Протестите в Тайланд

Докато цяла Европа е вперила поглед  в Украйна, а САЩ следи с внимание и Венецуела, сякаш на заден план остават вълненията в Тайланд. В края на ноември 2013 г. започнаха мирни демонстрации в столицата Банкок, които постепенно прераснаха в бурни протести и сблъсъци между гражданите и силите на реда. Резултатът е множество ранени, няколко жертви, политическа нестабилност, нестихващи протестни действия и икономически щети за 15 млрд. долара.


Поводът за събитията е опитът на управляващото мнозинство от партията „За таи” с лидер министър-председателя Инглук Шинаватра да прокара два нови закона. Единият от приготвените законопроекти включва амнистия, която да улесни завръщането на бившия министър - председател в изгнание Таксин Шинаватра, без да понесе отговорността си за обвиненията в корупция. Другият представлява поправка на конституцията, която да промени начинът на формиране на сената – от смесени представители (избрани и по право) към изцяло избираеми.


Опозицията е представлявана от Демократическата партия с лидер Сутеп Таугсубан и изцяло подкрепя протестиращите. Тя има силно влияние в Конституционния съд, Антикорупционната служба и Сметната палата. Таугсубан твърди, че родът Шинаватра се опитва да превземе страната не само икономически, но и политически и е оплетен в множество корупционни сделки. Гражданският лидер на протестиращите - Таворн Сениеп, смята че държавните банки използват спестяванията на тайландските граждани, за да отпускат заеми на управляващото правителство, с които да осъществява своите корупционни сделки. Предложението на опозицията е създаване на Народен съвет, който да осъществи необходимите реформи. Това представлява опасност за демокрацията в Тайланд, тъй като идеята е т.нар. народен съвет да бъде съставен от доказани професионалисти в различни области, а не от такива, избрани от народа.


Политическата поляризация в Тайланд има своята предистория. Елитът и гражданите се делят на привърженици на „червените ризи” и „жълтите ризи”. Бившият министър-председател Таксин Шинаватра е лидерът на т.нар. „червени ризи” и партията „Народна власт”, която след 2008 г. се преформулира в партия „За таи” и е ръководена от най-малката му сестра – Инглук Шинаватра. Обещанията, с които г-н Шинаватра идва на власт през 2001 г. са насочени към по-бедната част от избирателите, населяваща северните и североизточни райони. Той предприема реформи, които правят по-достъпно здравеопазването и повишават качеството на живот на хората по селата. Главно на това се дължи неговата популярност. Представителите на „жълтите ризи” са от градовете в южната част на Тайланд и столицата Банкок. Въпреки твърдата опозиция от страна на Демократическата партия („жълтите ризи”), партия „За таи” успява да спечели изборите през 2007 г. и 2011 г. През този период Тайланд два пъти е разтърсван от протести. През 2007 г. „жълтите” изгонват „червените” от парламента, а през 2010 г. „червените” провеждат протестни демонстрации с искане за завръщането на Таксин Шинаватра в страната. Събитията доказват, че бившият министър-председател в изгнание е изключително противоречива личност – едновременно уважавана и гонена.

В политическото противоборство е замесена и кралската институция. Настоящият крал на Тайланд, който е на преклонната възраст от 86 г. притежава богатство, възлизащо на 86 млрд. долара, както и огромно влияние. Тайландците са възпитавани в респект и представа за непогрешимостта на краля. Привържениците на „жълтите ризи” са старият елит, който е в тесни връзки с кралския двор и държи да запази статуквото, включително влиянието на кралската институция. Наличието на силна фигура като Таксин Шинаватра, който олицетворява новият елит, заплашва това статукво. Погледнато през призмата на реализма, конфликтът в Тайланд е на база преследване на интереси и борба за влияние между основните политически субекти. Протестите са организирани с цел да се предизвика и злепостави правителството, така че то да загуби легитимност пред твърдия си електорат и престижа си пред международната общност.


Разбира се, съществува и друг вариант, в който не всичко е дирижирано от волята на определена група хора. Настоящото икономическо състояние на Тайланд е много по-добро, отколкото преди 20 години. Страната е една от най-бързо развиващите се в Югоизточна Азия. Икономиката й не зависи само от туристически услуги. Тайланд предлага евтина работна ръка, с което привлича много чужди инвестиции.  Производството на стоки като компютри, автомобили и офис-оборудване спомага значително за растежа на националната икономика. Всички тези фактори допринасят за наличието на широка маса материално осигурени хора, които започват да мислят и за други неща, освен изхранване – доколко е демократично управлението, имат ли равен достъп до възможности, спазване гражданските права, нивото на корупцията. Така прокарването на законопроект като този за амнистията, става по-лесно забележимо. Гражданското самосъзнание на тайландците е по-будно и склонно към реакция.


Погледнато в глобален мащаб, протестите в Тайланд са поредният сигнал на недоволните граждани към своите елити, които искат промяна на настоящото статукво. Демокрацията в южноазиатската страна има нужда от презареждане. Легитимността на „червените ризи” е заплашена, заради корупционните скандали. Те трудно успяват да се запазят като алтернатива на „жълтите ризи”, които защитават предимно интересите на най-богатата част от обществото. Протестите в Тайланд показват, че дори държавите със сравнително стабилни икономически показатели и установено демократично управление са уязвими пред политическата криза и липсата на идеи и ценности, които се забелязват като световна тенденция.
 

 

Публикувано на 17 Март 2014 в 11:57 часа от
Деляна Велева, магистър "Политически науки", СУ


Ключови думи:протести, Тайланд

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас