Произходът на Ислямска държава и препоръки за справянето с нея

Атентатите в Париж от 13 ноември увеличиха вероятността Западът да засили своята военна намеса срещу Ислямска държава. Очаква се конфликтът да стане все по-интензивен. Въпреки това обаче все още няма ясна стратегия как да се изкорени Ислямска държава. Почти всички значими регионални и глобални актьори посочват ИДИЛ като основна заплаха и декларират желание да се справят с нея. В действителност обаче поведението на някои от тези държави може да бъде определено като подозрително и не е ясно дали нямат конкретен интерес от съществуването на ИДИЛ. Какво имам предвид? Преди да бъдат направени каквито и да е анализи и опити за представяне на решение е добре да си зададем два въпроса – кой има интерес от съществуването на Ислямска държава? И какви са геополитическите причини (основи) за нейното създаване и развитие?

На първо място, религиозните сблъсъци и борбата за влияние между шиити и сунити е важен аспект, обясняващ причините за развитието на Ислямска държава. В Близкия Изток е налице геополитическо противопоставяне между „сунитските държави“ (Саудитска Арабия, Катар и Турция) и „шиитския полумесец“ (Иран, Ирак, Сирия и Хизбула). Този сблъсък се характеризира с подкрепата на Иран за запазването на Башар Асад начело на Сирия, както и с непрекъснатото нарастващо влияние на Техеран в Ирак. Това от своя страна води до подкрепа от страна на Саудитска Арабия и Катар за радикални сунитски групировки и поставянето им като преграда пред шиитското (иранско) влияние в региона. Така Ислямска държава се превърна във важен инструмент в стратегията на саудитци и катарци за ограничаване на шиизма.

На второ място, войната от 2003 г., последвалото управление на Нури ал-Малики и „дебасификацията“ доведоха до отчуждаването на сунитската общност в Ирак. Резултатът от дебасификацията тласна баасистите към сътрудничество със салфистите и постигането на съюз, който бе немислим по времето на Саддам Хюсеин. За този съюз допринесе и недалновидната политика, провеждана в затворническия лагер Бука (Camp Bucca), превърнал се в инкубатор и начален тласък за установяването на Ислямска държава. Сунитската общност загубила своята политическа власт вижда като единствена алтернатива използването на сила и неподчинението. Към това трябва да се прибави и крайното насилие, прилагано от шиитски милиции, поддържани от Иран срещу сунитската общност. Тези процеси, освен че доведоха до гражданска война в Ирак, също така допринесоха радикални групировки като Ал Кайда, а в последствие и Ислямска държава, да намерят широка основа за своите крайни идеи и развитие.

На трето място, важна роля за установяването и укрепването на Ислямска държава изигра и активната дейност на Турция. Анкара се стреми да свали недотам приятелския режим в Дамаск и да ограничи възможността за изграждане на автономна сирийска кюрдска област. Тази автономия, ще е различна от автономната област Иракски Кюрдистан, защото Сирийски Кюрдистан би се превърнала в територия управлявана от Кюрдската работническа партия (ПКК), което не е така в Ирак. Ето защо Анкара пряко и непряко подкрепи установяването и развитието на Ислямска държава. Като доказателство могат да бъде посочено навлизането на радикални бойци от Турция в Сирия, нелегалната търговия с петрол между Турция и Ислямска държава, подозрителното поведение на турската армия при ислямистката обсада на град Кобане и не на последно място все по-често излизащите снимки и материали, показващи сътрудничество между ислямистите и турската армия. В интерес на Турция е, поне в краткосрочен план, съществуването на Ислямска държава, която да се противопоставя на кюрдските стремежи и да ограничава влиянието на Иран.

На четвърто място, към тези характеристики на средата, трябва да се прибави и газовата геополитика. От една страна откритите през 2011 г. големи залежи на газ по границата с Ливан и в град Хомс в Сирия. От друга страна, възпирането на проект за газопровод Иран-Ирак-Сирия, който не е в интерес на много от регионалните сили. В допълнение откритите находища на газ в района на Голанските възвишения повдигат въпроса и за позицията на Израел. Това допълнително покачва залога в Сирийския конфликт и допринася за сблъсъка на различни регионални и глобални геополитически интереси.

Обобщено казано, свързаните конфликти в региона, финансовата подкрепа предоставяна от Саудитска Арабия и Катар с цел ограничаването на шиитски Иран, отчуждаването на сунитите в Ирак и турските геополитически интереси и енергийните ресурси и стратегическото местоположение на Сирия са част от основните фактори на конфликтната среда допринесли за създаването на условия за развитието на Ислямска държава.

Към какво се стреми Ислямска държава?

Дългосрочната цел на Ислямска държава е да раздели света на мюсюлмани и „неверниците“, да създаде омраза и от нея да попълва редиците си. Мечтаният за ИДИЛ сценарий провокиране на една апокалиптична война, един „сблъсък на цивилизациите“, като част от него би се превърнал евентуалното въвличане на западните сили в сухопътна операция. Това ще се превърне в удобна възможност ИДИЛ да представи себе си като армия, защитаваща мюсюлманите от кръстоносците. Арабската поговорка „аз и брат ми срещу братовчед ми. Аз и братовчед ми срещу чужденеца“ би получила своето потвърждение при въвличане на западни сухопътни сили. Това ще предизвика познатия сценарий на обединение на сунити и шиити срещу „кръстоносците“, в една изтощителна за западните сили война.

Каква е сегашната „западна“ стратегия?

Могат да бъдат откроени някои основни аспекти на стратегията на западните държави, най-вече САЩ.

Първо, липсва ясна цел. Силите са съсредоточени в постепенното изтласкване на ИДИЛ от нейните териториални придобивка, а в същото време се отстраняват някои от по-бележитите членове на организацията. Въздушните удари и бомбардировките с дронове успяха да унищожат определени представители на радикалните организации, но като цяло не съумяха да потиснат тероризма, дори напротив. Използването на дронове по-скоро доведе до увеличаване на недоволството и критиките за целесъобразността на тези средства. Отвръщането преобладаващо с военни средства на тероризма, води по-скоро до провал в дългосрочната стратегия, докато се търсят краткосрочни тактически резултати. Въздушните удари като цяло не нанесоха големи щети на способностите на Ислямска държава. Загубите бързо са компенсирани от нови бойци, присъедини ли се към халифата.

Второ, подкрепата, която се предоставя на местните съюзници, като цяло е ограничена и се нуждае от доста повече инициативност и ресурсен потенциал. Но все пак положението с „местните съюзници“ е по-сложно поради различните интереси на отделните партньори и различните визии за прекратяването на конфликтите в Сирия и Ирак.

Трето, планът за използване на масирани бомбардировки в подкрепа на кюрдите, и иракската армия, се оказа недостатъчно ефективна стратегия и вече повече от година не носят значим успех. Историята показва, че бомбардировките водят до определени краткосрочни резултати, но ако целта е да се защитава и поддържа една територия, то това неизбежно е свързано с използването на войски на терен. С други думи, ефективната въздушна кампания се нуждае поне от определен брой хора на място, които да направляват тези удари и да отбраняват територия.

Каква би била печелившата стратегия?

На първо място, сирийският конфликт трябва да се разбира като набор от различни свързани конфликти. Не възможно е успешното противопоставяне на Ислямска държава, ако с нея се води борба само в Сирия, като се игнорира организацията в Ирак. В същото време самият конфликт представлява различни интереси и отделните групи и актьори са в разнообразни съюзи, които се менят. Това води до определени видими и невидими последици. Например, фронтът Ан-Нусра е в съюз с Ал-Кайда и се бори срещу правителствените сили, кюрдите и Ислямска държава. От друга страна, кюрдите се борят преобладаващо с турската армия, тюркменски бригади и Ислямска държава, а отношенията им с централното правителство преминават от конфликтни към, ако немирни, поне неутрални. Към тези разнообразни съюзи и свързани конфликти могат да бъдат прибавени и намесата на различни регионални актьори и по-широкият контекст на конфликта между сунити и шиити. Необходими са повече съветници, военна помощ и изграждане на местни съпротивителни сили, като трябва да се дава ясна сметка за по-широкия контекст.

На второ място, Ислямска държава трябва да се възприема не само като местен или регионален проблем. След атентатите от 13 ноември, организацията вече е и заплаха за глобалната сигурност.

На трето място, военният компонент е важен, но не е достатъчен, за да намали осезаемо влиянието и способностите на Ислямска държава. За да стане това са необходими три неща:

  • да се представи алтернатива и да се разрешат структурните проблеми, подхранващи радикалните течения и тероризма в региона.
  • да се даде възможност за политическо участие на всички основни групи в Сирия и Ирак.
  • да се дадат гаранции за справедливото представителство и спазването на евентуално споразумение.

Само по този начин Ислямска държава ще изгуби голяма част от подкрепата си, базирана преди всичко на омразата и отчуждаването на сунитите от политическия живот.

На четвърто място, необходимо е постоянство и конструктивното участие на максимален брой арабски държави в борбата с Ислямска държава. Като важен момент е военното участие на терен да дойде преобладаващо от тези държави, за да се избегне сценария мюсюлмани срещу „кръстоносци“. Но за да се получи това трябва да се изолират финансовите трансфери към Ислямска държава, а в допълнение Турция да спре двустранния поток на бойци, въоръжение и петрол през своята граница.

На пето място, важно значение има подкопаването на идеологията, стояща в основата на ИДИЛ. Важно е мюсюлманските правителства, техните лидери, ислямските организации непрекъснато да заклеймяват поведението на Ислямска държава. Всички пропаганди твърдения на Ислямска държава трябва да бъдат контрирани и разобличавани. По този начин ще се ограничи радикализацията и набирането на нови членове за организацията. 

На шесто място, един комплексен подход към организацията би включвал разбирането за нейната онлайн стратегия. Ислямска държава успява да се адаптира успешно към Интернет и неговите възможности. Затова е важно да се предприемат мерки за ограничаването на тази пропаганда чрез представяне на алтернативна гледна точка и предпазване на младите мюсюлмани от радикализация, базирана на полуистини.

Едно от най-големите предимства на ИД е илюзията, която създава за сила. Ислямска държава има силно изразена организационна легитимност в резултат на уникалната комбинация от лидерски стил, стратегически „брандинг“ и последователност в посланията. Стратегията на тази „държава“ — да се самопредставя като успешна организация с идеологическо превъзходство — води до създаването и възприемането на легитимност, която е особено магнетична в среда, характеризираща се с корупция, конфликти, лошо управление и недоверие към съществуващите институции. Сред симпатизиращите общности Ислямска държава придобива репутация на легитимен актьор, който може да предостави алтернатива. По-специално, тя влага голяма част от времето и ресурсите си, за да утвърди своята легитимност пред местното население и по-широката умма.

В момента борбата с Ислямска държава е не толкова за нейното унищожаване, колкото за нейното възпиране и ограничаване. Това е така защото тя служи за оправдание на действията на много от регионалните и глобални актьори – на Турция да се справя с кюрдите и правителството в Дамаск. На С. Арабия да прокарва своите интереси в региона и да се противопостави на Иран. На САЩ да търси един „контролиран хаос“. На Русия да се справи с „по-умерените“ представители на опозицията. С други думи, преди да се справим с Ислямска държава трябва да разкрием  интересите, стоящи зад нея.

 

Публикувано на 18 Ноември 2015 в 18:04 часа от
д-р Боян Хаджиев


Ключови думи:Ислямска държава, възникване, опасност, Сирия, Ирак, мерки за противодействие

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас