Проблемът със собствеността на сръбските фирми в Косово



Проблемът със собствеността на сръбските фирми в Косово

На 09.02 т .г. в Брюксел ще се проведе поредният кръг от преговорите между Сърбия и Косово с европейско посредничество. На тази среща за първи път ще се срещнат министър-председателите Александър Вучич и Иса Мустафа. Белград очаква темата за собствеността на сръбски държавни и частни фирми в Косово да бъде разгледана, но въпросът за минния комплекс Трепча, който се намира в северната, предимно сръбска част на Косово, няма да бъде дискутиран. Той се явява връхната точка на този въпрос, но явно като най-тежък и труден за разрешаване ще бъде оставен последен. Тактиката на европейските посредници, дадена спорна тема от преговорите между Сърбия и Косово да се започва с търсене на компромисни решения на по-малко критични и не толкова болезнени проблеми и сега ще бъде потвърдена.

Проблемът за собствеността и инвестициите направени от страна на Сърбия в Косово е може би един от най-сложните. Трябва да се има в предвид, че тук не става дума само за няколко отделни предприятия, а за имуществото на цели държавно изградени системи за публични услуги. Такава е инфраструктурата на компанията за пренос на електроенергия - за Сърбия тя се нарича „Elektroprivreda Srbije” (ЕПС), а за Косово – „Korporata Energjetike e Kosovës” (КЕК), на компанията за пощенски и телефонни услуги „Pošta Srbije” и „Telecom Srbije” - за Прищина това е „Posta dhe Telekomi i Kosovës” (PTK). Прищина третира собствеността на железниците „Železnica Srbije“ за част от „TrainKos”, на горското стопанство “Srbija sume” за собственост на косовската агенция по горите „Kosovo Forestry Agency”, на петролната индустрия „Нафтна индустрија Србије” (НИС) за собственост на „Kosova petrol”. Международното летище в Прищнина, което се казва „Адем Яшари” е част от международна концесия.

Ски курортът „Брезовица”, който се намира в сръбската община Щръпце в южната част на Косово, също попада в темата за собствеността на сръбски фирми в Косово. Той е собственост на фирмата „Skijalista Srbije”. Според нейния директор Деян Левнаич (Dejan Ljevnaić) в курорта за последните шест години са инвестирани 1,5 млн. евро, а сега се подготвя модернизация на Брезовица, в която ще се инвестират нови 36 млн. евро. Според него сътрудничеството с местните власти в Прищина е минимално и фирмата „Skijalista Srbije” със собствени средства осигурява почистването на пътищата в курорта, електрозахранването на съоръженията и хотелите и др. От друга страна, в края на ноември 2014 г. властите в Прищина обявиха, че след приключване на процедура по събиране на оферти за отдаване на концесия, най-доброто предложение е направено от френски консорциум „MDP Consulting - Compagie Des Alpes”, който ще превърне Брезовица в най-големия ски курорт на Балканите. Според Азем Реджай (Azem Rexhaj), ръководител на проекта, близо 410 млн. евро ще бъдат вложени през следващите 16 години в изграждането на ски центъра и дължината на ски пистите ще достигне 100 км. Предвижда се проектът да започне през лятото на 2015 г., като курортът Брезовица е даден на концесия за 99 години. Въпреки многото положителни страни на проекта като чужди инвестиции, откриване на работни места и други по искане на кмета на Щръпце, Братислав Николич (Bratislav Nikolić), подписването на договора няма да бъде направено преди изтичането на период от 90 дни. (до края на февруари 2015 г.). Така че темата за собствеността на Брезовица трябва задължително да бъде разгледана в Брюксел и да получи някакво решение.

На предстоящите разговори в Брюксел Сърбия ще постави въпроса за собствеността и на частните имоти на сърбите, които по една или друга причина са ги напуснали. Според председателя на Службата за Косово и Метохия, Марко Джурич (Marko Djuric), Косово също би трябвало да е заинтересовано този проблем да се реши възможно най-бързо, тъй като яснотата за собствеността на земята е предпоставка за потенциален приток на инвестиции. Според Джурич в Брюксел би трябвало да се засегне и темата за дълговете, тъй като Сърбия и до днес изплаща международни задължения, които е направила, за да инвестира в имоти, които сега са извън нейното управление и контрол. Според главния секретар на министерството на външните работи Велко Одалович (Veljko Odalovic ) преди 13-14 години Сърбия е взела заеми в размер от 858 млн. евро от различни финансови институции (Световната банка, Лондонския и Парижкия клубове на банките кредитори) и ги е инвестирала в региона на Косово и Метохия.

Различни икономически анализатори смятат, че дълговете към тази институция трябва да бъдат разделени тъй като Косово е член на Световната банка от 2009 г. Ако въпросите свързани със собствеността на земята на сръбски фирми в Косово срещнат разногласия на масата за преговори в Брюксел, то има и други начини този въпрос да бъде решен – чрез арбитраж (международен или местен) или чрез съд, където всеки ще трябва да докаже своите искания.

Публикувано на 29 Януари 2015 в 16:07 часа от
Деница Димитрова


Ключови думи:Сърбия, Косово, преговори, Брюксел

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас