Проблеми пред националната сигурност на Мавритания

Сложната военнополитическа обстановка в Сахело-сахарския район и в Магреба, нарастването на мащабите и активизирането на терористичната дейност в региона, наличието на нерешени териториално-погранични проблеми със съседните държави, неуредените междуетнически отношения и активизирането на вътрешните опозиционни сили определят приоритетите на държавното ръководството на Ислямска Република Мавритания (ИРМ) в областта на осигуряването на националната сигурност.

Мавритания има огромна територия (1.031 млн. кв. км., от които сухопътни граници - 5574 км. и морски - 754 км.), и сравнително немногочислено население (3.36 млн. души). Икономиката и инфраструктурата на страната са слабо развити. Мавританската армия (15870 души) е лошо въоръжена и недостатъчно подготвена. ИРМ принадлежи към групата от най-бедни и най слабо развити страни в света. Съществува остра необходимост от спешни реформи в политическата, икономическата и социалната области. Същевременно консервативните традиции и обичаи, племенните и кланови връзки в ИРМ са силно изразени, но все още са слабо развити институциите на гражданското общество. Почти половината от населението на републиката живее в бедност, а повече от 30% от трудоспособното население няма работа. При тези параметри държавното ръководство на Мавритания се стреми да гарантира националната сигурност чрез поддържане на нормални отношения със съседните страни, системна борба срещу терористичната заплаха, укрепване на националните въоръжени сили, съобразно възможностите и осигуряване на крайно необходимата за страната чужда икономическа, финансова, техническа и военнотехническа помощ.

На настоящия етап най-сериозна заплаха за сигурността на държавата представлява дейността на екстремистките и терористични групировки, преди всичко терористичната организация „Ал-Кайда в страните от Ислямския Магреб” (АКИМ). Според оценки на бившия министър на външните работи на страната Х. Улд Хамади районът на Сахел крие в себе си опасност от висок военен риск. В него действат криминални структури, занимаващи се с наркотрафик и контрабанда, както и различни терористични мрежи. Целият район на Сахел е отслабен както в социално-икономическо отношение, така и в сферата на сигурността. Важна заплаха за сигурността на Мавритания крие неконтролираното разпространение на оръжия в региона, откраднато от либийски военни складове и снабдяването с това оръжие на АКИМ и другите терористични групировки.

Страната беше нееднократно подлагана на нападения от отрядите на „Ал-Кайда”. Известно е, че на нейна територия са разположени лагери и бази на групировката. В същото време липсата на бойни способности не позволява на националните силови структури надеждно да контролират обширните пустинни райони, особено в северната част на страната. С идването на власт през 2008 г. на сегашния държавен глава Абдел Азис (през 2014 г. отново спечели изборите), правителството предприе твърд курс на безкомпромисна борба с АКИМ. През последните години правоохранителните органи ликвидираха голям брой терористични спящи клетки на организацията. Бяха предотвратени редица терористични акции. В международен план Мавритания работи активно за установяването на регионално и международно взаимодействие по въпроса за борбата с тероризма. Републиката тясно сътрудничи по тези въпроси с Алжир и другите страни от района на Сахел, макар че нивата и ефективността на това сътрудничество са сравнително ниски. В периода 2010 - 2012 г. мавританската армия проведе поредица от операции срещу бази и лагери на АКИМ на територията на Мали, като отговор на извършени нападения срещу обекти в страната.

По въпроса за борбата срещу тероризма ИРМ сътрудничи със САЩ и Франция. Мавритания наред с другите страни от Магреба и Сахел участва в инициираната от САЩ „Транссахарска антитерористична инициатива”, включително и в съвместните специални учения „Флинтлок”. В периода февруари – март 2013 г. тези учения се проведоха на територията на ИРМ. В тях взеха участие подразделения от армиите на 20 арабски, африкански и европейски страни, включително и САЩ, които отработваха въпроси по взаимодействието между СВ и ВВС при отразяване на „нестандартни заплахи”. Понастоящем френски и американски инструктори обучават подразделения от мавританската армия за водене на антитерористични действия. Западноевропейските страни осигуряват макар и ограничени количества въоръжение и техника, необходими за борбата с тероризма.

Военната операция в Мали, започнала в началото на януари 2013 г. засили напрежението в региона. Първоначално Мавритания отказа да участва в нея, но не възрази срещу действията на ВС на Франция в съседната страна. Едновременно с това правителството на ИРМ приведе въоръжените сили в готовност за отразяване на евентуално нападение от въоръжените отряди на АКИМ. Границата с Мали беше прикрита с допълнителни войски. В началото на март 2013 г. мавританското правителство обяви в своя декларация, че страната ще вземе участие в международната операция в Мали, в рамките на миротворческата мисия на ООН, когато това стане възможно. В нея беше заявено, че участието в бойните действия в Мали трябва да се съгласува с всички политически сили в страната и да се получи съгласието на всички мавританци. При това приоритет за Мавритания, както и преди остава не да воюва в Мали, а да защити собствената си територия.

През месец март 2013 г. в Нуакшот се проведе конференция на всички страни, граничещи с Мали, по време на която беше постигната договореност за засилване на мерките за охрана на границите и изолиране на района на бойните действия, с оглед недопускане проникване на тяхна територия на терористи и криминални елементи.

Западносахарският проблем и липсата на напредък в неговото разрешаване продължава да оказва негативно влияние върху отношенията с Мароко. Правителството на ИРМ се обявява за постигане на мирно политическо урегулиране на конфликта. Едновременно с това се счита, че в случай на окончателно присъединяване на Западна Сахара към Мароко ще се увеличи броят на привържениците на Фронта „Полисарио”, потърсили убежище на територията на Републиката, което ще предизвика промяна на баланса на силите в ИРМ и ще създаде заплаха за вътрешната стабилност на страната.

Неуреден остава въпросът за принадлежността на територията Гуера (полуостров в южната част на Западна Сахара). Официалната граница го разделя на две части – мавританска и западносахарска. Според споразумение с Фронта „Полисарио” от 1979 г., Мавритания контролира целия полуостров. Очаква се, че ако Мароко постигне решаване на проблема за Западна Сахара в своя полза, ще предяви претенции за неговата сахарска част. Загубвайки тази територия може да се възпрепятства нормалната работа на основния икономически център и пристанище на страната Нуадибу. Мавританската страна не изключва възможността, след присъединяването на Западна Сахара, да бъдат подновени претенциите на Мароко към територията на Републиката в контекста на идеята за Велико Мароко.

Според оценки на правителството на ИРМ при евентуално възобновяване на военните действия между Мароко и Фронта „Полисарио”, Алжир ще вземе страната на Фронта. Съществува риск военните действия да се пренесат отново на мавританската територия, което представлява заплаха за националната й сигурност.

Между Мавритания и Сенегал съществуват нерешени проблеми на основата на сложни етнически и расови отношения във всяка от държавите. И двете страни обаче се стремят да избягват изострянето на двустранните отношения.

Мавританското правителство поддържа тесни контакти с НАТО, а на двустранна основа - с отделни страни от Алианса. Най-голямо развитие имат политическите, икономическите и военните отношения с Франция, САЩ и Испания.

Към факторите, генериращи заплаха за вътрешнополитическата стабилност в Мавритания, се отнасят неурегулирането на отношенията между арабо-берберите и членовете на негроидните общности. Периодично се стига до конфликти на етнорасова основа. Опасност за сигурността на държавата представляват и периодично изострящите се междуплемени и междукланови противоречия, стигащи до кръвопролития (предимно за контрол върху територии, водоизточници и печалбите от трафика на хора, оръжия, наркотици и др.).

На фона на нерешените остри социално-икономически проблеми в Мавритания, ислямските партии и организации укрепват своите позиции. Най-влиятелна от тях е партията „Тавасул”, която се финансира от арабските монархии. Това позволява на нейното ръководство да води активна благотворителна и търговска дейност в цялата страна. В политически план „Тавасул” настоява за оставката на президента, обвинявайки го в корупция, покровителство на наркотрафика и контрабандата през страната. Ролята на партията в обществения живот нараства и през последните няколко години се наблюдават опити да се диктува на правителството каква да бъде политиката му по въпросите на борбата с тероризма.

През 2011 г. под влияние на събитията в Северна Африка в Мавритания се активизира дейността на опозиционните сили. Бяха отправени искания за оставката на президента Абдел Азис и провеждане на широки демократични реформи. Противниците на режима създадоха коалиция „Обединение на демократичната опозиция” (ОДО), в която влизат повече от десет партии и движения. Ръководството на ОДО обяви, че ще продължи мирната съпротива и ще превърне в редовни своите антипрезидентски митинги. Проявите на противниците на режима не получиха особено масов характер и не застрашиха вътрешната стабилност на страната. Политиката на правителството продължава да бъде насочена към предизвикване на разкол сред опозицията и нейното фрагментиране с цел намаляване на влиянието й сред населението и осъществяване на ефективен контрол върху обстановката в страната.

Сложната и нестабилна политическа обстановка в Мавритания ще продължи в дългосрочен план да оказва влияние върху обстановката в Магреба и Сахело-сахарския район. Страната не разполага с възможности за справяне с потенциалните заплахи за националната й сигурност. Във връзка с това правителството ще продължи да разчита на финансовата, икономическата и техническа помощ, предоставяна от основните западни страни, включително и от САЩ.

В перспектива основна заплаха за националната сигурност на Мавритания ще продължи да бъде „Ал-Кайда в Ислямския Магреб” и свързаните с нея радикални ислямски терористични групировки и криминални структури. Рискове за сигурността на държавата ще продължат да генерират контрабандата на оръжие, стоки, нелегалната емиграция и наркотрафика, които по правило се контролират от „Ал-Кайда”, организираната престъпност и племената. Заплаха за вътрешнополитическата стабилност в страната представлява нарастващото влияние на партията „Тавасул” и близките до нея ислямски партии и движения, някои от които са свързани с радикалните терористични групировки, действащи на територията на Сахел и Западна Африка. Успешните действия на коалиционните сили в Мали ускориха интеграционните процеси между тях, което на фона на тежкото икономическо и социално положение в страната прави трудна задачата на правителството за тяхното неутрализиране и поставяне под контрол.

В отношенията със съседните страни нивото на военна опасност е ниско, което прави малко вероятно възникването в краткосрочен план на въоръжен конфликт.

 

 

Публикувано на 19 Февруари 2016 в 16:37 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Мавритания, национална сигурност, проблеми, сахело-сахарски район, Магреб

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас