественият ентусиазъм да е висок. Провеждането на ежедневните секторни политики обаче е свързано и с вземането на множество по-дребни решения, които може да се сторят безинтересни на доста от гражданите.

Най-тъмната страна на пряката демокрация е нейното използване за обслужване на политически и партийни интереси. Погледнато исторически много лидери са провеждали референдуми и запитвания, като са претендирали, че по този начин се вслушват в народната воля. В действителност обаче са се възползвали от определени настроения сред части от обществото, за да въведат потиснически методи на управление. В някои случаи самите референдуми (както техния характер, така и резултатите от тях) са били манипулирани. Достатъчно е да споменем многобройните референдуми и плебисцити, които използват фашисткият и нацисткият, а по-късно и комунистическият режими.

Може би най-известният съвременен пример за прилагане на пряко гражданско управление е Швейцария. Политическата система на страната е смесица от представителни институции и инструменти на пряката демокрация. Швейцарците участват в референдуми на национално, регионално и местно ниво. Има няколко вида запитвания. Някои се провеждат по т.нар. „задължителни въпроси“ - въпроси, при които властите са законово задължени да проведат референдум. Такива са конституционните промени, изразходването на публични средства над определен праг и пр. Други референдуми се провеждат по инициатива на населението. Така например част от гражданите могат да поискат референдум, с който да бъде оспорено вече прието решение на законодателната или изпълнителната власт. За целта е нужно да бъдат събрани 50 000 подписа в национален мащаб (под 1% от населението на страната). Населението на Швейцария има право да провежда и граждански инициативи. Тяхната цел е да предложат проект за промяна в законодателството (на местно ниво) или в конституцията (на регионално и национално ниво). Инициативите на гражданите се подлагат на референдум на национално ниво, ако са събрали поне 100 000 подписа. За да бъдат успешни, те трябва да получат двойно мнозинство - трябва да бъдат подкрепени от над половината от гласувалите и от над половината от кантоните (федералните единици). Този метод на отчитане на резултата е в съответствие със стремежа на Швейцария да защити правото на регионално самоуправление. Той гарантира, че гражданите на по-многолюдните кантони няма да наложат волята си над населението на по-малките.

Швейцарският модел на управление се опитва да смекчи недостатъците както на пряката, така и на представителната демокрация. Избраните с гласовете на гражданите официални институции се занимават с експертната и техническата част на политическия процес, с което осигуряват нормалното функциониране на държавата. Също така те приемат законодателство, с което да извадят определени проблемни области от обсега на прякото управление (например не могат да се организират инициативи, с които да се премахват основни индивидуални права и свободи). Много важна е и информативната функция на управляващите. Преди всеки референдум властите организират разяснителна кампания, с която запознават швейцарските граждани с проблема, по който ще се гласува, както и с възможните последствия от неговото решение.

Елементът на пряка демокрация също има своята роля за поддържането на добра и справедлива публична власт. Честото провеждане на референдуми и инициативи е възможно най-добрият инструмент за граждански контрол върху институциите. То придава на взетите решения истински демократичен характер.

На пръв поглед изглежда, че политическата система на Швейцария работи изключително добре. Редица изследвания (например изследванията на Freedom House за свободата по света или тези на Transparency International за нивата на публична корупция) показват, че швейцарските граждани имат голямо доверие в своите институции. В миналото на страната обаче има тъмно петно, което е свързано именно с пряката демокрация. Става дума за даването на жените на право на глас. През първата половина на XX век такова на няколко пъти е отказвано от властите (както на национално, така и на регионално и местно ниво) с мотива, че противоречи на конституцията и духа на швейцарските закони. През 1959 по въпроса е проведен референдум, на който участват само мъжете. Мнозинството от избирателите отхвърлят правото на жените да гласуват. На национално ниво то е въведено едва през 1971 година (Така Швейцария става последната страна в Европа, която приема универсалното право на глас.).

Друг често посочван пример за прилагане на пряка демокрация е Исландия. В следствие на Световната икономическа криза в страната започват мащабни протести. Те водят до оставката на кабинета, провеждане на нови избори и подвеждане под наказателна отговорност на преките виновници за кризата (представители на бизнеса и политици) . Населението обаче решава, че иска нещо повече. През 2009 е проведена неформална среща, на която се обсъждат възможни промени в основните закони на страната. Организаторите и участниците в нея са обикновени граждани, както и представители на различни професионални организации. Новите власти в Исландия решават да официализират този процес. Приема се решение, с което да се проведат избори за Конституционно събрание през 2011 година. Членовете на събранието са избрани като независими от партиите кандидати. Тяхната задача е да изготвят проект за нова конституция. Забележителното е, че при работата си те разчитат не само на собствените си познания и идеи, но събират и мнения от останалите граждани. Всеки жител на Исландия може да представи пред Събранието своите виждания относно предлаганите конституционни промени. За целта се използват най-вече социалните мрежи.

Следващата стъпка от процеса е окончателните предложения на Конституционното събрание да бъдат подложени на референдум. Това се случва на 20 октомври 2012 година. Избирателите дават положителен отговор за проекта. Запитването обаче има само съвещателен характер (членовете на парламента на Исландия могат да изберат да не се съобразяват с неговите резултати). През 2013 се провеждат нови парламентарни избори, които довеждат до управляваща коалиция между Партията на независимостта и Прогресивната партия. И двете формации са по-скоро против реформата. Към настоящия момент изглежда, че изготвения от Конституционното събрание проект няма да влезе в сила.

Историята на опита за „гражданска“ конституция в Исландия е интересна поне по няколко причини. На първо място, тя показва силата на протеста като форма на пряко управление. Протестните действия на исландските граждани са директна причина за началото на мащабен (макар и оказал се не съвсем успешен) процес на реформа. На второ място, тя нагледно демонстрира как развитието на електронните технологии може да спомогне процеса на пряка демокрация. На трето място, събитията в Исландия потвърждават заключението, че прякото управление е невъзможно без адекватно законодателство. Пример за това е поведението на политическите сили, които са против реформата. Те се възползват от съвещателния характер на референдума, за да го обявят за нелегитимен (изтъквайки сравнително ниската за Исландия избирателна активност от 50%).

Общото вземане на обществени решения от определена група хора също е форма на пряка демокрация. Този процес може да засяга отношенията между гражданите и публичната власт (в два от по-малките кантони на Швейцария се организират общи събрания на възрастното население, на които се решават политически въпроси), но това не е задължително. Например много от участниците в скорошните протестни вълни в Европа се стремят да създадат помежду си модел на вътрешна пряка демокрация. За целта се организират протестни комитети, в които право на участие имат всички желаещи граждани. Стремежът е самите дебати да дават равна възможност на всеки участник да изкаже позицията си и да предложи възможности за бъдещи протестни искания или действия. Друг интересен пример са отношенията в някои африкански племена. Много от държавите в Африка се считат за авторитарни заради това, че публичната власт дълги години е в ръцете на един върховен лидер или пък се упражнява само от  определена прослойка от обществото. На местно ниво обаче се прилагат системи за вземане на решения, които са положителен пример за пряко участие на гражданите в управлението. Те включват много елементи, които сме свикнали да свързваме по-скоро със западната цивилизация - обсъждане на даден проблем с участието на възможно повече членове на племето, предлагане на варианти за действие, разискване на тези варианти, стремеж към консенсус.

Общите събрания на населението (или на части от него) са най-чистата форма на пряка демокрация. Те дават най-добра възможност на всеки от гражданите да се изяви и да бъде част от вземането на решение. Една от основните пречки пред тях е техническата трудност за осъществяването им. Събирането на много хора на едно място е сложен и бавен процес, а изслушването им представлява дори още по-голям проблем. Развитието на технологиите обаче донякъде компенсира този недостатък.

При този начин за вземане на решения водеща роля имат индивидуалните способности и таланти на гражданите. От една страна, това е предпоставка за получаване на по-добри и креативни идеи. От друга,  така може да бъде нарушена равнопоставеността. Макар формално всички да имат еднакъв глас, логично е, че мненията на участниците с по-добри ораторски качества и по-висок авторитет ще имат предимство. По този начин ценни хрумвания могат да бъдат пренебрегнати, защото не са били представени достатъчно атрактивно и завладяващо от авторите си. Този проблем обаче стои и в законодателните събрания.

Представителната и пряката демокрация трябва да съществуват заедно. Доброто съчетание между двете форми на управление е важно условие за успешното развитие на една страна. Злоупотребата с някоя от тях (независимо дали тя идва от страна на политическия елит или на обществото) пък е заплаха за самата демокрация.

Публикувано на 3 Август 2015 в 20:51 часа от
Калоян Иванов


Ключови думи:пряка демокрация, представителна демокрация, демокрация, анализ

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас