Проблеми, рискове и заплахи за националната сигурност на Мароко

Важно влияние върху националната сигурност и отбраната на Мароко оказват геополитическото положение на страната и минаващите в близост важни морски комуникации в Атлантика и Средиземно море. Наличието на териториални и други противоречия със съседните държави и преди всичко липсата на реални перспективи за урегулиране на въпроса със Западна Сахара, съперничеството с Алжир за лидерство в Арабския Магреб, нарастващото влияние на ислямския фундаментализъм и активността на опозицията, които наред със сложното икономическо положение влияят негативно на вътрешнополитическата стабилност на кралството.

Тези основни фактори са определящи в пакета от приоритети и мерки във вътрешен и международен план на държавното ръководство на Мароко за гарантиране на националната сигурност на страната.

Основният въпрос на мароканската политика и главен фактор влияещ върху състоянието на националната сигурност остава проблемът със Западна Сахара. Рабат всячески се стреми да постигне официално международно признаване на тази територия като неделима част от кралството. На настоящия етап Мароко не отхвърля преговорите за политическо урегулиране на проблема и кралството остава ангажирано в търсенето на изход от кризата, но в рамките на мароканското предложение за широка автономия под върховната власт на краля, без даване на право на независимост, подкрепено от международната общност.

Ръководството на „Полисарио” предлага провеждане на референдум за самоопределение под егидата на ООН, който да даде възможност на народа за избор между присъединяване към Мароко, пълна независимост или автономия под върховната власт на краля. Предложението на „Полисарио” за провеждане на референдум за самоопределението на страната под егидата на ООН се възприема като заплаха не само за интересите на кралството, но и за бъдещето на монархията. В Мароко не съществуват политически условия, позволяващи постигане на политическо съгласие за провеждане на референдума. Най-чувствителни по въпроса са военните, при които едно такова решение може да изостри отново отношенията им с краля и да доведе до поредния опит за преврат.

Непримиримостта в позициите на Мароко и „Полисарио” не позволиха започването на преговори за бъдещия статут на Западна Сахара и все повече отдалечават началото на този процес. Въпреки призива на Генералния секретар на ООН и препоръките на специалния пратеник за страната Кристофър Росс, за започване на „срещи за взаимно информиране”, конкретни стъпки в това отношение не бяха направени. Условията, поставяни от мароканските власти свеждат практически до невъзможност воденето на каквито и да е преговори. Неурегулираният проблем със Западна Сахара, крие потенциална опасност за стабилността на Северозападна Африка. Освен това този конфликт при определени обстоятелства отново може да се изостри и да прерасне във военни стълкновения. Даването на независимост на Западна Сахара създава заплаха за авторитета на краля като обединител на нацията и устоите на монархията.

Съперничеството между Мароко и Алжир, най-голямата държава в Магреба, продължава сериозно да усложнява обстановката в региона. Мароко разглежда Алжир, като свой основен противник и властите са обезпокоени от постоянното нарастване на военната мощ на страната. Един от ефектите на „Арабската пролет” беше засиленото въоръжаване и модернизиране на армиите на двете основни страни в Магреба - Алжир и Мароко. Революциите в Тунис, Либия и Египет принудиха алжирското и мароканското ръководства да предприемат спешни мерки за гарантиране на сигурността в страните срещу евентуална „вътрешна заплаха”, чрез значителни покупки на оръжия. Това беше начин да бъдат преодолени евентуални заплахи в резултат на влиянието на либийската криза, кризата в Мали и нарастващата роля и заплаха от страна на Ал-Кайда в Ислямския Магреб, както и от новоформиращите се радикални ислямски бойни групи в Западна Африка и района на Сахел. В периода 2011 - 2012 г. доставките на въоръжение и военна техника за Алжир и Мароко значително се увеличиха. Двете страни изпревариха останалите африкански държави и заеха водещо място в тази област на африканския континент. Само през 2011 г. основните производители на оръжие успяха да реализират в двете страни от Магреба 9% от световните продажби.

Надпреварата между Алжир и Мароко в областта на въоръженията се дължи и на напрежението в отношенията по въпроса за Западна Сахара, и подкрепата на Алжир за фронта „Полисарио”. Различието между страните е свързано с подходите за решаване на проблема. Алжир подкрепя каузата на народа на Западна Сахара за самоопределение и подпомага фронта „Полисарио” в борбата му за независимост. Според оценки на военни експерти мароканската военна политика и военно строителство продължават да се фокусират върху възможна конфронтация с Алжир в по-голяма степен, отколкото върху евентуален конфликт с „Полисарио”. Между страните има и нерешени проблеми от погранично-териториален характер. Същевременно съществуват важни общи интереси, преди всичко икономически. През територията на Мароко преминава газопроводът Алжир-Западна Европа. От успешната му работа имат интерес и двете страни. Напоследък се забелязват признаци на затопляне в марокано-алжирските отношения. Подадените от Рабат и Алжир сигнали за помирение могат да намерят по-нататъшно развитие само в случай, че една от страните промени своята позиция по Западна Сахара. Това обаче на този етап е малко вероятно. Като цяло характерът на двустранните отношения показва, че Мароко и Алжир нямат интереси от крайното им изостряне и стигане до военна конфронтация.

Държавното ръководство на Мароко придава важно значение на развитието на военнополитическите връзки със страните от Западна Европа по въпросите на външната политика и в търсенето на гаранции за националната сигурност. Макар че няма подписани формални договори за взаимна отбрана с тях, мароканската страна ги разглежда като свои съюзници.

Марокано-американските отношения се развиват стабилно поради наличието на силна взаимна заинтересованост за установяване на дългосрочно многостранно сътрудничество. Стратегическото положение на Мароко определя повишеното внимание на САЩ към тази страна. От 2004 г. кралството има статут на важен съюзник на САЩ извън НАТО. Вашингтон разглежда Рабат като свой надежден партньор в Магреба, Арабския свят и в Африка, на чиято подкрепа разчита за реализиране на своята политика в регионален и континентален план. САЩ имат изключително значение за страната със своята финансово-икономическа и военнотехническа помощ, обстоятелство, което добре се разбира от управляващите в Рабат. Обявената от американския президент през 2002 г. война срещу тероризма идентифицира Магреба като район, който се използва като убежище на терористичните мрежи и групировки и зона на нелегален трафик на хора, наркотици, оръжие и др., което изискваше и допълнителни разходи от мароканското правителство за справяне с тези проблеми. В това направление страната получава значителна финансова помощ от САЩ.

Мароко поддържа традиционно добри и привилегировани отношения с Франция и развива сътрудничество във всички области с нея. Военнополитическото партньорство между двете страни има сравнително стари традиции. Управляващите кръгове в Мароко възприемат Франция като важен гарант за безопасността и стабилността на държавата. Франция подкрепя позицията и предложението на Мароко за урегулиране на кризата в Западна Сахара. На 18.03.2012 г. говорителят на министъра на външните работи на Франция в официално изявление потвърди подкрепата на страната за мароканския план за автономия на Западна Сахара от 2007 г. като „единствено реалистично предложение, поставено на масата на преговорите, представляващо сериозна основа за постигане на решение”. Франция счита, че въпросът за човешките права на населението в окупираните територии не може да се обвързва с въпроса за референдума за Западна Сахара. Такъв подход ще предизвика нови противоречия между страните в конфликта и ще затрудни стартирането на пряк преговорен процес.

Мароко безусловно подкрепя действията на Франция в Мали. Правителството разреши на самолети от френските ВВС да използват въздушното пространство на страната в интерес на осигуряването на военната операция там. След САЩ, основен доставчик на оръжие и осигуряване на техническа помощ за мароканските ВС е Франция. Сътрудничеството във военната област е ориентирано към доставки на леко стрелково въоръжение, различни калибри боеприпаси, модернизиране, ремонт и поддържане на наличната авиационната техника (предимно Мираж Ф-1).

Мароканските власти разглеждат сътрудничеството с Испания като фактор за стабилността в Западното Средиземноморие. Между двете страни има и някои нерешени проблеми. Най-важният е въпросът за принадлежността на анклавите Сеута и Мелиля и други по-малки територии, които Мароко се стреми да върне под свой контрол. Испания отхвърля подобни намерения и искания, което периодично води до усложняване на отношенията между двете страни. Съществуват и разногласия по разпределението на зоните за риболов в Средиземно море и Атлантика. Има противоречия по въпроса за морската граница между Канарските острови и мароканския район Тарфия. Независимо от тези проблеми, те не пречат на развитието на двустранните отношения в т.ч. и във военната област.

В търсене на гаранции за националната си сигурност, Мароко развива военното сътрудничество и с другите страни-членки на НАТО, с които има подписани двустранни договори и споразумения. Освен това заедно с Мавритания, Египет, Израел, Тунис, Йордания и Алжир участва в съвместния диалог със Северноатлантическия съюз, който се използва от мароканската страна за обсъждане на въпроси, касаещи сътрудничеството с НАТО. Военноморското сътрудничество между Мароко и НАТО в борбата срещу тероризма и нелегалния трафик на оръжие, наркотици и хора принуди Кралството да увеличи военните разходи, с военен бюджет, представляващ между 3,5 и 4 % от БВП на страната. В края на 2012 г. изтече срокът на договора с Холандия за доставка на 3 фрегати за нуждите на ВМС, на стойност 555 млн. евро.

Проблемът с нелегалната емиграция от Мароко за Западна Европа през територията на Испания и Португалия е другият важен въпрос, свързан с националната сигурност. Известно е, че властите в тези две страни провеждат мерки за пресичане на потока от нелегални емигранти. Мароканските власти не са в състояние да се справят както с потока емигранти от Западна и Централна Африка, така и с онази част от местното население, което желае да напусне страната. Мароканското правителство съзнателно затваря очи за този набиращ скорост процес, главно поради липсата на стратегия за борба с нелегалната емиграция, тежкото социално-икономическо състояние на страната и невъзможността да бъдат осигурени нормали условия за работа и живот на населението.

Сериозна заплаха за безопасността и стабилността на мароканската държава представлява дейността на екстремистките и терористични ислямски групировки в т.ч. и свързаните с Ал-Кайда в Арабския Магреб. Събитията в Тунис, Либия и Египет подействаха като катализатор за радикално настроените уахабити и засилиха интеграционните процеси между тях. През изминалите две години броят на терористичните акции и атентати значително се увеличи .Независимо от предприеманите от властите активни мерки, решително поражение на екстремистите в Мароко все още не може да бъде нанесено. По въпросите на борбата срещу тероризма Мароко сътрудничи активно с Франция, Испания, Португалия, САЩ и др. страни.

Изострянето на негативните процеси и явления във вътрешнополитически план все повече придобиват чертите на системна криза. Те определят и главните задачи на Краля и правителството за гарантиране на вътрешния мир и се свеждат до предприемане на ефективни мерки за запазване на властта на управляващата династия, осигуряване на надежден контрол върху развитието на обстановката в страната, недопускане на разкол в обществото на етнически и религиозен признак.

Арабската пролет засегна Мароко в по-малка степен и в сравнение с другите страни от региона не доведе до коренни промени в политическата й система, още повече до сваляне на монарха. От началото на февруари 2011 г. в Мароко започнаха протестни демонстрации (като цяло мирни), често придобиващи масов характер. Основното искане на протестиращите беше ограничаване на прерогативите на монарха. В този период мароканските власти не допуснаха обстановката да излезе от контрол. Нещо повече те се стремяха да изземат инициативата от опозицията и в известна степен успяха.

На 09.03.2011 г. крал Мохаммед VІ обяви, че ще бъде извършена пълна конституционна реформа. За първи път се заговори за признаване на малцинството на берберите в мароканското общество, установяване на независима съдебна система, увеличаване на правата на регионите, разширяване на правомощията на министър-председателя, който няма да се назначава от монарха, а ще бъде излъчван от партията, победила на парламентарните избори. Независимо от обявените промени, опозицията ги окачестви като „повърхностни”, тъй като след тяхното провеждане, кралят запази за себе си голяма част от ключовите властови пълномощия.

През ноември 2011 г. по време на парламентарните избори най-голям брой депутатски места получи ислямската „Партия на справедливостта и развитието”. Кралят беше принуден да назначи нейния лидер Абделилах Бенкиран за министър-председател. В последвалите месеци отношенията между двореца и правителството се запазиха напрегнати. Причината беше, че Мохаммед VІ фактически формира паралелно правителство от средите на своите съветници, тъй като кабинетът на Бенкиран показа неспособност да реши сложните и остри икономически и социални проблеми на Мароко. Темповете на икономическо развитие спаднаха, увеличи се безработицата, особено сред младежите. На 7 октомври 2016 г. в страната ще се проведат редовните парламентарни избори

Основна заплаха за националната сигурност на Мароко на настоящия етап е сложната социално-икономическа обстановка. Кралят успява да контролира обстановката в страната и да съхрани властовите си позиции. Същевременно системната криза в управлението на държавата продължава да се задълбочава.

Сериозна заплаха за националната сигурност на страната продължава да бъде конфликтът с фронта „Полисарио” за статута на Западна Сахара. По отношение на противоречията със съседните страни, предимно с Алжир, нивото на военна опасност е ниско, което прави малко вероятно възникването в краткосрочен план на въоръжен конфликт.

 

Публикувано на 5 Февруари 2016 в 16:52 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Мароко, национална сигурност, Полисарио, сигурност, политическа стабилност

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас