Проблеми на демокрацията в САЩ

След края на Студента война либералното течение в теорията на международните отношения стигна до извода, че демокрацията е най-добрата форма на управление, измислена от човечеството и че оттук нататък светът ще започне да върви към дълготраен мир. Франсис Фукуяма дори обяви „края на историята“, твърдейки че западната демокрация и свободният пазар на капитализма са крайна точка на социокултурната еволюция в човешкото развитие. Като водач на тези процеси по естествен начин застанаха Съединените Американски Щати. САЩ пое ролята на глобален лидер, а нейните месиански възгледи легнаха в основата на следващите конфликти в Близкия Изток и Африка.

 

„Повече демокрация – по-малко войни“ е лозунга на днешните либерални разбирания, но какво е нивото на демокрация, което се предоставя от първоизточника? Редно ли е да има износ на демокрация при положение, че в едно по-задълбочено изследване върху демокрацията в САЩ, се установяват сериозни дефицити. Проблемите се виждат на много нива, но нека се съсредоточим върху някои от тях :

 

Една от главните институции в страната – Централното Разузнавателно Управление (ЦРУ) върши финансовите си операции нарушавайки Конституцията. Като цяло информацията около финансите на разузнавателните служби е засекретена, но по данни на ИТАР-ТАСС от 2003 година става дума за сума от над 30 млрд. долара.  Тези данни обаче не са официални, а спекулативни и основани на предположения. Причината е, че ЦРУ категорично отказва да даде публичен достъп до ресурсите, които им се отпускат от Конгреса. Само за справка нека да видим какво гласи Чл. I, Параграф 9, Ал. 7 от конституция на Съединените Американски Щати: „Никакви парични суми не могат да бъдат теглени от държавната хазна освен в резултат на отпускане на средства, предвидено със закон, а редовните отчети за приходите и разходите на всички обществени парични средства подлежат на периодично публикуване“.  Американските граждани биват  държани в неведение за това какви пари се отпускат на Управлението и всичко това в разрез с Конституцията.

Когато говорим за демокрация и справедливо управление, ние непрекъснато се връщаме към основното политическо право на гражданите, а именно – да гласуват и да участват на избори. Изследвайки свободата на избора и избирателната активност, можем много добре да си дадем сметка за нивото на демокрация в дадена държава.

За мнозина би било изненада, че американският президент, който е шеф на изпълнителната власт, върховен главнокомандващ въоръжените сили и първо по сила лице според Конституцията, не се избира пряко от гражданите. Това е един от парадоксите на демократичната уредба в страната. Всъщност изборът за президент представлява една сложна и тромава процедура. Тя започва една –две години преди датата на самите избори. В самото начало двете партии в САЩ – Републиканската и Демократическата номинират кандидатите за президент. Следва създаване на организации навсякъде в щатите, събиране на фондове и осъществяване на първата фаза на контакт с избирателите. Сиреч това е периодът, в който обществеността бива запознавана с кандидата за президент. Този начин на правене на кампания е изключително благоприятен за т.н. outsiders като Дж. Картър, Майкъл Дукакис и Бил Клинтън – хора, които не заемат никакъв пост и които могат да се посветят на правене на кампания. След като се премине през този дълъг процес, идва времето за същинските избори. Те се състоят от различни избори във всеки един от петдесетте и един щата. Тук идва най-големият проблем за демокрацията в Америка. Гражданите на страната не гласуват за своя кандидат директно; на тези избори те гласуват за така наречените „електори“ . Тези електори съставят „Електорската комисия“, която от своя страна избира президента. Интересното е, че повечето американци дори не знаят имената на тези електори, чиито имена често не са и написани на бюлетините. Вместо това на бюлетините се дава възможност да се гласува за „електори за Президент А“ и „електори за президент Б“. Броят на електорите за всеки щат е равен на броя на сенаторите и представителите на щата в Конгреса. В повечето щати изборът е от типа „победителят взима всичко“, сиреч победителят печели всички електори в щата. Единствените изключения са Мейн и Небраска, където само двама от електорите се избират по правилото „победителят взима всичко“, а останалите се определят от победителя във всеки конгресен окръг, като всеки окръг дава по един електор.

Следващият етап е гласуването на Електоралната комисия за Президент и Вицепрезидент. Всеки електор има право на един глас и гласува, следвайки обещанието, което е направил. Тук се крие една мина в целия процес. Конституцията на САЩ не казва какво се прави, ако голяма част от елекорите сменят вота си и не подкрепят президента, който са обещали да подкрепят. До сега такъв случай не е имало, но тази конституционна мина може да избухне на всеки вот.

Сложната и непрозрачна система на избор на най-влиятелния държавен глава в света е в основата на много грешки. Най-цитираният пример в това отношение е случаят Гор срещу Буш. На  президентските избори през 2000 г. между кандидата на Демократическата партия и тогавашен вицепрезидент на Клинтън Ал Гор и кандидата на Републиканската партия и тогавашен губернатор на Тексас Джордж Буш Младши последният печели с 271 електорални гласа в Избирателната колегия срещу 266 за Гор. Решаващ за цялата кампания се оказва вотът в щата Флорида, който дава 25 електорални гласа. До този момент победител е Гор, но резултатите от Флорида обръщат вота. Цялата ситуация е изключително сложна и объркана, изпълнена с много съмнения. Ал Гор получава с 543 816 гласа повече от Буш в цялата страна, но Буш получава 537 гласа повече във Флорида, като по този начин печели всичките електорални гласове на щата. Така се получава парадокс, в който кандидат губи надпреварата за народния вот, но въпреки това става президент. Въпреки последвалите дела между Гор и Буш – Върховният съд постановява спиране на повторното преброяване на бюлетините и обявява вотът за легитимен.

 

Друг голям проблем за демократичността на избирателния процес е множеството изисквания, които се налагат от различните щати за допускане на обикновените избиратели до урните. Според новите изисквания избирателите трябва да имат специално издадена лична карта от щата, в който гласуват. По този начин граждани с лични карти от един щат, живеещи в друг, биват възпрепятствани да дадат гласа си.

Регистрацията на гласоподавателите е друга сложна и нелогична процедура, предхождаща изборите. Във времена, когато данните на всеки могат да бъдат намерени почти навсякъде, в Америка все още се регистрират хора с ходене по домовете и пресрещане пред големите супермаркети.

Порочните практики по време на избори не са запазена марка само за новите демокрации. САЩ също са се усъвършенствали в това. Така нареченият „джеримендеринг“ е практика, при която се играе с границите на избирателните райони, за да се постигне възможно най-добрият резултат за дадена партия. Губернаторът на Масачузец Елдридж Джери е първият, който си послужва с нея по време на изборите през 1812 г. Идеята на джеримениеринга е да се максимизира вота на единия кандидат за сметка на другия.

 

Така се получава парадоксът, в който образецът за демокрация и основен вдъхновител на демократичните промени в света, не е чак токова идеален, колкото изглежда. Систематичните нарушения на Конституцията от ЦРУ показват, че такова недемократично поведение е допустимо, когато по всички закони на демокрацията то не е. Най-фрапиращите проблеми, показващи демократичния дефицит в Щатите обаче, си остават изборните процедури за президент. Ако американският държавен глава е най-силната политическа фигура на международната сцена, как тогава е възможно той да не бъде избиран пряко от народа си? Неговата легитимност се размива в избора на Електоралната комисия, а оттам и доверието към цялата система спада. Пред САЩ все още има множество въпроси, на които трябва да се дадат отговори, като най-належащият е "какво точно представлява справедливото демократично управление?". Едва, когато те бъдат изчистени, бихме могли да говорим за истинска демокрация.

 

 

 

Публикувано на 25 Август 2014 в 16:35 часа от
Димитър Милчев


Ключови думи:САЩ, демокрация, проблеми, Съединени американски щати

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас